Проф. Маргарита Кътева:Това е абсолютно признание за нашия професионализъм
четвъртък 02 ноември 2023

Престижен форум събра специалисти по хирургия на ръката от Европа в Пловдив

Проф. Маргарита Кътева:Това е абсолютно признание за нашия професионализъм

 

Вестник Марица
2.11.2023

ВИЗИТКА

Проф. д-р Маргарита Кътева е един от известните ортопед-травматолози хирурзи на ръката в България. От 1987 г. до 2013 г. работи в отделение "Хирургия на ръка" в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", а от 1991 до 1997 г. специализира в Клиника за пластична и реконструктивна хирургия в Мюнхен, Германия, където през 1992 г. завършва курс и придобива право по микрохирургия. Оттогава работи в екип с проф. Бимер, един от създателите на микрохирургията в света. През 2007 г. придобива право за ръководене на екип за реконструктивна периферна нерва хирургия, гласуван й от проф. Милези.

Проф. Кътева е председател на Дружеството по хирургия на ръката в България. Завеждащ на Отделението по хирургия на ръка и реконструктивна хирургия в Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Софиямед" и едноимения Център към него.

 

В продължение на три дни, за пръв път в България, се проведе Европейският конгрес по превенция на травмите на ръката с международно участие, Събитието се състоя в Гранд хотел Пловдив, а успоредно с него се проведе и VII-я Национален конгрес по хирургия на ръка. Престижният форум се осъществи благодарение на Дружеството по хирургия на ръката в България, чийто председател е проф. Маргарита Кътева. За признанието да си домакин на авторитетен форум и предизвикателствата пред специалистите по хирургия на ръката, разговаряме с проф. Кътева.

 

-       Проф. Кътева, това, че сме домакин на този форум, признание ли е за българските специалисти по хирургия на ръката или просто срещите са на ротационен принцип?

-       Това е абсолютно признание за нас. Колегите ни познават, ние изнасяме доклади, участваме в дискусии, споделяме опита си на световни и европейски конгреси. Въпреки, че Конгресът е европейски дойдоха колеги от Австралия и Хонгконг. Тези срещи са изключително важни за всяка страна.Основната цел на един такъв форум е да си подобрим професионалните способности, да видим къде сме ние. Тук всеки от нас се учи. Виждаш методи, които са претърпели развитие при твои колеги и ги учиш. Един такъв форум е учене, етап в нашето развитие като професионалисти. На тези конгреси колегите от чужбина виждат, че българските лекари по нищо не отстъпват на специалистите от другите европейски страни, виждат, че нивото ни е високо, а апаратурата, с която работим  е най-ново поколение.

-        

-       Специално за този конгрес у нас пристига проф. д-р Едгар Бимер – един от създателите на микрохирургията и първият в света специалист, успешно трансплантирал горни крайници, при който вие сте специализирали. Работили ли сте след специализацията си с него?

-       Това е поредното посещение на проф. Бимер в България. С него заедно сме извършвали операции, на които са присъствали други колеги и

-       специализанти, което е полезно за всички.

-        

-       Откога в България се правят микрохирургични операции на ръка?

- Отдавна се правят микрохирургически операции. Аз отговарям за сегашното поколение в тази област. Още през 1982-83 година се извършваха такива операции от доц. Попова, проф. Матев, проф. Панева. Имаме страхотни български имена и специалисти, от които сме се учили и с които се гордеем.

 

- С какви травми на горни крайници най-често се сблъсквате?

- С всички възможни и с т.нар. акушерска пареза. Това са случаи, когато по време на раждането се травматизира ръчичката на бебчето и по-точно плексус брахиалис, в резултат, на което детето не може да движи ръката.

Ежедневни са травмите в класическия смисъл на думата – порязвания, изкълчвания, счупвания, отрязани пръсти и т. н. Не рядко оперираме и вродени малформации.

 

- Често ли ви се случва да връщате нормалното ползване на ръцете след като има един или няколко отрязани пръсти?

- В интерес на истината вече са по-редки случаите на подобни травми. Това се дължи на по-добрата информация, хората вече знаят как да боравят със съответните уреди и машини. Прави впечатление обаче, че намаля производствения травматизъм, а се увеличи битовият. Всичко е до информацията за начина на работа със съответната машина. Особено това важи за децата, които са любопитни и винаги може да стане беля, ако се заиграят с някой уред. Те за секунди могат да бръкнат в месомелачка или миксер. При тях трябва непрекъснат контрол и максимално да им се ограничи достъпът до такива уреди.

 

- Коя операция ще запомните за цял живот?

