Без подкрепата на семейството си не бих могла и една година да бъда практикуващ лекар
16.8.2020
Доц. Георгиева, как педиатрията стана Ваша съдба?
Случайно. По време на педиатричния стаж в шести курс разбрах, че работата с деца е по-различна от всичко останало в медицината, която сама по себе си е предизвикателство – към познанието, към духа, към волята, към характера.
Детският организъм расте и съзрява и всеки етап от неговото развитие има своите особености като физическа даденост и функционални възможности. Това от една страна е интересно, а от друга – сложно.
Педиатърът работи не само с болното дете, но и с неговите родители. Болестта е страдание, трябва да намериш път към детето, което не знае, как да се изрази, и към разтревожените му родители. Изисква се много такт и търпение, за да срещнеш, разбереш и предразположиш и тях, а понякога не ти стигат силите.
Така че, съзнателно или не, приех предизвикателството.
Приема ли семейството Ви този Ваш избор, подкрепя ли Ви?
Без подкрепата на семейството ми не бих могла и една година да бъда практикуващ лекар. Благодаря им от цялата си душа!
Ден, нощ, понякога и денонощие – отсъстваш, когато и най-близките ти имат нужда от теб. Със задна дата се чудя, как сме успявали с мъжа ми. Като се започне от сутрешното бързане – всеки да бъде подготвен за училище или за работа, през празниците - лични, семейни, национални. Всички пътуват, ние сме си вкъщи, защото първия и последния ден на Великден или по Коледа, аз съм на работа. Странното е, че никой не се е оплаквал – нито съпругът ми, нито децата ни. Синът ни, много по-малък от сестрите си, беше в голяма степен отгледан от тях. Но това не е толкова лошо. През годините семейството ми остана сплотено. Пораснали, децата ми, вече със свои семейства, са най-добри приятели. По-голям подарък животът трудно може да ми направи.
Работата Ви със сигурност е заредена с много положителни емоции. На какво Ви учат децата?
Замисляла съм се понякога... Като че ли покрай удоволетворението от усмивките на оздравелите деца се подмладяваме. Или поне остаряваме с по-бавни темпове.Децата са искрени. И безпомощни. Стимулират изключителна отговорност, борбеност, решителност и непоколебимост. Също така нежност и отдаденост.
Промени ли се през последните години отношението на родителите към педиатъра?
Не еднозначно. Днешните родители имат повече информация. Знаят повече неща, сравняват различни тези. Понякога могат, а понякога не могат да си обяснят определени процеси. Ако се отнасят с доверие към педиатъра, по-лесно се намира решение. Ако, обаче, са прекалено самоуверени в познанието си, трудно се доверяват, а лечебният процес е невъзможен без доверие.
Съвременните родители са, като че ли, и по-взискателни. Смятам, че това е добре, защото стимулира лекаря да бъде една кречка напред.
Пълноценна ли е връзката между личните лекари и педиатрите?
Ролята на личния лекар в доболничната помощ е изключително голяма. Той следва да е един от най-близките съветници на семейството, да знае неговата история и какво да очаква като наследствена предопределност или възможност за справяне с проблемите. Има такива общопрактикуващи лекари. Но те са единици.
Щастие е за семействата с малки деца, ако личният им лекар е и педиатър.Но годините, в които това беше възможно, първите след реформата в здравеопазването, вече отминаха. Такива общопрактикуващи лекари със специалност педиатрия стават все по-малко. Затова и доверието на личните лекари към педиатрите става все по-важно. Много полезни са ежегодните симпозиумите между педиатри и общопрактикуващи лекари, клиничните срещи, които се провеждат на някои места. Като цяло мисля, че има още много неизползвани възможности и ние в отделението на болница „Софиямед“ ги търсим активно.
Кои са най-сериозните проблеми, пред българския педиатър днес?
Има разлика в работата на педиатрите от доболничната помощ, която аз на този етап познавам по-малко, и тези в отделенията и клиниките.
