АРТРОСКОПСКАТА ХИРУРГИЯ ПЕСТИ БОЛКИ И ВРЕМЕ НА ПАЦИЕНТА
понеделник 20 юли 2015

в.Животът днес
20.7.2015


Доц. Антони Георгиев е началник на Клиниката по артроскопска травматоло¬гия на УМБАЛ "Софиямед". Водещ спе¬циалист в колянната хирургия и спорт- ната травматология. През 1987 г. той въ¬вежда в България оперативната артро- скопия на колянната става. Специализи¬рал е в Германия, Австрия, Холандия и др. Преди да постъпи в "Софиямед", ръ¬ководи последователно травматологич¬ни клиники в "Пирогов" и ВМА. Доверяват му се стотици пациенти, сред които е и премиерът Бойко Борисов.
Доц. Георгиев,
наследствена
ли е при Вас ле-
карската про-
фесия?
- Родителите ми не са лекари, но винаги са ме насочвали към медици¬ната. По онова време за най-престижно се смята¬ше да бъдеш лекар, ин¬женер, учител или архи¬тект. Не че сега не е, но вече има доста други примамливи професии... Аз учех в Ломската гим¬назия, която тогава беше на високо ниво и се зна¬еше, че който завърши с висок успех, влиза в уни-верситет. Разбира се, аз също имах афинитет към медицината, това не е професия, към която мо-жеш да тръгнеш без ис-тинско желание.
- Ортопедията с как-во Ви привлече?
- Моята нагласа изоб¬що не беше към хирурги¬ческа специалност, вле¬чеше ме кардиологията. Но когато завърших, ме разпределиха в Лом. Ва-риантите бяха да стана цехов лекар в завод или да отида в ортопедията на районната болница. Избрах второто и посте-пенно ортопедията иск-рено ме привлече. Пара-доксът е, че преди това два пъти съм се "отри¬чал" от тази специал¬ност. В пети курс на из¬пита по хирургия в коми¬сията беше известният специалист проф. Шой- лев. Явно беше доволен от отговорите ми, защо¬то ме попита дали искам да стана ортопед, на кое¬то аз отговорих отрица-телно. Тогава той каза, че това ми е единствени¬ят грешен отговор по време на изпита. Явно
АРТРОСКОПСКАГА ХИРУРГИЯ ПЕСТИ БОЛКИ И ВРЕМЕ НА ПАЦИЕНТА
• С доц. Антони Георгиев разговаря Петър Галев
професорът позна, за-щото доста скоро вече работех под негово ръко-водство. Беше строг и понякога рязък, но ис-тински учител!
- Преди няколко де-сетилетия ортопедията изглеждаше доста гру¬ба специалност - с три¬они, чукове, бормаши¬ни, още не се сменяха стави...
- Грубите инструмен¬ти още ги има, но отдав¬на са развити и артро- скопските методи, които прилагаме при съответ¬ните показания. А първи¬те операции за смяна на стави у нас започнаха в средата на 70-те години, тогава от моето поколе¬ние бяхме студенти. Проф. Герчев конструи¬ра става и започна да я произвежда, с което сложи началото на ен- допротезирането.
- Колко време тряб-ваше, за да стане Ваше¬то име синоним на най- високото качество, особено в хирургията на коляното?
- Много години са то¬ва! Започнах практиката си през 1982 г. в Лом. Ве¬че бях женен за лекарка от моя курс, която завър¬ши с пълно отличие. Тя спечели аспирантура в София и това ме прово¬кира аз също да търся място в столицата. Има¬ше обявена аспирантура за артроскопия на ко-лянната става при проф. Шойлев в "Дианабад", като клиниката мутогава се водеше към Научния институт по ортопедия и травматология в Горна баня. Понятието "артро-скопия" тогава звучеше доста екзотично. В Лом шеф на отделението ми
беше д-р Туртуриков, чийто брат беше профе-сор и ръководеше орто-педичната клиника във ВМА. Затова отидохме да се посъветвам с него дали е добре да кандида-тствам. Той ме увери, че артроскопията е изклю-чително перспективна област в ортопедията! Послушах го, канди-датствах и спечелих кон-курса. Първоначално методът беше само на ниво диагностика, но проф. Шойлев много за-лагаше на развитието му и за операции. Тогава нямаше камери и гледах-ме всичко на окуляр, бе-ше доста неудобно, об¬що взето, работехме с една ръка, без асис¬тентът да вижда това, ко¬ето наблюдава опера¬торът...
- фактически Вие направихте първата артроскопска опера¬ция в България.
- Да, през февруари 1987 г. Естествено, беше менискус. Тогава само това можеше да се пра¬ви - изваждане на сво- бодно тяло от ставата и да се изреже част от ме- нискуса. Но за онези го-дини беше направо ре-волюционно в сравне¬ние с отворената опера¬ция. Преди да оперирам пациента, дълго време изрязвах с инструменти¬те "менискуси" от порто-калова кора върху един стиропор. Трябваше да свикна пространствено с изгледа от артроскопа и да мога с една ръка да манипулирам върху тъ-каните. По това време проф. Шойлев вече ми беше уговорил специа-лизация в Германия при проф. Песлер, който бе-ше доста напреднал в то-зи тип хирургия. Там ви-дях, общо взето, как се прилага методът в него-вата пълнота.
