Остеоартрозата често превръща болните в инвалиди
събота 07 февруари 2015

Телеграф стр. 27
7.2.2015г.

Едно от заболяванията с най-висока висока честота и степен на инвалидизация сред населението в зряла и напреднала възраст е остеоартрозата (OA). През последните години честотата на заболяването се увеличава все повече поради стресовия и съвременния начин на живот (липса на достатъчно физическа активност и затлъстяване). Според Световната здравна организация 10% от населението в света на над 60-годишна възраст страда от остеоартроза. Между 1995 и 2005 г. в САЩ броят на пациентите със симптоматична OA нараства от 21 милиона на 27 милиона. За това какви са симптомите на заболяването и възможностите за лечение потърсихме коментара на д-р Любомир Маринчев, завеждащ отделението по ревматология в университетска болница "Софиямед".
- Д-р Маринчев, какво представлява остеоартрозата?
- Остеоартрозата е хронично дегенеративно ставно заболяване, в основата на което стои първично разрушаване на ставния хрущял с последващо разрастване на костната тъкан, образуване на остеофити (шипове) и подхрущялна костна склероза. Основната прицелна тъкан при заболяването е хрущялът. Той променя своята анатомична и физиологична характеристика, разрушава се и губи качеството си на амортисьор на натоварванията. Болестният процес засяга не само хрущяла, а и цялата става (ставната капсула, околоставните структури). Особено уязвими са тези стави, които са подложени на голямо натоварване като тазобедрени, коленни, ставите в по-ясно-кръстния отдел на гръбнака. По отношение на малките стави на пръстите на ръцете най-предразположени към заболяването са жените около и след менопауза. Те страдат от т.нар. ерозивна остеоартроза или възли на Heberden и Bouchard. Най-вероятно роля за развитие на заболяването при тях има отпадането на функцията на яйчниците и намаляването на естрогените. .
- Какви са симптомите на заболяването и кога се обострят те?
- Обостряне на заболяването често настъпва през студените и влажни месеци. Именно тогава и в отделенията по ревматология постъпват най-много пациенти с това заболяване. Най-честите клинични симптоми са: болка при движение, засилваща се през деня и намаляваща или изчезваща след почивка, ставна нестабилност, преходна и краткотрайна сутрешна скованост (по-малко от 1/2 час), ограничена ставна функция, околоставен и/или вътреставен оток. В началото симптомите са епизодични, като степента на проявите им не винаги кореспондира с рентгенологичния стадий на заболяването. При пациенти над 50-годишна възраст диагнозата може да бъде поставена рентгенологично: стеснение на ставната междина, наличие на остеофити (шипове) и клинично ограничена ставна функция, наличие на една или повече от типичните за физикалното изследване находки: крепитации, намален обем на движенията, абнормно разрастване на подхрущялната кост.
- Какво лечение препоръчвате на пациентите си?
- Основните цели на лечението е облекчаването на болката, увеличаване обема на движенията и подобряване качеството на живот. Лечението може да се проведе по няколко начина. Нефармакологичното представлява обучение на пациента по програма за контрол на телесното тегло, физиотерапия, програма от физически упражнения, помощни средства, които предпазват ставата от износване. Фармакологично, което цели намаляване на болката, подобряване на ставната подвижност и функционалния капацитет. Този вид лечение се провежда с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и болест-модифициращи лекарства (глюкозамин сулфат, хондроитин сулфат, диацерин, пиаскледин - неосапуняеми екстракти от авокадо и соя, хиалуронова киселина за вътреставно приложение, вътреставно приложение на кортикостероиди (при показания). Последните имат противовъзпалително действие и обикновено повлияват благоприятно на наличния синовит (възпаление на синовията - вътрешния слой на ставната капсула), като се използват при изразен вътреставен оток. При ранна диагноза и лечение проявите на остеоартрозата могат да бъдат подобрени и хода на заболяването може да бъде забавен или спрян именно посредством тези методи на лечение. От гледна точка на фармакологичното лечение е важно да не се комбинират препарати от една и съща фармакологична група, напр. две или повече нестероидни противовъзпалителни средства. Разбира се, при някои пациенти се налага хирургическо лечение, при което се отстраняват хрущялните или костни фрагменти или се извършва ставно ендопротезиране.