Д-р Иван Христов:Кубрат излезе на ринга след COVID-пневмония
събота 19 декември 2020

Той е истинският герой в мача, защото победи себе си

 

ТАНЯ МАНОВА

в.Телеграф

19.12.2020

 

-Д-р Христов, кога Кубрат Пулев се обърна към Вас за помощ?

-Той се разболя от COVID-19 в началото на ноември. Оплакваше се от температура и отпадналост, което сериозно наруши неговата подготовка. По-малко енергия, по-малко спаринги, по-малко технически тренировки – обърка се целият му режим. Освен това Кубрат трябваше да има спаринг партньори от Германия и от Швеция, но заради коронавируса те отпаднаха като вариант.

 

-Защо Пулев потърси точно вас?

-Познавам Кубрат и Тервел от 30 години, отдавна се грижа за здравето им.

 

-Вие сте лекували също волейболисти, футболисти, атлети, гребци…

-Да, всъщност аз самият 15 години съм бил волейболист, завършил съм спортно училище, преминал съм през спортната школа на Локомотив (Сф). Така че в душата си съм спортист и това ми е слабото място. Когато започнах да работя като лекар, ме търсеха много спортисти. Братята Тервел и Кубрат познавам, откакто бяха пети и седми клас. Бях лекар на боксовия клуб ЦСКА и не само следях здравословното им състояние, но участвах във всички техни тренировки. Двамата израснаха пред очите ми като мои деца и затова ги уважавам, ценя техния труд. Освен това са прекрасни момчета, а не фалшиви родолюбци, както ги обвиняват. Не, напротив. Не случайно те, както и синовете на Тервел, носят имената на български владетели. Знаете, че Тервел се включи като доброволец в спешно отделение на „Софиямед”, готовност беше изявил и Кубрат. Те са готови да помагат навсякъде с каквото могат и милеят за България.

 

-Да се върнем към заболяването на Кубрат. Колко сериозни бяха пораженията от COVID-19?

-Започнахме лечение, както при всички, като заболяването имаше благоприятен ход. От проведените по-късно изследвания,обаче се установи двустранна пневмония в обратно развитие, което е нещо сериозно за всеки човек, особено ако трябва да се състезава за световна титла. Успяхме да преодолеем острия период, но така или иначе Кубрат излезе на ринга след пневмония и непълно възстановяване.

 

-Кога за последно го прегледахте?

-В началото на декември преди отпътуването му направихме всички изследвания. Скенерът показа, че е прекарал пневмония, която е в стадий на възстановяване. PCR тестът му беше отрицателен. Въпреки това, след подобна инфекция пациентите са с намален физически капацитет. Това , според мен, се видя и в мача – Кубрат нямаше енергия да движи краката, ударите му бяха по-слаби.

 

-Имаше ли момент на колебание у Кубрат дали да не откаже мача?

-Нямаше. Както казах, той е един достоен българин, който не се спира пред нищо. Кубрат нямаше и избор, защото първият път не игра срещу Джошуа заради контузия и знаеше, че трети път няма да го поканят. Имайте предвид, че този мач беше голямата му цел. Той никога не е бил човек, който се плаши от нещо или търси причини да се откаже. В мач за световната титла, обаче, стресът и напрежението допълнително утежняват нещата. А той се състезава  с намален функционален капацитет и без енергия. В този смисъл Кубрат  победи себе си.

 

-Според вас как щеше да постъпи съперникът му Антъни Джошуа в подобна ситуация?

- Вероятно нямаше да се качи на ринга. Това може да го направи само Кубрат. Подобен пример , навремето , сме имали с друг велик българин - Дан Колов.

 

-По ваши наблюдения спортистите по-тежко ли изкарват вируса?

- Всичко е строго индивидуално. При всички положения физическото и психическо изтощение увеличават риска за по-тежко протичане.

 

-Вие лично какво посъветвахте Кубрат преди заминаването му?

- Казах му, че ще играе много под възможностите си. Обясних му , че има риск от понижен капацитет, по-малко енергия , по-слаба концентрация и забавени реакции.

 

-Какво чувствахте, докато го гледахте?

-Бях неспокоен за него в дните преди мача. После обаче се гордеех. Кубрат демонстрира воля. Въпреки че имаше тежки удари, продължаваше да играе и да се опитва да обърне мача. Това може да го направи само един човек, който обича България и обича спорта. И иска да допринесе нещо за позитивнотоо настроение за хората.

 

-Този мач беше единственият светъл лъч в иначе тревожните новинарски емисии… Което не попречи на бурята от критики след това.

- Смятам, че обидните коментари са неуместни и недостойни .В голямата си част това са коментари на хора, които дори нямат представа от този спорт. Когато критикуваме в социалните мрежи или с чашка пред телевизора, би следвало да се замислим, с какво всеки един от нас е допринесъл за страната ни. Кубрат е най-проспериралият ни професионален боксьор. Дори след загубата, би следвало да го подкрепяме. Много пъти сме се гордеели с него и ни е карал да се радваме. Хубаво беше , че при посрещането на Кубрат имаше малки деца, които искрено и с чисти сърца показаха подкрепата си. Много възрастни има на какво да се научат от тях.

