С П Р А В О Ч Н И К
на
ДОКТОРАНТА
в УМБАЛ „Софиямед“ ООД
Този справочник съдържа подробна информация за приема, условията и реда за придобиване на ОНС ”доктор” в съответствие със ЗВО, ЗРАСРБ и Правилника за приложение му, и Правилника на Съвета по образование и наука (СОН) към УМБАЛ „Софиямед”ООД и две приложения относно оформяне , структура и съдържание на дисертационен труд и на автореферат.
ВЪВЕДЕНИЕ
Докторантурата е следдипломна образователна и научна подготовка на научни кадри за разширяване и задълбочаване на теоретичните и практическите им знания в определена медицинска научна специалност. Основната цел на този вид подготовка е формирането на специфични изследователски качества, даващи възможност за пълноценно провеждане на научно-изследователска дейност и по-високо ниво на професионална реализация. Придобилият ОНС „доктор” специалист притежава умения за пълноценна самостоятелна работа. научен анализ, интерпретация и презентация на данни, подготовка на научни проекти, успешна работа в екип, решаване на научни и професионални проблеми, академизъм в общуването и комуникацията с колеги. пациенти и разнообразни обществени/социални групи.
УМБАЛ „Софиямед” ООД има възможности да осигури подготовка на докторанти от професионално направление „медицина”, стимулирайки младите лекари в тяхното развитие. Главната цел и задача на докторските програми в болницата е подготвяне на мотивирани, социализирани и комуникативни професионалисти , с възможности да работят за развитието на медицинската наука и прилагането на нейните постижения в практиката.
Добре дошли! Пожелаваме ви успех!
I.Общи условия за прием и обучение
Чл.1(1) За докторанти в УМБАЛ „Софиямед” ООД могат да кандидатстват лица с придобита образователно-квалификационна степен ”магистър” и професионална квалификация „магистър-лекар“;
(2) Обучението за придобиване на образователна и научна степен ”доктор” се осъществява в редовна, задочна и самостоятелна форма. Редовната и самостоятелна форми на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната - до 4;
(3) Обучението в докторантура се извършва само по акредитирани от НАОА докторски програми;
(4) Обучението се извършва в клиниките и отделенията на Болницата , където има поне едно хабилитирано лице.
Чл.2(1) Приемът в редовна и задочна докторантура се извършва с конкурс, който се провежда не по-рано от един месец след изтичането на срока за подаване на документи (по чл.3(2) от ЗРАСРБ);
(2) Конкурсът се обявява в ДВ и на сайта на Болницата.
Чл.3(1) Приемът в самостоятелна форма на обучение на докторанти, разра-ботили в основната му част дисертационен труд за присъждане на ОНС ”доктор”, се извършва без изпит през цялата академична година;
(2) Като докторанти на самостоятелна подготовка по акредитирани програми могат да се зачисляват асистенти и/или ординатори на Болницата или външни за нея лица;
(3) Докторантите от Болницата не заплащат такси зачисляване, обучение и процедура по защита;
(4) Докторантите - външни за Болницата, заплащат такси, определени от СОН.
II. Ред и организация на процедурата по прием на документи
и провеждането на конкурсните изпити
Чл.4. Научният съвет (НС) към СОН, чрез Отдел “Наука и контрол на качеството“(ОНКК), организира и ръководи процедурите по приема на документи и провеждането на кoнкурсните изпити на кандидатите за обучение по докторски програми.
Чл.5(1) Лица, придобили ОКС ”магистър”, желаещи да участват в обявени конкурси за докторанти, подават заявление до Председателя на СОН;
(2) Към заявлението от предходната алинея се прилагат:
1. Автобиография по европейски образец, подписана от кандидата;
2. Нотариално заверено копие от дипломата за завършено висше образование с ОКС ”магистър” и приложението към нея;
3. Удостоверение за признато висше образование по медицина, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
4. Списък с публикациите (ако има такива);
5. Документи, удостоверяващи владеене на чужд език и други придобити компетенции (ако има такива);
6. Документ за платена такса за кандидатстване.
