Призовавам жените веднъж годишно да извършват профилактични гинекологични прегледи, по време на които се откриват и патологии, казва началникът на АГ отделението в УМБАЛ „Софиямед“
20.1.2023
- Д-р Нецов, какво е удовлетворението да си акушер-гинеколог цели четири десетилетия?
Аз започнах през 1982 г., а това са точно 41 години в професията. Наскоро млада родилка ми каза „Докторе, и мама се е раждала при вас“. Замислих се, че това са цели три поколения вече. По отношение на удовлетворението, откровено мога да споделя, че не съм усетил кога са изминали тези много години. Винаги съм казвал, че професията на акушер-гинеколога е прекрасна. Чувството да поемеш в ръце новия живот е уникално, красиво и силно. То те държи винаги изправен, не обръщаш внимание на умората, на напрежението, и веднага продължаваш напред към следващата родилка, която чака своето бебенце.
- Днес е Бабинден- празникът на родилната помощ. Как ще го отбележите и какви пожелания бихте отправили към вашите колеги?
Тъй като тази година Бабинден се пада в събота, ще го отбележим с тържество вечерта, заедно с колеги от Първа акушеро-гинекологична болница. Когато този празник е в делничен ден, сутрин в отделението правим така наречения ритуал по „миене на ръце“, една стародавна традиция, посветена на бабата, която води раждането. В началото на кариерата си работих по разпределение в малко градче до Русе и там Бабинден беше всеобщ празник. Идваха с една каруца и взимаха всички акушер-гинеколози и акушерки от отделението на болницата и ни оставяха в центъра на градчето. Там се извършваше ритуалът, а хората се стичаха да наблюдават и да участват в тържеството. Всички се радваха и аплодираха, беше много вълнуващо.
На колегите си пожелавам да са много здрави и да са щастливи и в работата, и вкъщи! Смятам, че всички те, целият екип, са много подготвени професионалисти и когато не съм на работа, аз съм абсолютно спокоен, че в отделението всичко е наред. На всеки един от акушер-гинеколозите мога да се опра, имам им доверие и разчитам на тях. Те са не само отлични специалисти, но и много възпитани и отговорни хора. Много съм доволен, че работим заедно. Пожелавам им да си останат такива, каквито са сега, да са все така всеотдайни и обичащи професията.
- Какво през изминалите години се промени в професията, а и виждате ли промяна при вашите пациентки?
В акушерството няма толкова промени, въпреки че вече има много нови медикаменти, които биха могли да овладеят едно тежко усложнение след раждане. Но механиката на раждане на хомо сапиенса от 50 000 години не се е променяла. В гинекологията например скокът е огромен – въведоха се нови технологии, нови апарати, лапароскопската хирургия вече се утвърди. Жените го знаят и не искат „отворени“ операции, а директно търсят лапароскопска хирургия. Първата лапароскопска хистеректомия направих през 2000г. в болница Шейново, където работех тогава, а първата в света е направена 1988г. В момента в нашата болница предлагаме също и роботизирана хирургия.
Определена промяна има обаче при жените.Сега те раждат по-късно, искат първо да завършат образованието си, да правят кариера. Колкото е по-еманципирана една жена, толкова по-късно ражда. В цял свят е така, но все пак е добре жените да раждат първото си дете до 30-годишна възраст. В нашата болница също преобладават жените, които раждат по-късно. А това води по-често да се налага оперативно родоразрешение поради медицински причини. Както в повечето частни болници, и при нас преобладава оперативното раждане, а съотношението с естественото раждане е 70:30.
- По отношение на гинекологичните заболявания, какви тенденции преобладават днес?
Вече случаите на възпалителни заболявания на яйчници, на маточни тръби, на матка са по-малко и това се дължи на по-високата култура на сексуалните контакти и повече използване на предпазни средства от партньорите. Затова и инфекциите определено намаляват.
Но тъй като жените раждат много късно, миомната болест е много по-честа. Всяка трета жена над 35 години е с миома. Това пък води до стерилитет, кръвоизливи, вторични анемии. Лошото е, че част от жените идват късно за операция с огромни миомни възли. Искам да ги призова веднъж годишно да извършват профилактични гинекологични прегледи. На тях освен миоми и кисти се „хващат“ и ракови заболявания и колкото по-рано се открият тези патологии, толкова по-лесно се лекуват. Когато една миома не е много голяма, тя може да бъде оперирана лапароскопски, обаче измененията след определени размери на тази миома изискват да се използва отворена коремна хирургия. А това може да се избегне, ако жената не пренебрегва редовната профилактика. Преди десетина дни оперирахме огромна миома, а преди седмица отстранихме с отворена операция 10 миомни възела при нераждала 34-годишна жена. Запазихме матката на пациентката, но с много усилия. Сега тя може да планира бременност.