Колоректалният карцином у нас гони по смъртност съдовите заболявания
събота 24 май 2014

сп. Тема
24.5.2014

Поглед отвътре
Колоректалният карцином у нас гони по смъртност съдовите заболявания. При навременна диагностика този рак е напълно лечим
ИСКРА ЦЕНКОВА

На пръв поглед полипите на дебелото черво са безобидни. Това са доброкачествени аденоми, свръхразрастнали се видоизменени клетки на лигавицата на дебелото черво, точно те обаче подсказват за дебнещата опасност в организма. Полипите се срещат при 25 % от хората до 50 години, а с покачване на възрастта честотата на новообразуванията стремително нараства. Появата им може и да е безсимптомна, но и да предизвиква болки в стомаха, подуване, чревни смущения, кръв и слуз при дефекация. Тези предракови образувания се откриват чрез рентгеново изследване или колоноскопия, директен оглед на дебелото черво - най-добрият съвременен метод за доказването им. Изследването се извършва при пълна анестезия, което осигурява пълно обезболяване и липса на дискомфорт у пациента, уверява д-р Пламен Петров, завеждащ  гастроентерологичното отделение в МБАЛ „Софиямед“ .

Връзката между полипите и карцинома на дебелото черво и ректума - третият злокачествен тумор по честота в света и втори у нас, е безспорна. (Фаталният край при мъжете идва на първо място с рака на белия дроб, при жените е след рака на гърдата и на матката.)
Проблемът е в това, че с времето полипите може да нараснат и да се трансформират в злокачествено образование. Туморът метастазира и стига чак до черния дроб по лимфните пътища.
През последните години болестта се „подмладява“, често засяга и 40-45-годишни, както мъже, така и жени, подчертава д-р Петров. Само през 2013 г. с колоректален тумор в „Софиямед“ са диагностицирали 251 пациенти , от тях 42 под 50-годишна възраст. Един от  предразполагащите фактори за заболяването е генетичната предразположеност - колкото повече членове на фамилията са с колоректален карцином, толкова рискът се увеличава. Веднага след генетичната доминанта идват нездравословният начин на живот, съставът и обработката на храната, която приемаме, наличието на канцерогени в нея. Пържените храни, опушените меса, скарите, изобилието на животински мазнини и захари, са сред виновниците за лошата диагноза. Рискът нараства и с честата консумация на алкохол, тютюнопушенето, захарният диабет, наднорменото тегло.
Връзката между колоректалния рак и начина на хранене се доказва от изследване, направено сред японци, разяснява д-р Петров. В родината си японците често страдат от рак на стомаха. Но тези, които живеят в Щатите, страдат повече от рак на дебелото черво, отколкото от рак на стомаха. Всички смятат, че дебелото черво задържа храна. Напротив, то е един идеален, самоочистващ се механизъм. Отвътре е кристално чисто, подчертава д-р Петров. Но храната, която поемаме, е третирана с химикали, изкуствени торове, пестициди, консерванти, оцветители, подсладители, емулгатори...Ако не приемаме достатъчно плодове, зеленчуци и фибри, които да абсорбират канцерогените, опасните вещества действат на лигавицатга на дебелото черво и могат да предизвикат рак.
Обикновено симптоми за страшната болест са оскъдни, а това е причината колоректалният рак често да се открива в напреднал стадии. Признаците, които трябва да ни насочат към консултация със специалист, са промени в честотата на дефекацията, появата на кървене, промени в консистенцията. Злокачественото заболяване може да се крие и зад смущения в проходимостта на червата, анемия, коликообразна болка в стомаха, загуба на апетит, гадене, повръщане, оригване, лесна уморяемост. Точната диагноза може да бъде поставена в специализираните онкологични и гастроентерологични кабинети. Открит в ранния му стадии, този вид рак е лечим, категоричен е д-р Пламен Петров. Често обаче кръвта в изпражненията не се приема като тревожен сигнал, хората решават, че имат хемороиди, самолекуват се и чакат да им мине. Преди да се отзове в гастроентерологията на болница „Софиямед“ така смята и 40-годишен пациент, който след колоноскопията се оказва с 3см. злокачествен тумор и метастази в черния дроб. 45-годишна жена със същото оплакване пък е лекувана три години за желязодефицитна анамия. Често в случай като този след като се установи наличие на анемия общопрактикуващият лекар не търси причините, а изписва машинално заместително лечение с желязо. А през това време туморният процес се развива и намалява шансовете за живот на пациента. Болестта е коварна, за нея няма профилактика. Единствено скрининговата програма „Спри и се прегледай“ в момента дава шанс за ранна диагностика. Проектът на здравното министерство е за превенция на три вида рак, сред които и колоректалният. Прегледите са безплатни, но много малко българи се отзовават на изпратените им покани. В същото време специалистите настояват да не заобикаляме диагностичните прегледи. Направени под анестезия, с най-съвременна надеждна апаратура, инвазивните процедури не оставят нито болка, нито спомен, но пък дават спокойствие и шанс за живот.  

