Д-р Ивета Ташева е началник на Клиниката по кардиология към УМБАЛ "Софиямед". Тя е сред водещите кардиолози в България с над 20-годишен опит в областта на интервенционалното лечение на многоклоновата коронарна болест и лечението на периферните съдови оклузии. През последните години разработва авангардно лечение на миомни възли чрез емболизация на съдовете, захранващи матката. През 2019 г. защитава докторска дисертация в Медицинския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" на тема "Ендоваскуларно лечение на комбинирана периферно-артериална и коронарна болест". Водила е семинари по вътрешни болести и кардиология, а в момента чете лекции по "Превод на медицинска терминология" отново в Софийския университет. Автор е на над 80 публикации в реномирани чужди и български медицински списания.
Разговаряме с д-р Ташева за пандемията от коронавирус и състоянието на здравеопазването.
21.1.2022
Като кардиолог какъв опит натрупахте след почти две години пандемия от COVID-19? Как той се отрази на пациентите ви? Какви оплаквания и страдания им остават след преболедуване?
- Американско проучване въз основа на данните от най-голямата интегрирана здравна система на САЩ (VHA) доказа, че хората с преживян COVID-19 са с повишен риск от развитие на редица сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. Независимо от тежестта на протичане на болестта, рискът от мозъчен инсулт през следващите 12 месеца нараства с 48% в сравнение с групата на недиагностицираните с COVID-19, от ритъмни нарушения - с 66%, от настъпване на миокарден инфаркт - с 61%, а от развитие на сърдечна недостатъчност - със 73%. Според същото това изследване преживелите COVID-19 имат 92% повишен риск от тромбоемболични инциденти през следващите 12 месеца.
Мнозина, особено млади хора, се страхуват да се ваксинират заради редкия страничен ефект миокардит. Какви са вашите наблюдения по този въпрос?
- Права сте, че страховете сред младите са доста силни. Направих си експеримента още през октомври да попитам студентите си колко от тях са ваксинирани, бяха съвсем малко. И изобщо статистиките показват, че процентът е малък. Това се дължи и на факта, че от самото начало се говореше, че младите по-леко понасят болестта.
Ако има нещо обаче, което си струва да вземем като опит от западноевропейските държави, то това е идеята за солидарност между гражданите, между поколенията и за отговорност, която всеки като гражданин има не само пред себе си. Съществени са културата на общуване, върху която трябва да работим, спазването на дистанция, стриктното и правилно носене на маски.
Има описани редки случаи на миокардит след ваксинация. Важно е, ако пациентът има подобни оплаквания, да се консултира с кардиолог, който може да му назначи ЯМР и последващо лечение.
Мотивирането на населението за ваксинация би довело до очаквана по-ниска заболяемост, по-нисък риск от усложнения и респективно по-ниска смъртност. Вече милиарди са ваксинирани, както добре знаем, и процентът на случаите със странични ефекти след ваксинация е пренебрежимо малък. Но ако има някакви усложнения, веднага трябва да се търси консултация със специалист.
Пандемията показа доста от слабите места на българското здравеопазване. Къде се пропуква системата? И кое е за спешен ремонт?
- Здравната система беше силно засегната от пандемията, по-голямата част от ресурсите бяха отклонени за справяне със заболяването. Много отделения бяха преобразувани за лечение на пациенти с COVID-19, ограничавайки достъпа за пациенти с хронични заболявания. Тъкмо поради това преразпределение на ресурсите за здравеопазване беше засегнат достъпът до спешно лечение, като това се случваше в зависимост от тежестта на епидемията на местно ниво.
Вече в един по-общ план, важно е да имаме адекватна спешна помощ, която да отговаря на нуждите на хората и те да могат да получават качествено лечение, да имат достъп до висококвалифицирани специалисти. Да има оборудвани линейки, хеликоптери, а не да е проблем дори извозването на пациентите до болници. Това предполага и намаляване броя на болниците, които не си вършат работата, както и концентрация на апаратура, инвестиции и най-вече на специалисти там, където това наистина ще се усети от пациентите.