Чл.6(1) Допускането на кандидатите за участие в конкурс се извършва от комисия, назначена със заповед от Председателя на СОН, включваща Зам.Председателя по НРНПК, хабилитирано лице по съответната специалност от функционалната научна секция, в която ще провежда обучението и юрист;
(2) Комисията разглежда документите за съответствие с изискванията за допустимост на ЗРАСРБ и Правилника за приложението му , и Правилника на СОН и в 20-дневен срок след изтичане на срока за подаване на документи взема решение за допускане;
(3) Председателят на комисията уведомява писмено кандидатите за резултата от допускането им до участие в конкурса (за недопуснатите се посочват и мотивите за недопускане);
(4) Допуснатите кандидати се уведомяват за датата на изпита по специалността и получават конспект с въпросите за изпита най-късно един месец преди датата ;
(5) Недопуснатите кандидати могат в 7-дневен срок от датата на уведомление да направят възражение до Председателя на СОН, който възлага на нова комисия от три хабилитирани лица да се произнесе по възражението. Въз основа на доклада от тази комисия, Председателят взема окончателно решение в 10-дневен срок от получаването на възражението.
Чл.7(1) Кандидатите за докторанти полагат конкурсен изпит по специалността и по един от европейските език (английски, френски, немски, испански, италиански);
(2) Председателят на НС структурира и назначава комисии за изпитите по ал(1);
(3) Комисията за изпита по специалност се състои от две хабилитирани лица по специалността на докторантурата. Допуска се единият член да бъде хабилитирано лице от близка медицинска специалност или специалист с ОНС”доктор”.
Чл.8(1) Изпитът по специалността е писмен (с продължителност четири часа) и устен, с две отделни оценки. До устен изпит се допускат кандидатите, получили на писмения оценка най-малко много добър (4.50). Успешно положили изпита са кандидатите , получили обща средна оценка най-малко много добър (5.00);
(2) До изпит по чужд език се допускат само успешно положилите изпита по специалността кандидати.Успешно положили изпита за език са получилите оценка най-малко добър (4.00).
Чл.9(1) Резултатите от всеки изпит се отразяват в протокол по образец , който се представя в отдел ОНКК не по-късно от пет дни след провеждането. Резултатите се съобщават на кандидатите не по-късно от седем дни след провеждането на изпита;
(2) Протоколът за класиране на кандидатите , успешно положили конкурсните изпити , се прави общо от комисиите по чл.7(2) и се представя на НС;
(3) Председателят на НС в 7-дневен срок представя писмен доклад до Председателя на СОН с комплексната оценка на всеки кандидат и прави предложение за зачисляване;
(4) Председателят на СОН представя доклада на заседание на Съвета за одобряване. Решенията по докторантските конкурси се вземат чрез явно гласуване с обикновено мнозинство на присъстващите. Одобрените кандидати се зачисляват в редовна докторантура по съответната докторска програма;
(5) Решенията на СОН , с посочени в тях докторска програма и научен ръководител на докторанта (хабилитирано лице, избрано по придложение на приемащата структура) , се предоставят на отдел ОНКК. При интердисциплинарни теми се допуска избиране на двама научни ръководители и/или научен консултант , които са от подходящи сродни или взаимно допълващи се специалности;
(6) Зачисляването на докторантите се извършва със заповед на Председателя на СОН въз основа на решението на СОН. В заповедта се посочват: формата на докторантурата; докторската програма; болничната структура , към която се зачислява докторантът; срокът на обучение; името и званието на научния ръководител; работната тема на дисертационния труд. Председателят прави предложение на Управителя на Болницата за сключване на договор на обучение. Договорите се сключват в рамките на 20 дни.
Чл.10(1) Редовните докторанти заплащат еднократно годишна такса в размер, определян с постановление на Министерския съвет за съответната учебна година;
(2) За редовна платена докторантура годишната такса за срока на обучението е в размер , определен със заповед на Управителя.
