Мария Христова избра да е лекар тук вместо кинозвезда в САЩ
понеделник 26 октомври 2015

Мария Христова избра да е лекар тук вместо кинозвезда в САЩ

Започва филм с Въло Радев, завършва с Никола Корабов
Пенчо Ковачев

24 часа стр. 30
24.10.2015

За Мария Христова тази история започва през 1979 г. с една крива усмивка. Във френската гимназия идва фотограф, избира няколко момичета, сред които е и Мария, и ги нарежда на стъпалата отвън, за да ги снима. Нашата героиня стои сериозна и съученичките й подвикват:

- Ей, Пип, много си сериозна, усмихни се!

В този момент фотографът щрака и на снимката излиза едно красиво русо момиче със светли очи и... крива усмивка.

По тази снимка Въло Радев обаче я избира за главната женска роля на Илинка във филма, който снима под работното заглавие "Отровни цветя".

В основата му лежи историята, разказана от Николай Хайтов в "Дервишово семе". Но в автобиографичния си сценарий Въло Радев я пренася от Родопите в родния си Лесидренски край по време на Балканската война и я населява със случки и герои от собственото си детство.

За ролята на главния герой Каньо е избрал да снима трима души - ученика Николай Дончев, Николай Сотиров и Петър Слабаков вече като стар.

За десетина дни са заснети кадрите със сватбата на Илинка и момчето Каньо. Дочо Боджаков, асистент-режисьор, който е от същия край, си спомня много красивите кадри - пастелни и топли, сякаш излезли изпод четката на Златю Бояджиев или Владимир Димитров-Майстора.

На десетия ден обаче

Въло Радев получава сърдечна криза и след кратко лечение в ловешката болница е изпратен в санаториум в Банкя, където изкарва три месеца. Повече не подновява снимките.

Идеята за филм пропада и Мария Христова спокойно се дипломира във френската гимназия. Вече е студентка първи курс медицина, когато един ден й се обажда Дочо Боджаков и я кани да опита за същата роля при режисьора Никола Корабов. Той ще снима филм пак по "Дервишово семе" на Хайтов, сам е написал сценария и го е озаглавил "Орисия".

Мария се колебае, но все пак отива. Срещата им с Корабов трае около минута. Тя влиза в малка стая в Киноцентъра, режисьорът я поглежда бегло и казва само: "Не сте мой тип." Студентката си тръгва леко обидена.

Тя няма как да знае, че за ролята на Силвина, както е името на героинята по Хайтов, се състезяват много млади актриси, ученички и даже гимнастички. Дочо Боджаков се досети за Ваня Цветкова и Юлия Кожинкова. Няма как и да знае, че за Корабов е изключително важен изборът на актьорите за главните роли и особено за образа на Силвина, защото тя носи основното човешко послание във филма.

Според режисьорското му верую без автентична героиня няма достоверен филм. Кастингът е дълъг и изтощителен, но нито една от кандидатките няма излъчването и дивата чистота, които струят от лицето на непрофесионалистката Мария Христова.

Студентката по медицина има излъчването на жените от този родопски край - красиво бяло лице с леки лунички, чисти като роса светли очи, леко рижава коса. И гъвкаво като на дива коза тяло.

Така в последна сметка Корабов избира Мария. И започва страховита епопея по заснемането на филма. "В началото беше любопитно, но после стана много тегаво и трудно", спомня си Мария.

Режисьорът е толкова обсебен от идеята за автентичност, че издига лозунга "Автентик бутик!" и държи той да се спазва желязно. Негова "жертва" например става актьорът Елефтери Елефтеров. Корабов решава, че дрехите му са прекалено нови и бутафорни и го облича в одеждите на местен овчар с все мазната лой и други миризми и "екстри" по тях.

Преди време Корабов ми разказа, че заради този му стремеж към абсолютна достоверност младата актриса започнала да се страхува да не бъде насилена истински по време на снимките

"Сигурно съм изглеждала много уплашена и невинна, за да си помисли Корабов това, -казва сега Мария. - Беше много страшно пространството, в което снимахме - тъмно, мръсно, студено, дори дъските на пода в къщата не изглеждаха много здрави. Грубост струеше отвсякъде. Помня споровете в екипа колко да съм разголена..."

Мария признава още, че снимането на тези сцени й костват много усилия. След "кражбата" от братята й с конете е цялата в синини. Веднъж я настъпва кон. И досега е благодарна на актьорите, които са изключително внимателни към нея, обясняват и й помагат нещата да изглеждат достоверни.

"Никола Корабов искаше да покаже любовта извън времето - казва още Христова. - Светът на Хайтов и романтиката в него е нещо съвсем различно, но режисьорът преследваше своята си концепция и в това беше наистина безмилостен. Той живееше в своята фантазия. Но за нас, които не можехме да я усетим, ни беше трудно и мъчно. Корабов е голям режисьор и сигурно така му е говорело професионалното чувство, но аз не изпитах удоволствие и радост от това мое филмово приключение", признава Христова.

Отношенията между двамата са сложни и обтегнати по време на целия снимачен процес. Стигат дотам, че не си говорят. Вторият режисьор Коста Биков е нещо като посредник между двамата и според Мария, ако не е бил той, тя на няколко пъти щяла да си тръгне от снимачната площадка. Освен всичко това изключително трудни са и условията, при които снимат в пограничното селце Върбово, кацнало високо в планината. Чисто българско село, с уникална църква. (Сега там живеят само 7-8 човека.)

Екипът спи в Девин и ранорано всяка сутрин пътува с коли по разбитите подобия на пътища до селото. Заради следването в Медицинската академия на Мария й се налага да пътува до София и обратно, а тогава все още няма магистрали.

На снимачната площадка прословутият перфекционизъм на режисьора е бич божий за актьорите. Кадрите се редят и преподреждат, често в последния момент той поставя нови искания и докато ги изпълнят, концентрацията на артистите вече я няма.

Мария си спомня: "Тъкмо да започнат снимките, изведнъж се появява облак. И снимките свършват. Доведат коча - а, не, този коч няма онова петно на главата. Или не е достатъчно бял..."

За участието си в "Орисия"

Мария Христова получава хонорар от 1500 лева

Като за "натуршчица" - толкова.

Досега тя е гледала филма само веднъж - на официалната премиера. Тръгва си веднага след прожекцията и не излиза с екипа на сцената, за да се поклони на зрителите и да се наслади на техните овации. Не го е гледала и от касетата, която й подарява Коста Биков.

Докато снимат филма обаче, непрофесионалната актриса се запознава с красотата на Родопите и с магическото излъчване на тази българска планина. И толкова се влюбва в хората и техния неподправен свят, че когато завършва медицина, по собствено желание отива в Девин по разпределение. Местните се радват, че красивото момиче от филма е станало тяхна докторка. Мария дори си купува апартамент в града и сега при всяка възможност отива там.

След години при гостуването си в България известният американски режисьор Алан Пакула гледа няколко наши филма и много харесва "Орисия". "Ако това момиче беше в Америка, щеше да бъде в първата десетка на младите ни киноактриси... , казва той на Корабов за главната му героиня.

Но Мария не изпитва желание да учи във ВИТИЗ и да продължи филмовата си кариера. Изкушава я само веднъж Коста Биков с малка роля във филма си "Прилив на нежност".

Сега д-р Мария Христова се чувства добре на работното си място. Тя е един от най-добрите специалисти в лечението на онкологични заболявания в "Софиямед". Предпочита реалния свят и грижата за пациентите си вместо измислената действителност в киното...