Дихателна гимнастика може да помогне по-бързо да се възстанови белия дроб
Гръдна болка и лесна умора са сигнал за
проблем
Добре е всеки прекарал коронавирус да си направи ехокардиография след три месеца
Райна Харалампиева
1.4.2021
в.Телеграф
-Д-р Ташева, вече се знае, че короновирусът може да увреди сърцето. Как?
За съжаление тази вирусна инфекция се оказа,че засяга не само белия дроб, а и всички съдове- артериални и венозни в нашия организъм. Възпалението на артериалната стена, което се доказа при COVID-19 инфекцията повиши риска от инфаркти, инсулти и запушвания на артерии на долните крайници.
Има ли при вас млади пациенти с увредено сърце?
Хоморалната буря, съдовото възпаление и повишения риск от тромбози доведоха до подмладяване на тежко засегнатите пациенти с COVID-19 инфекция, включително и такива с инфаркт на миокарда или силно изразен съдов спазъм- Тако-цубо синдром, при който дори и при чисти съдове на сърцето може да има миокардно засягане.
На колко години са най-младите и какви са най-често техните увреждания?
Най-младите пациенти, особено при третата вълна са вече на възраст около 30 години, при които има тежко протичане. Това са обичайно пациенти без придружаващи заболявания. Сърдечните усложнения са свързани с перикардити и миокардити, които могат тежко да увредят сърдечната функция и да е необходимо дълго възстановяване.
-Хората с наднормено тегло по-рискови ли са за усложнения на сърцето по време на коронавирус?
Доказа се, че страните с висок процент на затлъстяване и наднормено тегло са водещи и по тежко протичане и смъртност от COVID-19. Toва не е случайно, предвид това, че затлъстяването обичайно е свързано и с по-висок процент на сърдечно-съдови заболявания като артерилна хипертония, захарен диабет и др.
-До колко време след коронавирус могат да се появят инфаркти и инсулти?
Тромбогенният риск при всеки пациент трябва да се оценява индивидуално и според придружаващите заболявания. Затова е важна оценка от кардиолог и ангиолог във възстановителния период на заболяването. Използваме и лабораторни методи (д-димер), които могат да покажат, кога рискът на пациента се е понижил за възникване на инфаркт или инсулт.
Има ли някаква симптоматика, по която да разпознаем, че сърцето ни е увредено?
Появата на гръдна болка, по-лесна умора са главните симптоми, които могат да са сигналите за сърдечно-съдово засягане при тези пациенти.
-Колко време след прекаран коронавирус да отидем на преглед?
Препоръчително е поне две седмици след прекратяване на карантината и след негативен антигенен или PCR тест.
-Какви изследвания да си направим?
Уместна е консултация с кардиолог, който ще назначи подходящите изследвания за всеки пациент. Не е удачно да се използват едни и същи шаблонни изследвания при всеки пациент- така има риск да се пропуснат или да се направи свръхдиагностика.
Но е добре всеки прекарал коронавирус да си направи ехокардиография след три месеца.
-Може ли трайно да се вдигне кръвното след прекарана инфекция?
Понякога повишеното кръвно може да се дължи на проведената терапия (кортикостероиди) и е необходимо то да се проследи стриктно и едва след трайно възстановяване да се говори за хипертония, която може да има и своя психогенен фактор свързан с инфекцията.
-Сега, при третата вълна има много повече болни деца. При тях появяват ли се проблеми със сърцето и какви?
За съжаление има все по-млади пациенти от третата вълна. Обичайно младите хора и децата преминават по-леко и без усложнения. Наблюдават се перикардити или дори остри тиреоидити (възпаления на щитовидната жлеза) в следствие на инфекцията, които до 3 месец се възстановяват обичайно напълно.
-Знаем че възрастните с коронавирус вземат аспирин. Пази ли той сърцето?
Възпалението на артериите повишава рискът от това плаките по съдовете да станат нестабилни и дори и да не са големи да предизвикат тромбозиране и запушване на съдовете- инсулт или инфаркт. Затова е необходимо възрастните пациенти, които нямат риск от кървене, да вземат по-дълго ацетилсалицилова киселина след прекарана тежка инфекция, а понякога и лекарство за разреждане на кръвта- антикоагулант.
-Колко време след коронавирус можем да спортуваме?
Плавното възстановяване е изключително важно. Постепенното връщане към физическата активност трябва да бъде плавно- първо леки разходки на въздух, за предпочитане високо в планината, като всеки ден това натоварване да се увеличава. Спортуването на закрито не е за предпочитане. Дихателната гимнастика, може да помогне по-бързо да се възстанови белия дроб.
Това е тя:
Завършва МУ- София през 1996г. Има придобити специалности по Вътрешни болести, Кардиология и Ангиология. Придобива докторска степен по Кардиология със защита на дисертация на тема: Ендоваскуларно лечение на комбинирана периферно-артериална и коронарна болест.
От 2001г. работи като кардиолог в УНСБАЛ "Св. Екатерина" София. О 2006 г. до 2010г. практикува като инвазиван кардиолог в Университетска болница "Лозенец" София. 2010 - 2012г. - инвазивен кардиолог в МБАЛ Аджибадем Сити Клиник Токуда – гр. София. От 2012 до 2019г. е началник Катетаризационна Лаборатория в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ.
Началник е на Клиниката по кардиология и инвазивна кардиология към УМБАЛ "Софиямед" от септември 2020г. до момента
Член на Дружество на кардиолозите в България, Българско дружество по интервенционална кардиология, Европейско кардиологично дружество и Европейска асоциация за перкутанна сърдечно-съдова интервенция;