- Всичко се помни. Но няма да забравя първата операция на възрастен пациент с увреден нервен сплит. Докато се опитвах да освободя структурите от сраствания попаднах във венозен съд и оперативното ми поле се напълни с кръв. Онемях! Колегата- асистент ме погледна и без думи го разбрах: „Действай, ти си! Няма кой друг!“ И успях да се справя. Спрях кървенето, заших вената, но това няма да го забравя никога, защото ми беше първият случай. Не знам дали в онези години, ако не се бях справила, нямаше да се откажа.

 

- А като тежест коя беше най-трудната?

- Аз вече не ги категоризирам като леки и тежки. За мен това отдавна е рутинна работа и гледам да направя най-доброто за пациента. Има просто продължителни и много продължителни. Това е ежедневие. Започваме в 8.30 и продължаваме докато приключим. Може да е в 18.00, може да е и след 22.00. Има случаи, в които операциите продължават 12 часа, даваме си няколко минути почивка и продължаваме.

 

- Какви пациенти, извън фрактурите, битовите и професионални травми, търсят помощ при вас?

- Детската церебрална парализа е изключително болна тема за българските деца и това са операции, които вече правим много често, за да станат  по-самостоятелни. Церебрална парализа може да се получи и при възрастни след травми, катастрофи и това да доведе до спастична парализа, която прави крайника функционално неспособен. Крайникът е свит, не може да се разгъне. В тези случаи моята задача е да отпусна тази мускулатура и аз го правя по оперативен път. Това, което рехабилитаторите не могат да постигнат за години и често не в пълна степен, ние в екипа го постигаме за една нощ. Нашата работа е да помогнем там, където е възможно да върнем в най-голяма степен възможностите на човек да си служи с ръцете.

 

- Сега нещо по-практично и полезно за хората -какво трябва да знаят пострадалите, за да спасят след злополука крайник, пръст и т. н.?

- Зависи от травмата, разбира се. Ако е счупване трябва да се обездвижи крайникът и при първа възможност да търсят лекар. Да не правят опити да се самолекуват на принципа „на комшийката това й помогна“. Лекарят е този, който трябва да постави диагнозата и лечението, което е адекватно на нея.

 

- Къде в страната има центрове като вашия, където се извършва операция на горен крайник, без да се налага да пътуват хората до София?

- При нас са се обучавали колеги от Русе, Свищов, Варна, Пловдив и аз им имам доверие, защото искаха да се научат и в момента се справят много добре. Желанието ми е да се създадат специлизирани центрове във всички по-големи областни болници в страната. Амбицията ми е Центърът по хирургия на ръка и реконструктивна хирургия в УМБАЛ „Софиямед“ да се превърне в национален такъв, за лечение на пациенти с увреждания на крайниците, посттравматични увреди, заболявания и вродени малформации. За щастие за поредна 9-та година при нас преминаха курс за придобиване на умения за високоспециализирана дейност по хирургия на ръка специалисти по ортопедия и травматология от цялата страна. Именно специалисти от регионалните центрове по хирургия на ръката представиха и едни от интересните случаи по време на този конгрес. 

 

- Има ли интерес към този вид хирургия?

- Много млади колеги имат интерес и идват да се обучават при нас. Ние не оставаме без специализанти. После идва най-трудното, защото обучението продължава цял живот. Не може да си добър лекар, ако не се развиваш непрекъснато, не си запознат с новостите, не ги търсиш, не обменяш информация. Сега в този дигитален свят, в който живеем, с едни добри контакти, може за кратко време да се обмени информация по различни казуси. Аз от над 35 години съм в тази сфера и не спирам да се усъвършенствам. Следя всички новости и ги усвоявам и след това ги прилагам в практиката.

 

- Може ли един хирург да оперира сам горен крайник?

- Винаги трябва да имаш асистент до себе си, колега който освен да помага и да се учи. На моите операции присъстват всичките ми специализанти и те гледат, обсъждаме конкретния случаи.

 

- Какво предстои за  Дружеството по хирургия на ръката в България след този конгрес.

- Първо, както винаги ще направим анализ на събитието. След това веднага планираме и следващия Конгрес, който ще се проведе догодина и ще бъде на национално ниво. Правим го ежегодно, обсъждаме различни интересни случаи, запознаваме се с новости, коментираме нетипични ситуации, с които сме се сблъскали в работата си.

 

- Казахте, че работите повече от 35 години. Работата ви е напрегната, отговорна, а изглеждате много добре. Как го постигате?

- С работа през седмицата и ходене всяка събота и неделя в планината. На ден изминавам около 20 километра. Мисля позитивно и се зареждам с положителни емоции. Обичам планината, обичам хубавата музика, обичам хубавите хора, обичам да се забавлявам в хубава компания, обичам да обичам и се радвам, когато ми отвръщат със същото. Да знаеш, че когато мислиш доброто на пациента – той ти вярва и ти мисли доброто. От там идва зарядът.