Вече и в България има специализиран център за хирургия на ръка
сряда 18 февруари 2015

Доц. д-р Маргарита КЪТЕВА е началник на Клиника по ортопедия, травматология, хирургия на ръка и реконструктивна хирургия в УМБАЛ "Софиямед".

в. Лечител
18.2.2015г.

Доайенът на периферните неврохирургични операции - проф. д-р Роберт Шмитхамер от "Милези център" във Виена - бе на специално посещение в УМБАЛ "Софиямед". Поводът за визитата на изтъкнатия лекар беше откриването на специализиран център по хирургия на ръка в болничното заведение, както и операцията на 1-годишното момченце Димитър с тотално изтръгнат мишничен сплит. Проф. Шмитхамер извърши операцията заедно с доц. д-р Маргарита Кътева, която прилага най-съвременните хирургични методи у нас от 2008 година.
На посещение в столичната болница по-късно пристигна и създателят на микрохирургията на световно ниво и първият в света специалист, трансплантирал успешно горни крайници, проф. д-р Едгар Бимер. Поводът отново бе съвместна операция с доц. Кътева на 8-годишно дете с вродена малформация на ръката.
В България ежегодно се раждат около 200 деца с травма на мишничния нервен сплит (акушерска парализа), отговорен за функцията и жизнеспособността на горния крайник. Ранното оперативно лечение на травматичната у вреда на периферните нерви както при деца, така и при възрастни е утвърдена техника в световната медицинска практика.
По повод поредната си визита в България проф. Шмитхамер отбелязва, че съвместната му работа с доц. Кътева у нас и във Виена е истинско удоволствие, а общата им цел е подобни операции като на малкия Димитър да се правят рутинно и в България.
Доц. Кътева, какво представлява хирургията на ръка и защо е толкова специфична?
- Хирургията на ръката обхваща всички посттравматични увреждания и вродени мапформации, както и заболявания в областта горния крайник. Строгата специфика идва от това, че най-дисталната част от целия горен крайник, наречен ръка, е една компилация от много видове специфични структури, събрани на едно място - това е костна, нервна, сухожилна, мускулна, кръвоносна системи. Това означава, че лекар, който лекува този орган на труда, трябва да има отлични познания във всички тези области.
Казвате, че този дял на хирургията работи травми и вродени малформации. Във Вашата практика кое преобладава повече?
- Ние обхващаме цялата патология. Травмите са ежедневни - рани, смачкани тъкани, счупени кости. Те могат да възникнат при катастрофи, да бъдат производствени или битови. Вродената малформация означава, че пациентът е роден така. Тогава операциите са още по-сложни. Най-трудното е борбата срещу природата. Целта е ръчичката да придобие възможно най-добра функция и вид. Наскоро имахме случай на детенце с палчета като хриле. То не можеше да хване с тази ръчинка. Това, което ни различава от животните, е, че ние имаме палец - можем да направим т.нар. опозиция, т.е. да противопоставим палеца на другите пръсти и да успеем да хванем. Касае се за много дълга оперативна процедура, която е на няколко етапа.
Разкажете повече за детенцето, което оперирахте с проф. Роберт Шмитхамер?
- Това е една изключително гореща точка сред нашето подрастващо поколение. При родовата травма нервният сплит, който отговаря за функцията и жизнеспособността на горния крайник, включително и на ръката, не функционира. Причините за появата на този проблем са различни, но най-вече травмата, която води до различна степен на увреждане на нервните влакна. Нашата задача е да постигнем такива резултати, че детето да може да посегне, да вземе бисквитката и да може да я сложи в устата си. Трябва да се знае, че ако не се предприемат своевременни мерки, ръката остава по-къса, всички мускули са по-вяли, ако изобщо функционират.
Има ли достатъчно такива хирурзи у нас?
- Специалисти, които се занимават с плексусна хирургия, в България е имало още по времето на проф. Карагьозов в Медицинска академия. Това са 60-те години на миналия век. Но те са започнали на различно ниво, разбира се, а не на това, което ние днес правим. След това във Военномедицинска академия този вид хирургия започва да практикува доц. Петков. Той беше този колега лекар, който ми изпрати първия случай. За съжаление, доц. Петков вече почина. Така, че аз наистина съм абсолютно длъжна да направя това в България - мисията ми е да развивам хирургията на ръка. Бебета например оперира само нашият екип - те са най-сложните случаи. Какво имам предвид - да хванеш проблема навреме, за да възстановиш по най-бързия начин тъканта и да проработи по-скоро. Неотдавна консултирахме две деца по на осем години - закъснели са. Може да помогнем, но не е както след непосредственото появяване на проблема. Не трябва да минават повече от шест месеца или година от раждането. Моята цел е да оперираме децата даже още на 2-3-месечна възраст. Това е идеалният вариант - най-добре е за детето и по-лесно е за нас, защото ти просто зашиваш край с край прекъснатия нерв.
Наскоро се откри Центърът по хирургия на ръка и реконструктивна хирургия в "Софиямед". Какви са Вашите амбиции за развитието му?
- Като председател на Дружеството по хирургия на ръката задачата ми е първо да създам екип от хирурзи на ръката, които да работят не само плексус. Хирурзите на ръката трябва да бъдат мрежа в цялата страна, защото при нас идват пациенти със зашити нерви за сухожилие, което означава преди всичко незнание. За съжаление, тези случаи не са изключение. Казва се високоспециализирана дейност, защото си взел рутината на основната специалност, но тънкостите се усъвършенстват във времето. И затова ние учим цял живот. Амбицията ми с откриването на Центъра по хирургия на ръка и реконструктивна хирургия в УМБАЛ "Софиямед" е той да се превърне и в национален център за лечение на пациенти с увреждания на горни и долни крайници. Във връзка с това от март стартира и специализиран курс с водещи лектори в тази област.