Чл.11(1) Приемът в самостоятелна форма за обучение на докторанти , разрабо-тили в основната си част дисертационен труд за присъждане на ОНС ”доктор”, се извършва без изпит през цялата година;
(2) Кандидатът по ал.1 подава заявление до НС, към което прилага проект на дисертационен труд (проект за зачисляване);
(3) НС одобрява разширяване на състава си по предложение на функционалната научна секция с най-малко 2 външни хабилитирани лица или специалисти с ОНС ”доктор” по съответната научна специалност , близка с тематиката на дисертацията;
(4) Председателят на НС предлага състава от ал.(3) за утвърждаване от Председателя на СОН;
(5) Кандидат-докторантът представя проекта си за зачислявяне на външните хабилитирани лица-експерти по специалността или по тематиката на труда , за изготвяне на становище за дисертабилност;
(6) При положителна оценка на дисертационната работа на кандидата от НС , председателят му внася в СОН следните документи:
1. Протокол с решение на разширения НС за зачисляване с посочени: тема , научен ръководител и научна специалност по докторската програма;
2. Проект на дисертационен труд;
3. Две становища за дисертабилнаст от хабилитирани лица;
4. CV и копие от дипломата с приложението към нея.
Чл.12(1) СОН на свое заседание взема решение за зачисляване на докторанта в самостоятелна докторантура и утвърждава темата на дисертацията , груповия и индивидуалния учебен планове.
(2) Председателят на СОН , след преглед на документите в отдел ОНКК , въз основа на решението на СОН , издава заповед за зачисляване на свободния докторант с посочване на: формата на докторантурата; докторската програма; работната тема на дисертацията; структурата, в която се организира обучението; срока за приключване на докторантурата и разходите по обучението и защитата.
Чл.13. Председателят на СОН прави предложение на Управителя на Болницата за слючване на договор с докторанта на самостоятелно обучение.
III.Условия и ред за провеждане на обучение
за придобиване на ОНС ”доктор”
Чл.14(1) Обучението във всички форми на докторантура в УМБАЛ ”Софиямед” ООД се осъществява в съответствие със ЗВО и включва следните дейности:
1. Научно-изследователска дейност;
2. Преподавателска дейност;
3. Посещаване и участие в курсове , семинари , лекции и др.;
4. Колоквиуми и изпити за докторски минимум;
5. Защита на дисертационен труд.
(2) Разпределението по видове дейности за срока на обучението се извършва на база на утвърдени от СОН примерни групов и индивидуален учебни планове , при спазване на законите и подзаконовите актове.
Чл.15(1) Провеждането на организиран учебен процес с докторантите по групов учебен план е с цел запознаване с нормативната уредба за докторантурите в Р България, разширяване и задълбочаване на теоретичната , методичната , езиковата и компютърната подготовка , необходими за разработване на дисертационен труд на съответното научно равнище.Учебният процес се организира от отдел ОНКК и се съчетава в максимална степен с индивидуалния план за работа на докторанта.
(2) Груповият учебен план включва до 160ч. (до 105 кредита) по задължителни дисциплини и до 110 ч. (до 35 кредита) по факултативни дисциплини за подготовка по въпросите на литературната справка , методите на експериментално и клинико-диагостично изследване , морално-етични аспекти на научното изследване , основни модели на научни проучвания , структура и съдържание на научния труд , статистическа обработка и представяне на резултатите , езикови въпроси на медицинския текст , чужд език , участие в лекции и научни форуми и презентации на научни съобщения;
(3) До защита се допускат редовни докторанти , покрили 75% от кредитите и докторанти на самостоятелна подготовка , покрили 50% от кредитите;
(4) Груповият учебен план се изготвя от НС на СОН , приема се от СОН и се утвърждава от Председателя на Съвета;
(5) Финансовите планове на докторантите се предоставят за утвърждаване от Управителя на Болницата.
Чл.16(1) Докторантът и научният му ръководител изготвят индивидуалния учебен план за обучение и го представят за обсъждане в НС и утвърждаване от Зам. Председателя по НРНПК;
(2) Индивидуалният учебен план определя насоката на докторантурата и се състои от обща част (за целия период на обучение) и работен план по години и има следното съдържание:
1. Тема на дисертационни труд;
2. Разпределение на всички дейности по години;
3. Посещение на определен цикъл на лекции и упражнения , участие в курсове , семинари , конференции и др. научни изяви;
4. Етапи и срокове за подготовка на дисертационния труд;
(3) Промяна на темата на дисертационния труд и на научния ръководител се допуска по изключение , но не по-късно от три месеца преди отчисляването с право на защита. Председателят на СОН издава заповед за промяната по предложение и с решение на НС.