Съвременният модел на работа, подчинен на клиничните пътеки в болниците, е силно ограничаващ: във възможността да осъществиш необходимите изследвания, във възможността да проследиш пациента, ако това се налага в по-кратки срокове от предвидените „по пътека“, в остойностяването на лекарския и сестринския труд.
Детските отделения почти винаги имат нужда от допълнително субсидиране и нерядко в големите многопрофилни болници това се случва, но благодарение на средствата, постъпващи в „по-печелившите“ специалности.
Важно е, според мен, да се осъзнае от медицинската общност, че отглежданто на здрави деца, т.е. активното включване на специалистите педиатри в образователна, консултантска и лечебна дейност, е гаранция за по-малко случаи с диабет, по-малко случаи със затлъстяване, със сърдечно съдови и други социално-значими заболявания у възрастните.Т.е. ролята на педиатъра трябва да се преосмисли и оцени по достойнство!
В обществото от дълго време върви дебат за бъдещето на Детската болница. Какво е Вашето мнение по темата?
Мисля, че дебатът приключи, що се отнася до необходимостта от нейното построяване.Каква да бъде, обаче, тази детска болница?Как да изглежда? Как да функционира? Кой да работи в нея? Кого ще лекува?
Това са въпроси все още без отговор, независимо от многото усилия на поредица инициативни комитети, в някои от които членувам и аз, на ангажирането на изтъкнати специалисти педиатри от няколко поколения. Казваме нова, съвременна, добре оборудвана и отговаряща на последните достижения в медицината – но няма представен проект за широко обсъждане. Кой ще я построи и на каква цена? Как българският данъкоплатец ще проследи ресурса, създаден от него и вложен в този стореж? Кога ще се случи това?
Разкажете накратко за любимите Ви занимания извън професията?
Нямам любимо занимание.В свободното си време обичам да се рея – в облаците, в мислите си, в спомените си... Обичам сложните семейни дискусии за доброто и злото по време на сутрешната закуска в неделя ...Обичам да пътувам. Обичам да се разхождам из град, който още не се е събудил. Харесват ми летните бури... И много други неща...
Какво искате да пожелаете на младите лекари, които сега поемат по пътя на педиатъра?
Да си вярват, да се чувстват щастливи с избора си и да не спират да се вглеждат в себе си – нещо, което е важно за всяка професия и за всеки човек..
Коя е най-голямата Ви мечта?
Да се науча безрезервно и непоколебимо да следвама мечтите си, както и да си повярвам, че възрастта не е ограничение за това.
Доц. Елена Георгиева завършва медицина през 1982г. във ВМИ “Ив.П.Павлов” – гр. Пловдив. През 1990г. придобива специалност по детски болести, през 2009г- по здравен мениджмънтг. През 2015г. защитава дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор” на тема „Диагностично-терапевтичен подход при бронхообструктивен синдром в ранна детска възраст” в МУ София. През 2017г. придобива специалност по детска пулмология и фтизиатрия . От 2020г. е Доцент по педиатрия в МУ „Параскев Стоянов”, гр. Варна
Краткосрочни специализации в Университетски медицински център „Шарите”, Берлин, Лятно училище по детска пулмология в Лисабон, под егидатата на Европейско респираторно общество, разширяват квалификацията и в областта на детската пулмология.
Работила е последователно като участъков педиатър в Благоевград и София, ординатор в детско отделение на УМБАЛ “Св Анна” – София и в Клиника по пулмология с интензивно отделение на СБАЛДБ „Проф Иван Митев”- ЕАД.
Началник е на детско отделение в УМБАЛ „Софиямед“ от януари 2020г.
Има множество публикации и участия в научни форуми.
Превежда от немски и консултира издаването на поредица заглавия на медицинска тема, предназначени за широката аудитория.
Член е на:
Българска педиатрична асоциация
Европейско респираторно общество
Българска асоциация по детска пневмология
Българско дружество по белодробни болести
ДКЦ „Софиямед“ с нови дерматологични процедури...
Отбелязваме Деня на спасението...