Добре проведеното съвременно лечение осигурява контрол на заболяването в продължение на 20-30- 40 и повече години
Диагнозата рак на гърдата отдавна не е присъда
2.8.2023
-Д-р Георгиев, внаши дни лечението на рака на гърдата е високоефективно и постоянно се подобрява. В какъв етап от него обаче се налага да бъде включено лъчелечението като част от комплексното лечение?
Най-често лъчелечение се провежда в слеоперативен план. Следоперативната лъчетерапия винаги е била интегрална част от комплексното лечение на рак на гърдата. Целта е намаляването на риска за локален рецидив. Този риск зависи от стадия на заболяването, хистологичните и генетичните особености на заболяването и е средно около 25-30%, при доста пациентки и по-висок . Следоперативното лъчелечение го намалява до 3-5%. Лъчелечението подобрява и общата преживяемост. Според специализираната литература на лъчелечение подлежат до около 70 - 90% от пациентките.
-Важна ли е апаратурата чрез която се осъществява то и колко е продължително лъчелечението като процес?
Разбира се, апаратурата и техниката за лъчелечение, наред с компетентността на лекуващия екип, са от изключително значение. Особено при рака на гърдата, добре проведеното съвременно лечение осигурява контрол на заболяването в продължение на 20-30- 40 и повече години. Този период е възможно да се проявят по-късните ефекти от проведеното лечение, които се дължат не само на лъчевото, но и на лекарственото лечение. В последните годсини се доказа пряката връзка между дозата в сърцето получена от пациентката по време на лъчелечението и развитието на исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда. Съвременните техники със задържане на дишането минимизират този риск. Допълнително се редуцират дозите в органите в риск при използване на модулирано по интензитет лъчелечение и система за контрол на пациента по време на лечението – например Identify .
-Може ли да се говори за успеваемост на лъчелечението при тази диагноза и какво показва практиката Ви?
Диагнозата рак на гърдата отдавна не е присъда. Добре проведеното съвременно лечение осигурява контрол на заболяването в продължение на 20-30- 40 и повече години. Разбира се, пациентките диагностицирани в по-ранен стадий имат повече шансове за успешно лечение. Много е важно по време на лечението си, те да бъдат наблюдавани от мултидисциплинарен екип.
- В УМБАЛ „Софиямед“ функционира специализиран Център за лъчелечение и радиохирургия, който Вие оглавявате. Какво предлага той на пациентките засегнати от диагнозата рак на млечната жлеза?
Центърът предлага съвременна апаратура и компетентен екип. Всички пациентки се облъчват в условията на контролирано дишане, допълнително използваме система за наблюдение- IDENTIFY, която е уникална за България.
-Ако има 1 нещо, което трябва да посъветвате пациентките с вече установена диагноза, какво би било то?
Да се доверят на лекуващия си екип и да следват препоръките му. По отношение на здравите жени, препоръката на специалистите е профилактичните прегледи да започнат възможно по-рано. Във възрастов план предписанията се делят на две групи:
при жени до 35 годишна възраст – препоръчва се ехография на млечните жлези,
при жени над 35 годишна възраст – препоръчва се мамография (рентгенография на млечни жлези) като единствен референтен метод за скрининг на рака на гърдата.
Следва да се направи едно уточнение – при фамилна обремененост, регулярните мамографии трябва да започнат около 30-тата година. Едно е сигурно – грижата за здравето на гърдите би трябвало да се превърне в ежегодна рутина и да не се третира като извънредно събитие.
Визитка:
Д-р Иван Георгиев завършва медицина през 1996г. в МУ София. Придобива специалност по лъчелечение през 2002г. Има и магистърска степен по „Здравен менидмжънт“ от 2017г. Започва практиката си от 1997г. в Клиники по лъчелечение в Национален онкологичен център -УСБАЛ по онкология ЕАД София, МБАЛ „Токуда“, Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ. От април 2023г. е началник на Отделението по лъчетерапия и радиохирургия в УМБАЛ „Софиямед“.
Д-р Георгиев е експерт по лъчелечение към Български лекарски съюз при изработване на Национален рамков договор с НЗОК 2005-2007 г. Учредител е на Българско дружество по дерматологична хирургия (БДДХ). Член е и на редакционната колегия на Acta Scientific Cancer Biology (ASCB).
Има над 25г. опит като специалист лъчетерапевт. Клиничните му интереси са в областите: лъчелечение с модулиране на дозата (IMRT, VMAT), лъчелечение с контролиране на дишането (тумори на бял дроб, медиастинум, рак на лявата млечна жлеза, тумори в черен дроб и близо до диафрагмата и бъбреците), стереотактична радиохирургия и лъчелечение, тумори на глава и шия, мозъчни тумори, тумори на бял дроб, онкоурологични заболявания, онкохематологични заболявания, лъчелечение при бенигнени заболявания, брахитерапия с висока и ниска мощност на дозата, управление на качеството в лъчелечението. Има присъдена награда в първи годишни награди "Иновации и добри техники в здравеопазването" за въвеждане на кардиопротективна техника за лъчелечение в условията на контролирано дишане при пациенти с тумори на лява млечна жлеза.