Чл.17. Докторантите полагат изпита за докторантски миниму по специалността преди отчисляването с право на защита пред комисия , назначена от Зам. Председателя па НРНПК. Тя е съставена от най-малко три хабилитирани лица и при задължителното участие на научния ръководител.
Чл.18(1) Докторантът се отчита пред НС на СОН в края на всяка академична година;
(2) Докторантът представя пред НС отчет за извършваните дейности , който съдържа научна част (докладване на получените резултати) и отчет за изпълнението на индивидуалния учебен план;
(3) Научният ръководител дава писмено мнение за работата на докторанта пред НС;
(4) Научният ръководител , съвместно с докторанта , предлага конкретизация на индивидуалния учебен план за следващата академична година;
(5) НС взема следните решения:
1. Приема становище за изпълнението на индивидуалния учебен план и оценка на дейността на докторанта;
2. Приема оценката за цялостната извършена дейност от докторанта;
3. Приема предложение за конкретизация на индивидуалния учебен план за следващата година;
4. Формулира препоръки за по-нататъшното развитие на докторантурата.
(6) Предложенията по ал.5 , т.2 и 3 се утвърждават от СОН;
(7) Протоколът от оценката на СОН , отчетът на докторанта и писменото становище на научния ръководител се представят в отдел ОНКК и се прилагат в досието на докторанта.
Чл.19. Правата и задълженията на докторантите се уреждат със ЗВО, ЗРАСРБ и Правилника за приложението му и Правилника на СОН .
Чл.20. Докторантът се включва в състава и работата на структурата , в която е зачислен , ползва библиотека , компютърен център , лаборатории и кабинети при изработване на дисертацията си , участва в конференции , семинари , симпозиуми и др.
Чл.21. Прекъсване на докторантурата се разрешава от НС по молба на докторанта при: бременност и майчинство; продължително боледуване; специализация в чужбина; сериозни социално-битови проблеми.
Чл.22. Удължаване срока на докторантурата се разрешава от НС на СОН , след решение на обучаващото звеното по мотивирано предложение на научния ръководител.
Чл.23. Преминаване на докторанти от една научна организация в друга става след решение на СОН по мотивирано предложение на НС .
Чл.24(1) Редовните досторанти участват в практическата дейност на болничната структура , с право на ползване на време за самостоятелна подготовка.
(2) Редовните докторанти , избрани за асистенти , сключват нов договор с Болницата като докторанти на самостоятелна подготовка след решение на НС.
Чл.25. Докторант , който не изпълнява индивидуалния си или групов учебен план без уважителни причини , се отстранява от докторантура въз основа на доклад от научния ръководител и с решение на НС.
Чл.26. Редовни докторанти , напуснали обучението си по собствено желание или отстранени от НС, връщат получените суми за стипендии. Отчислените по здравословни причини , доказани със съответните документи , не връщат тези суми.
Чл.27.(1) Докторант, който е изпълнил индивидуалния си план , покрил е необходимите кредити от груповия учебен план и е положил изпита по специалността от докторския минимум , представя завършен дисертационен труд пред НС за предзащита пред разширен състав на НС;
(2) НС организира провеждането на предзащитата със съдействието на ОНКК;
(3) След положителна предзащита , с решение на НС докторантът се отчислява с право на защита за придобиване на ОНС ”доктор”;
(4) НС предлага разкриването на процедура за защита на ОНС ”доктор” и възлага на отдел ОНКК провеждането й;
(5) При неуспешна предзащита, с решение на НС, докторантът се отчислява с право на защита не по-късно от 1 година, в който период трябва да направи повторна предзащита.