 

-И все пак Пулев беше посрещнат като герой.

-Бях сред организаторите на това посрещане, заведох гайдарите. Пред Кубрат се изправи момиченце на 8 годинки, което беше нарисувало картина с българското знаме и го помоли да тренира бокс в неговата зала. „За да отмъстя за теб”, така му каза. А после цяла нощ е плакало от радост, защото е получило автограф.

 

-Какво си казахте с Кубрат след прибирането му?

-Когато ме видя, той се се усмихна и каза: „Спокойно, всичко е наред”. Посрещането го трогна и той сподели, че когато губи, човек не знае какво печели. Това са малките неща, заради които си струва да живеем и да се борим.

 

-Но у вас все пак усещам огорчение от тази загуба.

-Защото знам колко усилия, лишения и тренировки са необходими, за да се изгради спортист от такъв ранг. В този смисъл загубата ме натъжи. Смятам обаче, че Джошуа съзнава, че е победил голям боксьор.

 

-Смятате ли, че ако Кубрат се беше подготвил пълноценно, изходът от сблъсъка с Джошуа щеше да е друг?

-Убеден съм, че имаше реални шансове да победи. Не бива да забравяме колко опасен е боксът и че се застава очи в очи със смъртта. Ние лекарите сме по същия начин, много от колегите починаха, но нашата професия е да помагаме на хората в труден момент. Аз например не съм взимал отпуска, не съм си ходил и вкъщи.

 

-Как се стигна до това Тервел да се включи да ви помага в болницата?

-Когато тренировките бяха спрени, той ми се обади и ме попита дали може да помогне с нещо. Обясних, че може да помогне в работата на санитарите. Същевременно той успя да повдигне духа на всички и да зареди позитивно персонала. Всички доброволци , включително и Тервел, получиха благодарности от персонала и бяха удостоени от ръководството с грамота за тяхната отзивчивост.

 

-В тази тежка обстановка сте имали нужда от такава опора.

-Успяхме да овладеем първата вълна, но втората беше подценена и се стигна до тежка ситуация. Огромният брой заболели – не само пациенти, но и медицински персонал, създаде неимоверно напрежение и затруднение. Освен пациентите в болницата, се наложи голяма част от пациентите да проследяваме и лекуваме по домовете при постоянна телефонна връзка. Консултирал съм сигурно 500 души. Продължаваме да работим при изключително тежки условия и с цената на много заболели колеги. От 19 лекари в спешно отделение, съм останал аз с двама млади колеги. Явно на Коледа и Нова година ще сме в болницата. Докато в един момент заразените лекари започнат да се връщат.

 

-Как издържате на това напрежение?

-Трудно е , защото всеки пациент оставя у мен следа, страдам и за болните си колеги. Удовлетворение ми носи благодарността на хората. Опитвам се да се разтоварвам психически и да повиша физическата си подготовка сред природата и чрез спорт. След работа греба на Панчарево, по 5-6 км в тъмницата. Понякога в събота и неделя вървя по 7-8 километра, ходя в боксовата зала, правя йога. Някак устоях на вируса и дори ме наричат „извънземен лекар” заради този факт. Единственото позитивно в тази ситуация, е че намерих много нови приятели с големи сърца. Имам идея да направя Фейсбук страница, в която те да присъстват и когато някой има нужда от помощ, да ги потърси. Когато видях колко добри и благодарни хора има, това ме направи щастлив.

 

-Кои думи на Кубрат няма да забравите?

-На заминаване той ми каза: „ Играя за България”.

 

 

Той е

Д-р Иван Христов завършва медицина през 1987 г. във ВМИ, град Плевен

Работи като участъков лекар в Павликени. Специализира вътрешни болести в МБАЛ „Велико Търново“.

Асистент е в Клиника по вътрешни болести и кардиология на УМБАЛ „Св .Анна“ при акад. Чудомир Начев.

Работи в Клиника по инвазивна кардиология и интензивен сектор на УМБАЛ „Св. Анна“, ръководена от проф. Божидар Финков, както и в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Анна“.

От 2012 г. е началник на отделение по Спешна помощ на УМБАЛ „Софиямед“.

Спортен лекар е на боксов клуб „Пулеви“, ЦСКА, Българската федерация по бокс, волейболен клуб ЦСКА, на клубове по бойни изкуства, по гребни спортове, на известни футболисти от настоящето и миналото, на клубове по лека атлетика, борба и др.

Синът му Тодор Христов е бил боксьор на ЦСКА, а сега художник, завършил Националната художествена академия.

Дъщеря му Ралица Христова е многократна републиканска шампионка по бокс и трета на европейско първенство.