- Тогава ли се насо-чихте към колянната става?
- По принцип клини¬ката в "Дианабад" беше с акцент върху коляното. То най-често се травми- ра и уврежда не само при спортистите. Все пак
е най-голямата става. Причината все още тазо-бедрената става да води по брой на извършените протезирания е свърза¬на с това, че там болката е доста по-силно изяве¬на, както и ограничения¬та в придвижването. Но за хората в активна въз¬раст най-често ортопе¬дичните проблеми са в коляното.
- Много хора смятат, че с носенето на магнитни наколенки ще се оправят...
- Използването на магнитно поле е отдавна известно във физикална- та медицина, то има из-вестно влияние. Но да се очаква едва ли не изле-куване и възстановяване на органични увреди в ставата не е сериозно. Освен това в областта на коляното отзад минават повърхностно разполо-жени вени, които се при-тискат от наколенките и това създавадруги проб-леми.
S1
При най-чести¬те операции на менискус чо-векът може да стане и да хо¬ди още в деня на операцията
- С днешна дата всичко ли в коляното може да се оперира артроскопски?
- Почти всичко! При менискуса се прави от отстраняване, пластика, шевове до имплантация и трансплантация. По от-ношение на връзките на коляното може да се пра-ви всичко - шевове, реко-нструкция, нови връзки. При хрущяла се правят различни видове хонд- ропластики. А когато има увреда на самите кости, които участват в изграж-дането на ставата, мо¬жем да фиксираме счу¬пени и разместени фраг¬менти. Единствено при големи масивни травми на ставата с разкъсване и счупвания трябва да работим отворено.
- Каква е ползата за пациента от тази мини- инвазивна хирургия?
- При най-честите операции на менискус човекът може да стане и да ходи още в деня на операцията. Практичес¬ки не нанасяме хирур- гична травма - няма го го¬лемия разрез, няма го шиенето... Преди хората след колянна операция прохождаха за 20-30 дни. Представете си какво откъсване от всекидне-вието е това.
- Вие направихте и една от първите опера¬ции у нас за присажда¬не на изкуствен менис¬кус. Това ли е новата насока във Вашата об¬ласт?
- Това е една от но¬востите. За разлика от тазобедрената става например, колянната е такава, при която не кон-тактуват две съответ-стващи повърхности. За-това коляното е доста нестабилно анатомичес- ки. Менискусът се явява структурата, която запълва пространството между несъответства- щите си повърхности от двете страни на ставата. Той е стабилизатор и амортисьор, преразпре- делител на натоварвани-ята. Ако естественият менискус сеувреди така, че не може да се възста-нови хирургично, трябва да се отстрани, за да не блокира ставата. Тогава обаче започва силно из-носване на хрущялните повърхности и развитие на артроза. С присажда-нето на изкуствен ме-нискус в тези случаи ста-вата се стабилизира и се избягва последващо по- тежко увреждане. Всъщ-ност ние присаждаме ед-на високотехнологична матрица от специална материя, която става ос-нова за разрастване на собствена тъкан в продължение на няколко години. Тя не е хрущял- на, съединителна е, но изпълнява доста успеш¬но ролята на менискуса.
- Нали присаждате и естествени хрущялни клетки?
- Засега няма сериоз¬ни успехи в това отноше¬ние. До момента не е постигнато създаване на естествена, пълноценна хрущялна тъкан - нито по оперативен, нито по кон-сервативен път чрез прием на каквито и да е таблетки, сиропи и пре-парати!
- Съвременните операции, които прави¬те, са много скъпи като апаратура, консумати¬ви и импланти, какъв е пътят повече хора да имат достъп до инова- тивно лечение?
- Отдавна е известно, че клиничните пътеки, не само в ортопедията, но и в редица други специал-ности, не покриват реал-ните разходи. Налага се пациентите сами да ку-пуват или доплащат раз-лични консумативи. Един от вариантите е да имаме втори стълб на здравно осигуряване, който да поема тези раз¬ходи. Ние и в момента имаме пациенти с допъл-нителни застраховки, ко-ито им покриват реални-те суми за дадена опера-ция.
- Вие често участва-те в научни форуми навън, с какво само¬чувствие отивате на световните конгреси по ортопедия?
- Контактувам с коле¬гите си като равен с рав¬ни. Сравнявам моите ре¬зултати с техните и си да¬вам сметка, че в моята клиника правя не по- малко по брой и слож-ност операции от това, което те представят. На последния ни конгрес един от водещите колен-ни хирурзи от САЩ обя-ви, че прави 140 опера-ции на връзки годишно. Ами ние тук сме напра-вили над 200 за половин година, защо да нямаме тяхното самочувствие? В нашата работа е много важна и цялостната ор-ганизация на лечебния процес. В клиниката, ко-ято ръководя, правим всичко така, както е и в най-развитите държави.