IV.Условия и ред за придобиване на ОНС ”доктор”
Чл.28(1) Преминалите успешно предзащита докторанти имат право да кандидатстват за придобиване на ОНС „доктор” и представят в отдел ОНКК следните документи , посочени и в сайта на Болницата:
1. Заявление до Председателя на СОН за допускане до официална защита
с опис на документите - завежда се с входящ намер и дата в деловодството на Болницата;
2. Дисертационен труд - в три екземпляра на хартиен носител и в електронен формат;
3. Автореферат - в десет екземпляра и в електронен формат;
4. Творческа автобиография с подпис на кандидата;
5. Диплома за ОКС ”магистър-лекар” с приложение (нотариално заверени);
6.Списък на публикациите и научните трудове по темата на дисертационния труд;
7. Копия на документите от т.6 с подпис на кандидата;
8. Заповед за зачисляване в докторантура;
9. Протокол от разширен НС на звеното за отчисляване и право на защита;
10. Заповед за отчисляване с право на защита;
11. Протокол от изпит - докторантски минимум по специалността;
12.Декларация за оригиналност и достоверност на приложените документи;
13. Сертификат за получени кредити;
14. Други документи, свързани с хода на процедурата;
15. Информационна карта на НАЦИД за защитен дисертационен труд на
български език;
16. Информационна карта на НАЦИД за защитен дисертационен труд на
английски език;
17. Три диска с електронни варианти на дисертация, автореферат и карти на
НАЦИД.
*Документите от т. 4 до т. 14 включ. се представят в три екземпляра в административна папка. Всяка папка се окомплектова с един брой дисертационен труд и един брой автореферат;
*Документи 15 и 16, един брой автореферат и дисертация на хартиен и електронен носител се представят в отдел ОНКК за регистрация в НАЦИД.
(2) В срок не по-късно от 30 календарни дни от внасяне на предложението, НС определя научно жури и прави предложение пред Председателя на СОН за утвърждаване на състава му;
(3) В 7-дневен срок от предложението на НС, Председателят на СОН издава заповед, с която утвърждава състава на научното жури и определя крайния срак за провеждане на защитата.
Чл.29(1) Научното жури е в състав от пет хабилитирани лица в съответната научна специалност по темата на дисертацията. Най-малко един от членовете е професор. Най-малко трима членове са външни за Болницата. Научният ръководител е член на журито;
(2) Не могат да бъдат членове на научното жури лица, по отношение на които са налице обстоятелства по §1 т.3,4,5 от ЗРАСРБ, както и лица, които имат имат общи трудове с докторанта (с изключение на научния ръководител);
(3) Заседанията на журито са публични. На първото си заседание журито избира за председател един от вътрешните на Болницата членове и определя от състава си рецензенти (това може да се осъществи и чрез съвременни средства за комуникация).
Чл.30(1) Членовете на журито изготвят две рецензии (едната от които задължително от външен член) и три становища. Рецензиите и становищата завършват с положителна или отрицателна оценка и се предават в отдел ОНКК не по-късно от три месеца след датата на заповедта за назначаване на журито. Научният ръководител също дава становище с оценка за научното развитие на докторанта.
(2) Рецензиите, становищата и авторефератът на дисертацията се публикуват на сайта на Болницата в срок до един месец преди защитата;
(3) Председателят на СОН със заповед насрочва открито заседание на научното жури за защита на дисертационния труд (оповестява се в сайта на Болницата);
(4) При провеждане на откритото заседание на журито:
1. Задължително е присъствието на всички членове (задължителен пълен кворум);
2. Председателят открива и ръководи заседанието;
3. Председателят представя докторанта на журито;
4.Докторантът прави кратко изложение на основните резултати от дисертационния труд;
5. Председателят представя рецензиите и становищата;
6. Членовете на журито и всеки от присъстващите на публичната защита могат да задават въпроси и да правят изказвания;
7. Всеки член на журито публично обявява своята оценка, решенията на журито се приемат с явно гласуване и обикновено мнозинство;
8. Председателят на журито обявява резултата от защитата, който се вписва в протокола;
9. Заседанието се протоколира от експерт на отдел ОНКК, а протоколът се разписва от председателя на журито.
Чл.31(1) За успешено защитен се счита дисертационен труд, получил три или повече положителни оценки;
(2) Неуспешно защитената дисертация се връща за преработване. Ако кандидатът желае, не по-късно от една година след датата на връщането, се обявява нова процедура за защита. Тя е окончателна.
Чл.32(1) ОНС ”доктор” се придобива от деня, в който дисертационния труд е защитен успешно.
