Специален гост на списание Medinfo д-р Жана Станева
събота 20 февруари 2016

д-р Жана Станева 
Началник на Неонатологичното отделение към УМБАЛ "СОФИЯМЕД" 

Д-р Жана Станева е специалист по Детски болести и Неонатология. От 1985 г. до 2015 г. е завеждащ на отделението по Неонатология към МБАЛ „Хр. Ботев“, гр. Враца, а в момента е началник на Неонатологичното отделение към УМБАЛ „Софиямед“. От 1997 г. е координатор по програмата на УНИЦЕФ „Болници – приятели на бебетата“, като активно работи за промоция и подкрепа на кърменето. Нейните съвети са ценно помагало за кърмещите майки.

Д-р Станева, как се насочих­те към специалността неонатология?

Любовта към Неонатологията започна когато в ръцете ми изплака първото новородено дете. Да помогнеш да разцъфти един живот, когато майката или бебето са в риск, когато знаеш, че от твоите знания и умения зависи нечие бъдеще е огромна отговорност, но и огромно щастие. В АГ отделението на болница „Софиямед“ се раждат 400-500 деца годишно.

Специалистите от Неонатологичното отделение работят в изпълнение на медицинските стандарти за добра медицинска практика. За родилките и новородените 24 часа се грижи екип от лекари и акушерки, готови да посрещнат всяка спешна ситуация. На новородените се провеждат скрининг за вродени нарушения на слуха. Има условия за проследяване на нервно-психическото развитие на недоносените деца, вкл. трансфонтанелна ехография.

Предстои разширяване на базата на отделението, което ще даде възможност повече деца да започнат живота си при нас.

Защо препоръчвате захранването след 6-месечна възраст?

Резултатите от множество клинични проучвания в страните от Западна Европа и САЩ доказват, че за бебетата до 6-месечна възраст майчиното мляко е най-важният хранителен фундамент. Те не наддават излишно тегло. Рискът от развитие на алергични заболявания е значително по-малък. Кърмените деца се разболяват по-рядко от инфекции на дихателните пътища, възпаления на средното ухо, инфекции на храносмилателната система, инфекции на пикочните пътища. В по-късна възраст по-рядко страдат от диабет, ювенилен ревматоиден артрит и тежки злокачествени заболявания.

Епидемиологичните данни от различни популации показват, че хранителният статус в ранния кърмачески период дава отражение върху сърдечно-съдовите заболявания, диабета и затлъстяването в по-късна възраст. Това се обяснява с повлияването на организма в резултат от ранно включване на различни хранителни съставки.

Повишеният внос на натриев хлорид (при зеленчуковото пюре е четири пъти по-висок, отколкото в майчината кърма) е рисков фактор за развитието на артериална хипертония.

Възможно е кърмачето да приема нитрати и нитрити със зеленчуците (най-богати са морковите, картофите и другите кореноплодни), с месото и кравето мляко.

Чревната перисталтика на кърмачетата се регулира от лактозата, съдържаща се в достатъчно количество именно в кърмата.

Има ли нужда кърменото бебе от допълнително даване на вода?

При здрави новородени допълнителното даване на течности не е необходимо, а понякога води до объркване на кърмачето, тъй като механизмът за сучене от гърда и биберон е различен. Поради недоразвитите потни жлези новороденото по-трудно се изпотява и при правилен режим няма опасност от значими загуби на телесната течност чрез кожата.

Условие ли е изключителното кърмене за развитие на недоимъчни състояния при кърмачето до 6-месечна възраст?

При правилно хранене на кърмещата жена това не би могло да се случи. За целта майката трябва да приема във вид на храна около 2000 kcal дневно. Менюто й трябва да включва:

Въглехидрати – полизахариди (ориз, хляб, макаронени изделия).

Мазнини – есенциални, предимно ненаситени мастни киселини (риби, кълнове).
Минерални вещества и микроелементи (сирене, мляко, месо, риба, плодове и зеленчуци и при нужда витамини на таблетки).

Не се наблюдават недоимъчни състояния при кърмачетата в това число и желязодефицитна анемия. До 6-месечна възраст бебетата се снабдяват с необходимото желязо чрез лактоферина в майчината кърма. Ето защо майката трябва да се грижи за достатъчния прием на желязо в храните.

Периодично организирате Учи­­ли­ща за бременни, където отново се обръща внимание на храненето. Какво е важно да се знае?

С развитието на пренаталната диагностика все по-често се обръща внимание върху влиянието на режима на хранене на бременната жена върху развитието на плода. Ето защо в рамките на съществуващото в болницата „училище за бременни“ медицинските специалисти обръщат особено внимание върху рационалното хранене, превенцията на затлъстяването при бременните или недоимъчни състояния като резултат от необмислени диети.

Здравето на бебето се влияе от здравето, теглото и храната, която консумира бъдещата майка. Не е необходимо бъдещата майка да „яде за двама“, но трябва:

Да приема повече белтъчини;

Повече плодове и зеленчуци;

Зърнени храни и варива за повече калий;

Риба за повече витамин D;

Фолиева киселина чрез тъмно зелените листни зеленчуци;

Желязо чрез червените меса;

Витамин А чрез черен дроб;

И много, много вода.

     
По време на кърмене трябва ли да се увеличи калорийният дневен прием?

Хранителните потребности на жената по време на кърмене се определят от количеството на секретираната кърма. Ето защо правилният хранителен режим – допълнително около 600 калории дневно през първите 6 месеца след раждането на детето и 400 калории дневно след 6-тия месец, е гаранция след раждане да не се развиват при жената недоимъчни състояния – суха, изтощена коса, нарушения в зъбния статус, запек и др. В съчетание със стреса и умората това може да доведе до отрицателно отношение на майката към кърменето.

     
Какъв трябва да е хранителният режим при майки с алергии?

Особено внимание трябва да се обръща на хранителния режим на бременни и кърмачки с фамилна обремененост от алергични заболявания. Дневното меню на тези жени трябва да бъде консултирано с наблюдаващия я лекар. А за децата с висок риск от алергични заболявания изключителното кърмене е особено важно. При тези деца е уместно да се отсрочи максимално захранването. Защитните предимства на кърменето се повишава още повече, когато майката изключва общо алергизиращите храни от храненето си в периода на кърмене.