За 10 години я ревматоидният артрит превръща половината болни в инвалиди
сряда 24 август 2016

Д-р Наталия МАРИНОВА: За 10 години я ревматоидният артрит превръща половината болни в инвалиди

Въпреки високата социална цена обществото слабо се интересува от проблема

Слава Радославова

Жълт Труд стр. 43
24.8.2017

Ревматоидният артрит (или полиартрит) е възпалително ставно заболяване с хронично прогресиращ ход. Негова основна характеристика е ставната ерозия, водеща до трайно инвалидизиранс. Началото на болестта обичайно е с пик в активната възраст между 40 и 50 години, но се отключва и при по-млади хора - между 18 и 25 години, и те излизат от обществото преди още да са влезли в него. Това е едно от най-разпространените автоимунни заболявания. У нас от него страдат приблизително 60 хил. души. Поне 50% от пациентите се инвалидизират до 10 години след първите симптоми и губят трудоспособност, но въпреки това обществото слабо се интересува от този проблем, казва д-р Наталия Маринова, ревматолог от УМБАЛ "Софиямед".

Депресирани, пациентите мислят за рак

Основен симптом в началото е неясна скованост и времето на нейната проява слиза все по-надолу във възрастовите граници. Напоследък се изравняват случаите при двата пола, макар че жените страдат много по-често. Тази скованост със ставни болки обърква много лекари, защото все още няма друг основен симптом - подуване на ставите. Все пак има признаци, които лекарите трябва да познават, защото хората се лекуват за неясни вирусни инфекции, а всъщност това е фазата, когато ревматоидният артрит може да бъде спрян.

Болните от ревматоиден артрит изпитват остра-болка, която влошава изключително много качеството им на живот. Освен нея те чувстват обща уморяемост (81%) и тежка умора (42%), изпадат в депресия (40%). Заради необяснимата уморяемост те мислят за рак, а тя всъщност идва от имунния конфликт в организма и не става дума за никакво раково заболяване, обяснява д-р Маринова. Смъртността при ревматоиден артрит е с 27% по-висока в сравнение с общата популация, 41% е по-висока тя при жените. При тях женските полови хормони ги пазят, затова пикът на болестта е в пременопаузалния период, когато този фактор вече изчезва. Като цяло продължителността на живота при болните от ревматоиден артрит е намалена с 18 години.

Заболяването дава поражение и върху други вътрешни органи, освен върху скелета - очи (склерит, това е и първата му проява при млади хора, които много често с месеци се лекуват за уморени очи, конюнктивит и др.), кожа (ревматоиден васкулит, който е много драматичен, стига се до ампутация на пръст поради некроза), бял дроб (белодробна фиброза, за която се мисли, че е в резултат на тютюнопушене или професионална среда), сърце, съдове, бъбреци.

Ход на заболяването

Ревматоидният артрит започва от меките тъкани на ставата, по-точно подмолно от вътрешната й обвивка, наречена синовия. Тази обвивка произвежда ставната течност и когато достигне до определена дебелина, се получава ставен оток, който е вретеновиден и отвежда пациентите при лекар. Този оток около ставите кара вече и невролозите, и ортопедите да се сетят, че става дума за ревматоиден артрит. До този етап са минали от 3 до 6 месеца, когато пациентът може вече да е оформил първите ставни ерозии. Нашата здравна каса, за да отпусне модерната биологична терапия, иска да й бъдат представени снимки от последните 6 месеца, на които се виждат ерозии. Всъщност има ли ги вече, това означава трайна загуба на работоспособност и инвалидизация, пояснява д-р Маринова.

"Всички световни конгреси по ревматология посвещават най-интересните си лекции на ранния артрит и борбата с него, а ние харчим парите на здравната каса за една фаза, която е срам за ревматологията изобщо - казва ревматологът. - Това е късната фаза, в която позволяваме на пациентите само да мърдат, а не да бъдат с една болест, която е спряна навреме. Да, от касата казват, че има достатъчно пари, които се дават, но те се дават неправомерно - за късни фази на артрита. Трябва да се позволи според съвестта на всеки лекар ревматолог да представи за лечение и хората с ранен артрит, за да не стигнат до късната фаза, което е целта на световната ревматология в момента."

Качеството на живот

Малко са пациентите, които благодарение на лечението постигат пълна ремисия. Някои (20-30%) имат периоди с частична ремисия. Повечето имат хронично-прогресиращо и инвалидизиращо заболяване, което може да доведе до трайна инвалидност. Задълбочаващата се загуба на функции може да се опише в четири степени. При първата болните са напълно способни да извършват ежедневни дейности, професионални и непрофесионални. Тогава болестта трудно може да бъде различена, единствено лъскавината на кожата около ставата при млади жени може да наведе на мисълта за имунен конфликт в организма. Появи ли се т.нар. ревматоиден възел, особено около лакътната става, това означава, че артритът вече е отишъл във вътрешните органи. При втората фаза болните също могат да извършват ежедневни и професионални дейности, но ограничени в някои аспекти. В третата фаза са ограничени в професионалните си способности. В четвъртата имат ограничени възможности да се грижат за себе си и са неспособни да извършват професионални и други дейности.

Въпросът е на болните да им бъде обяснено, че има лечение, че положението днес не е каквото е било през 1972 г. например. Важното е заболяването да бъде пресечено още в началото, преди да е нанесло невъзвратими увреждания, апелира д-р Маринова. У нас се стигна до абсурда вместо да се лекуват хора с ранен артрит, да трябва да се представят пред касата случаи с двегодишна давност на заболяването, за да могат пациентите да стигнат до биологична терапия. А първите ерозии се оформят в началните 6 месеца, което означава, че след две години има трайна структурна загуба на ставата. За да могат болните да получат биологично лечение, лекарите ги поставят в третата степен, иначе такова не им се полага, което означава, че ако са с ранен артрит, не могат да стигнат до модерната терапия. Поредният български абсурд...