Проф. Анна-Мария Борисова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ "Софиямед": 800 хиляди у нас са с диабет - затлъстяването е основната причина
петък 15 ноември 2024

24 часа  стр. 17

15.11.2024

 

 

Много са. Генетиката е едно на ръка. Основната предпоставка е затлъстяването, което се наблюдава при все повече хора по целия свят, включително у нас. Хората с наднормено тегло обикновено развиват захарен диабет, без да си дават сметка, че излишните килограми не са просто естетически проблем. Затлъстяването е болест, която причинява други заболявания - високо кръвно налягане, подагра, липидни нарушения, ритьмни нарушения, сърдечна недостатъчност, инфаркт, мозъчни заболявания (инсулт, мозъчна склероза). Но на първо място остава диабетът. Той е епидемия. В света има 537 млн. диабетици.

 

 От 2007 до 2021 г. захарният диабет се е увеличил с 218% в света. В България - със 199%. През 2006 г. болните са били около 490 хил. В момента са почти 770 000-800 000 хил. Както в света броят се покачва, така расте и у нас. Ние сме част от глобалната картина. Не можем да избягаме от развиващите се тенденции.

 

Градското население е засегнато основно. И случаите са повече при мъжете. Данните са за България. Имайте предвид обаче, че повечето хора обитават големите градове - според последното преброяване само 27% от българите живеят на село. Затова статистиката е такава. Градският живот сам по себе си не води до диабет.

 

Всъщност може все пак градското пребиваване да е и фактор, що се отнася до изобилието на заведения за бързо хранене. Пълно е с храни боклуци, на които, за съжаление, възпитаваме нашите деца. Край училищата точно това се продава тлъсти, мазни, с концентрации на индустриална захар продукти, които децата обожават и продължават да ядат и като възрастни. Тези хранителни навици са в основата на нездравословния живот и водят до захарен диабет и високо кръвно налягане.

 

Ако единият родител е с диабет, рискът за децата е 50%

 

Ако и двамата родители са болни, вероятността е 100%. Въпросът е само кога ще се прояви болестта. Опира до генетика. Но когато и двамата родители не са диабетици, но дебели и имат погрешна формула за качествено хранене - ежедневно преяждане и прием на вредни храни, това поведение се възприема от децата и ги застрашава.

 

Че българинът трябва да научи, че диабетът е тежко заболяване, не да го неглижира. Той води до сериозни увреждания на бъбреците, сърцето и мозъка. Трябва да се води война с диабетната пандемия. У нас за изключително кратко време броят на заболелите нарасна. Още един извод е, че младите много трудно се отзовават на скринингови програми.

 

Категорично не. През 2006 г. в категорията 20-29 г. у нас не е имало и един диабетик. Сега заболелите млади са 1,5%. В момента всеки трети човек нар 60 г. е с диабет

 

Националният институт на здравето в САЩ през 2021 г. провери заболеваемостта при хора от 20 до 40 г., от 41 до 59 и от 60 г. нагоре. Каквото е при тях, същото е и при нас. Живеем като останалия свят - крайно нездравословно. Няма здравна култура. Ако няма болка, българинът не ходи на лекар. Диабетът в началото не боли. Половината от откритите у нас почти 800 хил. диабетици не знаеха, че са болни. Разбраха от нас. В Световния диабетен атлас заключението е същото. Пише "В глобален мащаб 240 млн. живеят с недиагностициран диабет". Тодор Колев беше казал "Как ще ги стигнем американците?". Е, стигнахме ги по негативен показател. Ще ги и задминем. Ситуацията е лоша. 2/3 от нацията ни е със затлъстяване и наднормено тегло. Над 3 млн. са засегнати. 26% от жените на възраст между 20 и 79 г. са със затлъстяване. А мъжете - над 40%. Затлъстяването при младите е 16%, на средна възраст е 29%, след 60 г. е 55%.

 

Българското дружество по ендокринология е извършило 4 големи скрининга. Според данните от 2006 г. категоричният извод е, че лицата със затлъстяване стават диабетици. Доказва се при проследяването. Това е постулат.

 

Зад поддържаната фигура седи относителното здраве. Абсолютно здраве не съществува.

 

Тази мода е крайно неразумно действие, престъпление. Когато тези лекарства се включват в терапия, ние правим най-подробни изследвания - изследва се състоянието на панкреаса, червата, черния дроб, щитовидната жлеза. Не съществува лекарство, което да няма странични ефекти. Дори простият аспирин, който всички пием, има 4 листа с противопоказания.

 

Трябва да бъде разумно съотношението между появата на страничен ефект и ползата. Използването на медикаменти за диабет при недиабетици и без съответните изследвания с цел отслабване показва ниско ниво на култура на индивида.

 

У нас от предиабет са засегнати около 400 хил. души. Те нито са здрави, нито са диабетици. Но много лесно преминават в диабет. Откриването на предиабет е преломен момент - тогава можем да преобърнем нещата. През 2012 г. намерихме предиабет при доста лица. През 2017 г. ги поканихме отново - 65% се отзоваха. Минаха през обременяване с глюкоза и установихме, че за 5 г, при половината предиабетът се е развил до диабет

 

Освен страдащите от преддиабет и затлъстяване другата рискова група за развитие на диабет са хипертониците. 45% от населението има високо кръвно налягане. Според нашето изследване 24% от тях не знаеха за състоянието си. Не си бяха мерили кръвното.

 

Терапиите оставете - те са за лекарските издания. Най-важното е да научим ' хората как да се пазят, да разпознават диабета и симптомите. Онези с гестационен диабет, кистозни яйчници, с високо кръвно налягане и холестерол, с чести гъбични инфекции, с катаракта в млада възраст- трябва да се изследват регулярно. Поне веднъж на 2 г. Не може хората да ходят при скъпи фризьори и маникюристи, а да не дават пари за пълноценни разширени изследвания. Гражданите с висока здравна култура знаят, че всеки лев, използван за изследвания, е вложен качествено. Грижете се за здравето си.

 

 

 

• Проф. д-р Анна-Мария Борисова завършва медицина в МУ - София. Придобива специалност по вътрешни болести през 1980 г. и по ендокринология и болести на обмяната през 1982 г.

 

• През 1987 г. става "доктор по медицина" с тема "Инсулинова чувствителност и бета-клетъчна функция при различни форми на диабет".

 

• 2005 г. защитава втора дисертация за придобиване на научната степен .доктор на медицинските науки" на тема "Влияние на различните антиостеопорозни средства върху постменопаузалните метаболитни промени у жената".

 

• 2006 г. става професор.

 

• От 2017 г. е началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ "Софиямед".

 

• Член е на няколко световни и европейски организации, IDF, EASD.ETA, IOF. Член е на Управителния съвет на Българското дружество по ендокринология.

 

• През 1998 г. основава Българска лига за профилактика на остеопорозата. Има шест награди за научнопрактически постижения, две от които са български.