Много пари могат да бъдат спестени, ако се отчита къде каква работа се върши. Тези ресурси могат да се вложат, както казах, в техника, и най-вече - в млади лекари, които да се изградят като професионалисти. Кризата показа, че трябва да наблегнем върху специализантите, за да имаме подготвени кадри във всички области на медицината.
И още нещо, за което би могло да се помисли и ако се прецени, да се практикува - по света има конкуренция сред здравните каси. Частните здравни каси стъпват на статистики, мерят колко успешен е един лекар, колко харчи. Все в името на професионалните грижи, които трябва да се полагат за пациентите.
Как може да се прекъсне тенденцията на концентриране на качествените медицински услуги в София и още няколко големи градове и все по-голямото лишаване на малките населени места откъм възможности за лекуване? Имам предивд както мизерията в болниците, така и липсата на специалисти и невъзможността за качествено лекуване и проследяване на пациентите.
- Аз се занимавам с управление на клиника, но дори от този опит, който имам, мога да кажа, че отново опираме до подготовката и стимулирането на младите лекари да останат в България. И когато говоря за стимулиране, нямам предвид само материални стимули. В много от случаите модернизирането на медицината е най-големият стимул. Така че трябва да се мисли за оборудване на болниците и в страната, за да може да се очаква млади лекари да искат да специализират там.
Как може да се спре емиграцията на младите лекари и медицински сестри от България? Какво казват студентите - ще останат ли тук?
- В кардиологията на "Софиямед" успях да изградя екип от 40 души, половината от които са във възрастовата група между 30 и 40 години. Гордея се, защото това са хора, които с радост ходят на работа и дори при дълъг работен ден не си гледат часовниците, а стоят, докато е нужно.
Много е важна ангажираността на лекаря към пациента, неговото самосъзнание. Много е важно и пациентът да се доверява на лекаря, затова и лекарите постоянно трябва да се борят за доверието на пациентите и да им помагат. Тези неща се учат, култивират. Важно е младите да има от кого да взимат пример в тази посока. Изобщо, важно е хората да искат да учат и да има кой да ги учи.
Накратко, смятам, че младите лекари, специализантите заминават тогава, когато не им е даден шанс за реализация.
Смятате ли, че пандемията се управлява адекватно у нас? Правилно ли се съкратиха сроковете на карантината например?
- Ние следваме европейските политики и това е най-нормалното. Във Франция, в Италия намалиха карантината на хората, които имат бустерна доза. Във Франция тя е 7 дни. В Италия контактните лица, които са с бустер, няма да се изолират. Важно е да се удържа балансът между мерките и работата на всички сектори в държавата. Но все пак като лекар няма как да не кажа, че не трябва да допускаме претоварване на болниците, защото тогава ние просто не можем да си свършим работата. В този смисъл най-съществен като че ли е стриктният контрол на противоепидемичните мерки.
България е сред рекордьорите по сърдечно-съдови заболявания. Какви са причините?
- Общоизвестните - слаба превенция, нездравословен начин на живот. Както и липсата на комуникация с лекарите сега, по време на пандемията.
Как се развива кардиологията в наши дни - вие сте университетски преподавател и имате поглед върху науката?
- Чудесно е, че дори в една област, каквато е кардиологията, и дори в една болница, имаме различни отделения, които извършват различни интервенции и имат и различен капацитет да приемат болни. Модернизацията на много места вече е факт, като все пак не трябва да забравяме, че техниката е важна, но по-важен е човекът зад нея.
А това, което силно ми липсва в България, са трансплантациите на сърце, каквито правеше проф. Чирков. Изобщо, смятам, че трябва да се наблегне на трансплантациите на всякакви органи. Защото сега у нас хората чакат и не дочакват. Или ходят в Турция за трансплантация на бъбреци например. Става въпрос да започнем с организацията, подготовката на специалисти, с кампаниите за донорство.
Kоридорите на АГ и неонатологично отделение бяха озарени от ...
"Софиямед“ с пакет „Високоспециализиранa неонатологичнa гриж...