(2) ОНС ”доктор” се удостоверява с диплома от СОН на български език по единен образец, утвърден от МОН. При заявено искане от лицето се издава и приложение на английски език.
(3) Дипломата се изпраща за регистриране в МОН.
(4) СОН/ОНКК изпраща периодично в НАЦИД в електронен и печатен вариант информация за защитените докторски дисертации, заедно с копие от тях и авторефератите.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Изисквания към дисертационен труд за придобиване
на образователна и научна степен “доктор”
1. Въведение - Определя синтезирано научния обхват на дисертацията и излага проблема, който ще се изследва в дисертационния труд, както и важността му за научната област.
2. Литературен обзор - Представя научните постижения по темата на дисертационният труд до момента. Трябва да демонстрира по-широко разбиране на същността на проблема от теоретична гледна точка. Докторантите трябва да покажат, че имат изчерпателни познания по публикувани източници в научната област и разбират най-важните теоретични и методологични въпроси. Литературният обзор би трябвало да бъде повече от библиографско изброяване. Трябва да илюстрира критичен и аналитичен подход, да е кратък и ясен. Обзорът не трябва да включва несъществена литература или да съдържа отклонения без връзка. Ключови изследвания, признати като творчески в областта на изследването, не трябва да се игнорират. Нужно е да покаже някои въпроси или разногласия, които изискват по-нататъшно проучване. Литературният обзор служи за обосновка на важността на дисертацията, от гледна точка на това какво тя ще допринесе към изследвания проблем и с какво ще обогати научното познание до момента. Научният проблем, изследван в дисертацията би трябвало да се обоснове по естествен начин от литературния обзор. Би било добре да се идентифицира и подчертае полезността на изследвания научен проблем.
3. Цел, задачи, материали и методи на изследванията -Целта на дисертацията трябва да бъде точно и коректно формулирана, аетапите на изследването да се представят като отделни задачи. Трябва да се направиясно и сбито изложение на изследвания научен проблем, заедно с набор от точно определени научни хипотези, предположения или въпроси, които изследването трябвада постави.
Дисертацията може да има смесена методология, използваща методи на различни научни области. Определянето на най-подходящите методи не винаги е лесно,затова докторантът трябва да може да обоснове избрания метод с подходяща мотивация за всеки конкретен случай. Необходимо е да се покаже, че методите са подбрани чрез съзнателен процес на обмисляне, и че критериите, както и положителните и отрицателните страни на индивидуалния избор на метод са добре определени. Методите, събраните и обработени материали, както и последователността на провеждане на проучванията в дисертацията, трябва да бъдат прецизно и точно описани и да позволяват ясно разбиране на същността на извършените изследвания, както и бъдещото им възпроизвеждане от други учени.
4.Анализ на резултатите
а. Получените резултати трябва да бъдат изчерпателно и коректно описани, за да може да се докаже, че са достатъчни за изпълнение на поставените задачи;
б. Всеки възникнал проблем при анализа следва да се идентифицира и да се дасепредложи подходящо решение;
в. При количествени изследвания кандидатите трябва да предвидят и подходяща статистическа оценка на проблема чрез анализ на надеждността, грешките при измерването и източници на отклонение;
г. Докторантът трябва да разбира предположенията, които прави, както и да интерпретира използваните статистически тестове или изпитвания;
д. Където е подходящо, докторантът би трябвало да демонстрира въображение и аналитичност при идентифициране и анализиране на свойства или данни, които може и да не са били предвидени;
е. Анализът трябва ясно да е свързан с формулираните хипотези, предположения или научни въпроси, които формират част от изложения изследователски проблем;
ж. Докторантът трябва да докаже решението си при обобщеното представяне на ключовите данни в рамките на текста, да обозначи основните данни и данните от второстепенно значение;
з. Данните следва да се представят по добре структуриран начин - таблици,
фигури, графични схеми, резултати от клинични показатели, изследвания, тестове, хроматограми, рентгенограми и др. подобни нагледни източници на данни), с разгърната ясна последователност;
и. Обобщено, кандидатите би трябва да могат да демонстрират защо е проведен всеки отделен анализ и какво показва анализът на данните.
