Със затоплянето на времето зачестиха пациентите с ухапвания от кърлежи
В.Телеграф
26.6.2022
-Д-р Христов, какви са досега поуките от ковид пандемията и промени ли се работата в Спешното отделение, което ръководите, след отпадането на задължителните ограничения?
Ковид пандемията показа повече от всякога, че трябва да сме единни. И то в световен мащаб. За съжаление не мисля, че се получи точно така.
Пандемията показа също, че човекът е все още социално същество. Продължителната изолация се отрази до голяма степен на нормалните човешки взаимоотношения, както и на психическото състояние на хората. Работата под постоянно напрежение, особено в здравния сектор също имаше своите отрицателни последствия. Видя се също, че интернет и онлайн средата са може би практично временно решение, но не и пълноценен начин за общуване, обучение, достъп до култура и т.н.
Пандемията се отрази крайно негативно и пряко върху физическото здраве на хората – не само заради последствията от самото заболяване, но и заради ненавременното търсене на медицинска помощ, недостатъчна профилактика и контрол на хроничните заболявания. В този смисъл отпадането на мерките допринесе за по-лесния и своевременен достъп до медицински грижи. Това, разбира се, бе силно затруднено по време на големите вълни на заболеваемост и налагащите се ограничения.
В момента в Спешно отделение постепенно се връщаме към рутинната практика от преди пандемията, но не заради отпадането на задължителните ограничения, а поради реално по-ниската заболеваемост и до известна степен по-лекото протичане на заболяването в голяма част от случаите. Дано това остане трайна тенденция.
-Какви са напоследък оплакванията, с които най-често идват пациентите, нуждаещи се от спешна или неотложна помощ?
Традиционно най-често пациентите се обръщат за спешна помощ по повод сърдечно-съдови заболявания. Със затоплянето на времето и по-честото пребиваване на хората на открито и сред природата, зачестиха пациентите с ухапвания от кърлежи.
Не са рядкост и пациентите с гастроинтестинални и хирургични проблеми.
-Увеличават ли се в горещото време пациентите с инфаркти и инсулти?
Такива пациенти имаме целогодишно. През летния период обаче има допълнителни предпоставки за провокиране на сърдечно-съдови инциденти, особено при хора с рискови фактори. Прекомерното спадане на артериалното налягане не влияе добре на кръвоснабдяването на жизнено важни органи като сърцето и мозъка. Обилното изпотяване и обезводняването, особено при по-възрастни и увредени хора, води до промяна на свойствата на кръвта и повишена съсирваемост в определени моменти, което също крие повишен риск от сърдечно-съдови инциденти.
Важно е хроничните заболявания да се проследяват от лекар, да се избягва стоенето на открито през най-горещите и слънчеви периоди на деня, да се избягват резките температурни разлики при употреба на климатик с прекалено ниска настроена температура, да се приемат течности в достатъчно количество.
-Търсят ли ви и хора със симптоми, за които не е необходима спешна помощ?
Да, това е често срещано. Пациентите не винаги преценяват реалната спешност на ситуацията, а в много случаи решават, че би им било по-бързо, лесно и удобно да се обърнат към Спешно отделение, за да избегнат чакането. Това, разбира се, нарушава ритъма на работа в спешно отделение. При всички положения пациентът е редно да направи целия неспешен набор от необходими изследвания и консултации в условията на доболничната помощ, като се обърне първоначално към личния си лекар за правилно диагностициране и предприемане на необходимите действия.
-За съжаление виждаме, че физическите нападения срещу спешни медици зачестяват в последно време, какъвто бе случаят в Самоков. Как бихте коментирали подобна агресия?
Това, естествено, като всеки вид агресия, е абсолютно недопустимо. А в условия на спешност да нападаш екипа, от който очакваш помощ е дори абсурдно и нелогично. За подобни прояви би следвало да има бързо наказателно производство. Институциите защитават правата на пациента. Когато става въпрос за права на медицинските служители, обаче, мерките все още не са достатъчно ефективни.
-Знаят ли вашите спешни пациенти и техните придружители защо са важни първите 10 минути при сериозен инцидент и как „златният час“ спасява живот?
В днешно време хората имат широк достъп до медицинска информация и би следвало по-голяма част от тях да са наясно с важността на своевременната спешна помощ. Навременното лечение в голяма част от случаите може да предотврати или да сведе до възможния минимум последствията от инфаркт и инсулт, например, както и да намали значително смъртността. Много често обаче българинът традиционно чака „да му мине“ и губи ценно време. Така че за съжаление все още поради страх, недооценяване на ситуацията, а и реално поради незнание, често хората постъпват за спешна помощ по-късно от желаното, което прави крайния резултат от лечението по-неблагоприятен.
Визитка
Д-р Иван Христов е началник на Спешно отделение на УМБАЛ „Софиямед“. Той завършва медицина във ВМИ, Плевен през 1987г. Работи като участъков лекар в Павликени, а след това специализира вътрешни болести в МБАЛ „Велико Търново“.
Асистент е в Клиника по вътрешни болести и кардиология на УМБАЛ „Св.Анна“ в София при акад. Чудомир Начев. Работи в Клиника по инвазивна кардиология и интензивен сектор на УМБАЛ „Св.Анна“ и в Спешно отделение на същата болница.
От 2012г. е началник на отделение по Спешна помощ на УМБАЛ „Софиямед“. Спортен лекар е на боксов клуб „Пулеви“, ЦСКА, Българската федерация по бокс, волейболен клуб ЦСКА, на клубове по бойни изкуства, по гребни спортове, на известни футболисти от настоящето и миналото, на клубове по лека атлетика, борба и др.