500 000 БЪЛГАРКИ СТРАДАТ ОТ МИОМА
Жените могат да се оперират дори по бреме на бременност
в. Телеграф, Здравен телеграф Стр. 7
13.4.2016
Завършва МА, гр. София през 1982 г. Четири години по-късно взима специалност по акушерство и гинекология. По това време работи по разпределение в районна болница в гр. Бяла. От 1986 до 1991 г. работи в I АГ болница "Тина Киркова", а по-късно работи във II АГ болница "Шейново". От създаването на болница "Софиямед" е началник на отделение по гинекология. Той е един от основателите на Българската асоциация по гинекологична ендоскопия (БАГЕ) и член на Управителния й съвет. Член е и на УС на Българска асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ).
- Д-р Нецов, какво представлява миомата и колко жени у нас са засегнати от този проблем?
- Миомата е най-честото доброкачествено туморно образувание на матката. Тя става причина за близо 30% от гинекологичните операции, които се правят в специализираните клиники. Около 500 000 жени у нас страдат от миоматозна матка в някакъв етап от живота си. Това е характерно за 70% от представителките на бялата раса. Въпреки стряскащата статистика за броя на българките, страдащи от миома, едва 40 000 от тях се нуждаят от лечение и операция.
- А какви са най-честите оплаквания при пациентки с миома?
- Оплакванията зависят от големината и разположението на миомните възли. Ако миомата е разположена към кухината на матката, оплакванията са от обилни и чести кръвотечения, менструации с кръвни съсиреци, които постепенно водят до анемия. Миомите, които растат навън от тялото на матката, най-често причиняват оплаквания от притискане на съседни органи, водещи до често и болезнено уриниране. Когато миомата расте назад към дебелото черво, пък се стига до проблеми с дефекацията. Но дамите трябва да знаят, че съществува пряка връзка между големината на миомата и стерилитета при млади жени.
- В каква възрастова група най-често се среща тази диагноза?
- Всяка трета жена след 35 г. има миома на матката или т.нар. миоматозна болест. Миомните възли могат да бъдат единични или множествени с различно разположение, намиращи се в и по тялото на матката с посочените оплаквания. Все по-често се наблюдават млади нераждали жени с миоми, достигащи големи размери. Причините за това остават неясни. Многораждалите жени обаче по-рядко боледуват от миоматозна болест.
- Как се установява и диагностицира това заболяване?
- Класическият метод е гинекологичен преглед. Съвременните методи включват и ултразвуково изследване на матката, което би трябвало да се провежда рутинно при всяко посещение на жената при личния й гинеколог. Разбира се, може да се докаже наличието на миомен възел и с ЯМР и скенер, но това се налага рядко.
- А какви са методите за лечение на миома?
- Има консервативни и оперативни методи за лечение на заболяването. Съществуват лекарствени препарати, които намаляват големината на миомните възли и кръвоснабдяването им. Има и методи, при които чрез концентрирано ултразвуково въздействие се разрушава миомата, като по този начин се намалява нейният обем. Аз съм привърженик на класическото оперативно лечение на миомите, като това може да стане чрез отворена хирургична намеса или чрез т.нар. микроинвазивна хирургия - хистероскопия и лапароскопия.
- Как и кога се прилагат тези методи?
- Хистероскопското лечение на миомни възли се прилага, когато миомата расте към кухината на матката. Подходът е откъм влагалището, цервикалния канал, миомата се изрязва и се изважда. Лапароскопският път за лечение се извършва обикновено през три малки отвора на коремната стена, които са около 5-10 мм. Използва се високотехнологична апаратура, като миомите се отделят от стената на матката, след което се изваждат от коремната стена, а основата им се зашива. Съвременните методи за лечение през последните над 20 години в световен мащаб се съсредоточават именно върху лапароскопското лечение. Този тип операции имат много преимущества.
- Какви са me?
- Първо, самата интервенция се извършва много по-прецизно, защото видимостта в оперативното поле е доста по-добра. Лапароскопските инструменти са изключително фини и не травмират органите. Кръвозагубата е изключително малка, затова тези операции се наричат безкръвни. Освен това не се наблюдават възпалителни усложнения.
- Вие споменахте, че само 40 хил. от общо 500 с тази диагноза се подлагат на операция. Кога тя става задължителна?
- Операцията е задължителна, когато размерът на миомния възел е голям - над 4 см, когато причинява тежки кръвоизливи, водещи до анемия, когато има стерилитет, когато миомният възел притиска съседни органи и когато жената е млада, тъй като миомата ще расте, докато тя има менструация.
- Понякога обаче при миома се налага оперативно отстраняване на матката. В тези случаи трябва ли да се отстранят и яйчниците?
- Отстраняването на яйчниците зависи на първо място от възрастта на жената, при условие, че не е налице друго заболяване на яйчниците. Над 45 г. се смята, че е разумно при премахване на матката независимо от причините да се отстранят яйчниците и маточните тръби.
- Може ли миомата от доброкачествено да се превърна в злокачествено новообразувание?
- Да, може, но се случва рядко. Миомата представлява развитие на мускулни влакна и съединителна тъкан. Вследствие на неизвестни стимули може да се развие злокачествено заболяване, наречено миосарком. Именно затова трябва да се извършват редовни гинекологични прегледи дори без да има оплаквания. Хубаво е те да са придружени и с ултразвуков преглед. А при наличие на миомни възли при млади жени аз лично препоръчвам да се проведе по-активно поведение, т.е. вече споменатата оперативна лапароскоп-ска намеса.
- Може ли да се забременее с миома и повлиява ли тя на бременността ?
- Да, може да се забременее с миома. Имам такива случаи в практиката си, но спонтанните аборти при тях са по-чести. В зависимост от разположението на миомния възел и големината му може да се наложи задължително цезарово сечение.
- А, ако жената не е знаела, но по време на бременността разбере за този проблем, може ли да се оперира, или трябва да изчака след раждането?
- В УМБАЛ "Софиямед" извършваме операция от миома по време на бременност. Това обаче се прави при строги индикации - когато възелът изхожда от матката на тънко краче и когато има болки в миомния възел, което говори за нарушеното му хранене. Тези операции биха могли да бъдат направени лапароскопски и да не навредят по никакъв начин на правилното развитие на плода и протичането на бременността.