5. Обсъждане на резултатите
a. Дискусията следва да обобщи, без неоправдано повторение на резултатите, това, което е постигнато и го сравни с литературните данни;
б. Трябва да се оцени приноса на дисертацията към изследваната област;
в.Трябва да се направи съпоставка между собствената работа на докторанта и разгледаните работи в литературния обзор;
г. Основните констатации трябва да се тълкуват и свържат с теорията (и с практиката, където е приложимо);
д. Би трябвало да има отражение върху изследвания процес като цяло, което ще разкрие какво кандидатът е научил по време на работата върху дисертационния труд;
е. Може да се включи дискусия, в която дисерантът обсъжда ограниченията при изследването и методологията, в светлината на придобитите познания по време на провеждане на изследването и да очертае алтернативен или допълнителен подход, който може да се приложи;
ж. Би трябвало да има някои насоки за бъдеща работа, независимо дали от дисертанта или от други изследователи;
з. Трябва да се направи опит за идентифициране на въпроси, които изискват по-нататъшно изясняване.
6. Изводи, препоръки - Сбито излагане на най-важните изводи от направените проучвания и на приноса и тях. При необходимост могат да се направят препоръки към конкретни адресати –национални институции и др.
7. Приложения - Обемни данни и доказателствен материал, които не могат да се представят в частта с резултати може да се включат като приложения към работа, за са може да сепровери достоверността на резултатите.
8. Библиография - Литературните източници се подреждат и номерират съгласно изискванията наредакторите на научните медицински списания или съгласноБДС. Включват се и източници, които не са цитирани в обзора, но които са оказаливажно значение за формиране на мисленето по научния проблем.
ІІ. Представяне и яснота на дисертационния труд
1. Стил и изложение на дисертацията
а. Текстът трябва да може да чете без затруднения;
б. Текстът трябва да е ясен и аналитичен;
в. Представянето на работата трябва да е разбираемо за четящия, за да може да
се ориентира, да локализира в текста таблици, фигури и препратки. Номерирането на главите, разделите и понякога параграфите е задължително;
г. Стилът трябва да е стегнат – без излишни повторения или цитирания;
д. Библиографията и/или списъкът на ползваната литература трябва да е пълен и точен с всички данни за цитираните публикации;
е. Дисертацията би трябвало да предоставя лесен достъп както до данни, така и
до обяснения без усилие;
ж. Дисертацията не трябва да е по-дълга от необходимото. Научният ръководител преценява обемът на дисертацията.
2. Обединяване и свързаност- Трябва да има логическа и смислена връзка между отделните части надисертацията.
3. Принос за науката– Съдържанието на дисертационният труд следва да бъде отразено в най-малко три публикации/съобщения: две в научни медицински списания и едно на български и/или международен форум. Доктораннтите трябва да представят приетите за публикуване части от дисертационния си труд в оригинал или със служебна бележка отредакцията, че са приети за печат. Списък на цитирания на дисертацията и други доказателства за научния принос (внедрявания, патенти и др.) трябва да се приложаткъм автореферата.
4. Достоверност (оригиналност, автентичност) и творчество - Изследването и писмената теза би трябвало да са собствена разработка накандидата. Степента на показаната независимост може да се променя в зависимост от темата на проичването, тъй като в някои случаи докторантите работят като част от по-голям екип, докато в други случаи те могат да бъдат напълно сами. Докторантът следва да покаже подходящо ниво на независима работа или да потвърди, че има съществен личен принос в научните разработки. Той трябва да може да дефинира и обоснове приносите на дисертациятаси към изучаването на научния проблем.
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Изисквания за оформяне на автореферат към дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор”
1.Въведение - най-важните обосновки на научната стойност и значимост на темата на дисертацията от оригиналния текст;
2.Цел, задачи, материали и методи - идентични с оригинала;
3.Резултати - по съществените резултати от изследванията, дискусия и съществените елементи на дискусията;
4.Изводи и препоръки
5.Приноси – по преценка на докторанта се описват научните приноси на дисертацията, разделени на научно-теоретични, методични, научно – приложни, приноси с потвърдителен характер. Не е необходимо дисертацията да има приноси във всички посочени области, но основните приноси трябва да са класифицирани според техния характер.
6. Списък на публикациите по дисертацията, цитирания и други научни приноси.
