В "Софиямед" рутинно спасяваме със стент при инфаркт
четвъртък 13 март 2014

Доц. д-р Добри Хазърбасанов, завеждащ отделението по кардиология и инвазивна кардиология в болница „Софиямед“:
В "Софиямед" рутинно спасяваме със стент при инфаркт

в.Труд
13.3.2014
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=3631696

Доц. д-р Добри Хазърбасанов е един от водещите кардиолози в България. Работи в кардиологията на Националната кардиологична болница, УБ „Лозенец”, УМБАЛ „Св. Анна”, VGH във Ванкувър, Канада и CHUV, Лозана, Швейцария. Специализира в най-престижните инвазивни кардиологични клиники в Германия, Франция, САЩ.  Член е на Дружество на Кардиолозите в България, Българско Дружество по Интервенционална Кардиология, European Society of Cardiology и др.


  -Доц. Хазърбасанов, казват, че само поставянето на стент може да ни спаси при инфаркт, така ли е?
Най-ефективното лечение при остър инфаркт на миокарда е механичното отпушване на инфарктната артерия с тромбаспирация, балонен катетър и имплантацията именно на стент. Колкото по-рано след началото на симптомите се възстанови кръвотока в запушената коронарна артерия, толкова по-малка е увредата на сърдечния мускул или както гласи английската поговорка:  “Time is muscle” (Времето е мускул). Разбира се за комплексното лечение на сърдечния инфаркт има значение оптималната медикаментозна терапия по време на острия стадии на инфаркта, както и след това и контрола на рисковите фактори.

-Какво точно представлява стентът, какви са неговите функции?
Стентът представлява финна метална мрежа, която укрепва кръвоносният съд отвътре, така че да не се запушва при и след извършване на коронарни интервенции. Това е най-добрият и разпространен метод на миокардна реваскуларизация т.е. възстановяване на кръвоснабдяването на сърдечният мускул при запушени коронарни артерии. Стентове се имплантират и на други кръвоносни съдове извън сърцето- периферни артерии на краката, бъбречни артерии, каротидни артерии, които кръвоснабдяват мозъка.

-Сложно ли е неговото поставяне и най-вече безопасно ли е?
Имплантирането на стент е обикновено завършващата  част от интервенционална процедура. Има най-различни технически особености при имплантирането на стентовете, но най-общо може да се каже, че с подобряване на качеството на балоните и стентовете това е рутинна и безопасна процедура, когато се извършва по правилата на медицинските стандарти от опитни интервенционални кардиолози.

-Има ли ограничение в броя на стентовете, които могат да се поставят на един пациент?
При една процедура обикновено се третира т.нар. “виновна” артерия или стеноза (стеснение) и могат да се имплантират такъв брой стентове какъвто е необходим за оптималното преодоляване на стеснението. Ако има друга засегната коронарна  артерия и има показания за интервенция, това може да се извърши на същия етап или на следващ етап по преценка на лекуващият екип. По данни на научната литература в развитите страни и в България средният брой стентове при една интервенция е 1.5, ако се третира една артерия и над 3, ако се третират повече коронарни артерии.

-А може ли самият стент да предизвика някакви последващи усложнения за пациента?
Самите стентове не предизвикват никакви усложнения, ако са поставени добре. Проблеми могат да възникнат, ако не се провежда необходимото медикаментозно лечение след стентиране. При имплантация на стентове се препоръчва лечение с медикаменти, които подтискат тромбоцитната функция или както е популярно известно - “разреждат кръвта”. Ако това лечение не се спазва за препоръчания срок, а това е обикновено 1-3 месеца за обикновените метални стентове и 6-12 месеца за медикамент-излъчващите стентове, може да се получат опасни усложнения.

-Какви са основните рискови фактори за появата на инфаркт? Съществува ли профилактика?
Рисковите фактори за миокарден инфаркт са: тютюнопушенето, повишеният холестерол и триглицериди, артериалната хипертония, захарният диабет, наднорменото тегло, намалената физическа активност и фамилната обремененост или генетична предразположеност. Първите шест могат да се модифицират т.е. съществува профилактика и то доказано ефективна: спиране на тютюнопушенето, немедикаментозен и медикаментозен контрол на дислипидемията, немедикаментозен и медикаментозен контрол на артериалната хипертония, оптимален контрол на захарният диабет, отслабване на тегло и редовна физическа активност. Генетична предразположеност на този етап не може да се контролира. Най-ефективната и икономически доказана мярка за намаляване на заболеваемостта от миокарден инфаркт е тоталната забрана на пушенето на обществени места.

-Как пациентите биха могли да различат болката при получаване на инфаркт и какво да направят?
Типичната болка свързана със сърдечна атака е силна и/или задушаваща болка зад гръдната кост или на широка площ в гърдите с излъчване към шията или ръцете и гърба с продължителност повече от 10 минути. При подобни симптоми трябва веднага да се потърси спешна медицинска помощ.

-Какви процедури се извършват в отделението, което ръководите в болница „Софиямед“. Извършвате ли процедури именно за поставяне на стент?
В болница „Софиямед“ в отделението по кардиология и инвазивна кардиология поставянето на стент е рутинна процедура. При нас се извършват както специализирани изследвания, така и интервенционални процедури. Екипът е съставен от изключителни професионалисти, които са натрупали своя опит както във водещи клиники по кардиология в България, така и в Европа и Америка. Отделението има най-широкият профил на дейност в общата кардиология и в интервенционалната кардиология. Навременната диагностика и лечение на коронарната болест е приоритетна дейност на всички инвазвизвни кардиологии поради социалната значимост и разпространеност на болестта. Това обаче не изчерпва всички проблеми свързани с кардиологичните заболявания. В света съществува пандемия на сърдечната недостатъчност. Това е заболяване или краен стадии на множество сърдечни заболявания с изключително лоша прогноза при липса на адекватно лечение. Навременната диагностика и медикаментозното лечение и проследяване на пациентите със сърдечна недостатъчност са изключително ефективни и се прилагат с много голям успех в отделението, което ръководя в МБАЛ “Софиямед”. При някой от пациентите, които са показани за т.нар. кардиоресинхронизираща терапия или CRT пейсмейкър се прилага много успешно този метод известен като “сърдечната трансплантация на бедните страни”. Друго често срещано сърдечно заболяване с трудна диагностика и тежко протичане с, което се сблъскваме е белодробната тромбемболия. Кардиологичното отделение на болница „Софиямед“ е една от малкото интервенционални кардиологии не само в България, но и в света, които извършват успешно интервецинално лечение на тази понякога фатална болест. Отделението притежава трета най-висока степен на компетентност, а екипът интервенционални кардиолози е съставен от четирима утвърдени и изключително опитни специалисти, което означава, че нашите пациенти се лекуват само от най-добрите кардиолози при извършване на високо специализираните процедури.