Няма съмнение за връзката между вирусите и някои видове рак
сряда 16 март 2016

Проф. Златко КЪЛВАЧЕВ, вирусолог:
Няма съмнение за връзката между вирусите и някои видове рак

16.3.2016
в.Лечител

Проф. д-р Златко Кълвачев e ръководител на Лабораторията по клинична микробиология и вирусология в „Софиямед“. Работил е във Военномедицинската академия, Института за научни изследвания в Каракас, Венецуела, и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) в София. Автор е на повече от 150 научни публикации, 10 монографии и научни помагала, има 4 изобретения.


-Проф. Кълвачев, разкажете за възможностите на Лабораторията по клинична микробиология и вирусология в УМБАЛ “Софиямед”.

- В лабораторията се извършва широк набор от специализирани серологични изследвания и молекулярни тестове за диагностика и анализ на различни вируси и бактерии. Сред заболяванията, които се диганостират и анализират са вирусни хепатити, човешки папиломни и полиомни вируси, цитомегаловирус, Ебщайн-Бар вирус, варицела зостер вирус, хламидии, микоплазми и др. Присъствието на вирусни гени в изследваните материали (кръв, ликвор, урина, различни секрети, клетки, тъкани) доказва наличието на активна инфекция, а количественото й определяне (вирусен товар) дава информация за нивото/степента на вирусната активност. Определянето на вирусния товар преди, по време и след проведеното лечение дава информация за ефективността на терапевтичната схема, както и прогноза за изхода от заболяването. Тоест говорим не само за диагностика, но и за контрол на ефекта от лечението, прогноза на изхода от заболяването, както и за профилактиката – нещо много важно, но занемарено през последните години.

-Често хората са в дилема дали трябва да се реваксинират – например срещу хепатит В. Какъв е най-правилният подход в такива ситуации, има ли подходящи тестове?

- Защо да е дилема? Нещата са ясни – ваксинираните срещу хепатит В трябва периодично да проверяват нивото на защитните си антитела в кръвта и ако то е под 100 mIU/ml (препоръка на СЗО), е необходима реваксинация. По-голямата част от хората след ваксинация поддържат високо ниво на защитни антитела срещу вируса с десетки години и не е необходимо да се имунизират допълнително, но има и такива, при които нивото на специфичните антитела намалява с времето. При ниво на антитела под 100 mIU/ml се смята, че лицето не е 100% защитено от вируса и това трябва да се знае особено от рисковите групи - например от медицинския персонал. Наличните тестове за изследване на тези антитела са подходящи, защото освен, че доказват наличие на специфични антитела, се отчитат и количествените им параметри.

- Какво се случва, когато вирусът навлезе в организма?

- Когато един човек се зарази с вирус, могат да се случат 3 неща.

Вирусът да увреди клетките на различни органи, при което се развива различно по тежест заболяване, след което организмът се освобождава (очиства) напълно от вируса. След преболедуването се развива краткотраен (след грип) или дълготраен (след хепатит А) имунитет.

Втората възможност - вирусът уврежда в различна степен клетките, като след острата фаза той може да остане в клетките и да се развие хронична инфекция с различна продължителност - например хепатит В. Очистването в този случай може да настъпи спонтанно или след активно специфично лечение, но може да се развият и неприятни усложнения.

И третата вероятност - след заразяване и развитие на различно по тежест заболяване вирусът остава за цял живот в клетките на организма и периодично (при определени условия) се активира. Пример за това са херпесните вируси. С  тях обикновено се заразяваме в детска възраст, но те ни „напомнят“ за себе си и след това - херпес по устните при стрес, или развитие на херпес-зостер години след прекарана варицела (вирусът е един и същ).

При всички тези случаи от значение са специфичните характеристики на вируса и състоянието на имунната ни система. Особено важни са и профилактичните прегледи, защото при тях може да се открият вируси, за които ние дори не подозираме, че са ни заразили, например хепатит С.

-От кога науката разполага с данни, че вирусите причиняват рак?

- Подозрения, че вирусите могат да причиняват рак се появяват още след откриването им в края на 19-ти век, но директните доказателства се натрупват постепенно през годините. Днес няма съмнение за директната или индиректната причинно-следствена връзка между различни вируси и някои видове рак: човешки Т-лимфотропни вируси (HTLV-1, 2) и левкемии, хепатит В (HBV) и хепатит С (HCV) вирусите и рак на черния дроб, Epstein-Barr вирус (EBV) и лимфома на Burkett, човешкия херпес вирус тип 8 (HHV-8) и саркома на Kaposi, човешките папиломни вируси (HPV) и рака на гениталиите, гърлото, кожата и др.

-Можем ли да разчитаме само на имунната система за елиминирането на HPV?

- Известно е, че имунната ни система успява да ни „очисти“ от HPV в над 80% от случаите и те отминават без последствия. Въпросът е защо да разчитаме на имунната система след като вече сме се заразили с HPV, а да не я „програмираме“ предварително така, че тя да ни пази от вируса и да не се допуска инфекцията да се случи? Ваксинацията е тази, която активира имунната ни система да произведе предварително специфични противовирусни антитела, които да блокират вируса още при появата му в организма.

- Вирусът Зика – дали е реален медицински проблем? Повод за този въпрос са публикации в чужди медии, че родените хиляди бебета в Бразилия с деформации в черепа и мозъка не са предизвикани от вируса Зика, а от странични действия на ваксина?

- Вирусът Зика се разпространи за кратко време на големи територии в няколко континента. Ясно е, че този вирус може да преминава през плацентата в плода на бременните, поради което се обсъжда и възможността вируса да причинява поражения на мозъка, очите, кожата и др. Това само по себе си не означава, че той е доказан причинител на тези заболявания! Не случайно всички публикувани научни съобщения завършват с уговорката, че са необходими още проучвания, които да изяснят специфичния патогенен потенциал на вируса Зика и връзката му със съответното заболяване…

-Друг спряган медицински въпрос в медиите – случаят с човека дърво в Бангладеш. Това болестно състояние се определя като Синдром на Левандовски-Лутц. Загадката е коя е причината за този синдром. Според американски експерти се посочва HPV. Имате ли данни за това твърдение и според Вас основателно ли е?

- Синдромът Левандовски-Лутц е рядко срещана форма на заболяването Epidermodysplasia verruciformis, при което по кожата се развират големи брадавици, наподобяващи кора на дърво. Брадавиците по принцип се причиняват от папиломни вируси, така че участието им в развитието на този синдром не е случайно. Заболяването е описано при хора и животни, но индонезиецът Деде Косава стана известен на света със страданието си като „Човекът-дърво“. Комплексните изследванията показват, че най-вероятно това заболяване е следствие на неблагоприятна комбинация от папиломавирусна инфекция + специфични генетични промени в хромозомите 2 и 17 + неефективна имуннна защита.