БЛИЦ
Д-р Пламен Петров, завеждащ отделението по гастроентерология на МБАЛ“Софиямед“:

Имаме окръжни градове, в които не се прави колоноскопия

Д-р Петров, доколко навременната колоноскопия може да  отдалечи болния от фаталния край?
Когато туморът в дебелото черво се хване в много ранен стадии, след оперативни интервенции и премахване на този участък от червото, гаранцията, че веднъж завинаги червото е излекувано, е почти 100 %. Има много малка вероятност за микрометастази, които да не могат да бъдат излекувани при първоначалната диагностика. Най-често обаче намираме тумори, които са обхванали една трета или една втора от червото или изцяло са го запушили. Пациентът е имал оплаквания, но си е казвал – ще ми мине. Лека- полека обаче туморът затваря червото и се налага операция по спешност. Преди години повечето тумори се намираха в много късен стадии, когато вероятността от метастази е огромна. Сега нашата цел е с ендоскопските изследвания да намираме колкото се може повече по-ранни тумори на червото. При колоноскопия сме намирали и тумори под 1 см., които се премахват оперативно. Шансовете на пациента да няма повече раков процес са огромни. След това го проследяваме пет години, за да сме сигурни, че процесът не се развива.
Ако говорим за диагностиката на този вид рак в България като цяло, къде сме спрямо другите държави?
В Африка. Имаме окръжни градове, в които не се прави колоноскопия. Има болници, който разполагат с цялата необходима апаратура, но тя стои заключена. Нямат квалифицирани кадри. Никой не иска да се захваща с метода. Дебелото черво е дълго около 1,80 м., от него се гледат 30-40 см. Изследването изисква определени умения, но те не са уникални. Като цяло нивото на диагностика на гастроентерологичните заболявания у нас е много слабо. Колоноскопско изследване с анестезия се прави може би на десет места в България.
Каква е причината за липсата на подготвени кадри?
Отиваш да се обучаваш за гастроентеролог. Попадаш в университетска клиника. Обучаваш се 4 години. След като излезеш без да си направил дори едно изследване, отиваш в болницата незнаещ. От друга страна, ако клиниката, в която е трябвало да се обучиш, има един апарат, те го пазят, за да не им се счупи. Тогава няма как да се развиеш на място. В същото време в България има 400 гастроентеролози на 7 млн. души население. В Белгия гастроентеролозите са 123-ма  на 8 млн. души, но там, за да станеш гастроентеролог, трябва да покриеш определени критерии. В България ти дават тапия. Тези, които ти дават тапията, знаят че нямаш необходимите знания. Защото, ако си гастроентеролог, трябва да си поливалентен. Да правиш не само ехография, но и гастроскопия, колоноскопия. У нас гастроентерологът може да види полип на дебелото черво и да не го махне. Всяко махане крие рискове, но когато си обучен, вероятността да стане инцидент по време на изследването, е едно на хиляда. В Белгия е задължително при наличие на полип да се вземе биопсия и образуванието да се махне.