ЛУПУСЪТ - ЕДНО ЛИЦЕ С РАЗЛИЧНИ МАСКИ
вторник 21 юни 2016

Д-Р ЛЮБОМИР МАРИНЧЕВ ДУ, ЗАВЕЖДАЩ ОТДЕЛЕНИЕ ПО РЕВМАТОЛОГИЯ В УМБАЛ "СОФИЯМЕД":

ЛУПУСЪТ - ЕДНО ЛИЦЕ С РАЗЛИЧНИ МАСКИ

Симптомите му се изострят с настъпването на лятото
Телеграф стр. 27
18.6.2016

Има заболявания, с които се сблъскваме всеки ден, има страшни диагнози, които никога не искаме да чуваме, но има и заболявания, за които рядко дори можем да се сетим. Те подсказват за себе си с множество и различни объркващи специалистите симптоми, а диагностиката им все още е трудна. Това са автоимунните заболявания, а едно от тях, чиито симптоми се изострят с настъпването на по-топлите месеци, е лупусът.

Най-често срещаното заболяване от тези на съединителната тъкан е системен лупус еритематозус (СЛЕ). Това е класическо системно автоимунно заболяване на съединителната тъкан. Честотата му е около 1/700, а годишната заболеваемост е около 5/100 000. Най-висока е заболеваемостта при жени в средна възраст и в малко по-късна възраст при мъжете. Съотношението жени-мъже е 2:1, което се увеличава до 6:1 в пубертета и е 9:1 сред възрастното население. При хора над 60 г. половото съотношение намалява до 3-4:1. Данните от епидемиологичните проучвания показват фамилно предразположение; 2-15% у роднини от първа женска линия, 25-60% у еднояйчни близнаци и около 10% у разнояйчни близнаци. Данните за смъртността показват, че нито възрастта, нито полът при поставяне на диагнозата влияят на преживяемостта. Най-важните прогностични фактори са жизнено важните органи и системи: бъбреци, централна нервна система (ЦНС), хематологична система, миокард.

Системният лупус е многоорганно заболяване, което може да доведе до объркване с други заболявания като: хематологични; идиопатична тромбоцитопенична пурпра, лимфом, остра левкемия, както и първичен синдром на Рейно или ревматоиден артрит. Засягането на кожата и ставите е налице в 75%; кожните прояви най-често се изразяват с типичния пеперудообразен обрив на лицето, който обхваща основата на носа. Подобен обрив има по откритите части на тялото, изложени на ултравиолетовите лъчи (УВ), които провокират и изострят кожния обрив. Ставните прояви се изразяват със ставни болки (артралгии) или артрит, който за разлика от ревматоидния не е деструктивен.

Често е налице висока температура, трудно повлияваща се от антипиретици, което често налага отдиференциране от инфекциозни заболявания. При много болни заболяването се изявява с гломерулонефрит с излъчване на белтък в урината над 0.5 г за 24 часа, високо артериално налягане, бъбречна недостатъчност в напреднал стадий. Често се наблюдава засягане и на други системи - увеличени лимфни възли, анемия, понижение на левкоцитите, плевралниизливи, афти и рани по устната лигавица", казва известният ревматолог от УМБАЛ "Софиямед" д-р Любомир Маринчев, дм.

Той уточнява, че засягането на централната нервна система се изразява в епилепсия, мозъчен инсулт, психотични прояви, както и нарушения на паметта и умствените способности. По-рядко се засяга черният дроб под форма на реактивен хепатит. Нерядко се засягат малките съдове в коремната кухина под форма на васкулит, което протича като остър хирургичен корем и болните се насочват към хирургически клиники за оперативно лечение. Засягането на коронарните артерии може да доведе до остър миокарден инфаркт. Горният отдел на стомашно-чревния тракт се засяга повече от лекарствата, отколкото от самото заболяване. Американският колеж по ревматология (ACR) е дефинирал 11 критерия, от които 4 трябва да са налице за поставяне на диагнозата.

Ревматологът коментира, че лечението на системния лупус е комплексно и трудно. То бива не-фармаклогично и фармакологично. He-фармакологичното лечение включва избягване на излагане на слънце (УВ лъчение), особено при хора със светла кожа, почивка, избягване на стрес, предпазване от инфекции, диета с ниско съдържание на наситени мазнини и високо съдържание на рибено масло, избягване на тютюнопушене и естроген-съдържащи контрацептивни средства.

"Последни проучвания показват, че дефицитът на витамин Д има роля в етиологията на СЛЕ и неговото приложение има положителен ефект при лечението на болните. Ваксините (без "живите" ваксини), прилагани при болни, които са на лечение до 10 мг кортикостероиди и или имуносупресивни лекарства, са безопасни", уточнява д-р Маринчев. Ако е наложително, те трябва да се прилагат преди започване на имуносупресивното лечение. Употребата на хормон-заместително лечение при пациенти в менопауза е все още противоречиво, но съществува риск от обостряне на заболяването при започване на естрогени в менопауза.

Болните със СЛЕ се лекуват с четири групи лекарства, често в комбинация. Това са нестероидни противо-възпалителни средства (НСПВС), анти-маларийни лекарства, кортикостероиди и цитотоксични (имуносупресивни) лекарства. НСПВС, анти-маларици и кортикостероиди, в ниска до умерено-висока доза, се използват при артрит, плеврален и перикарден излив, кожни и лигавични обриви, ставни и мускулни болки.

"Напоследък в клиничната практика се използват биологични средства, които са насочени срещу специфични клетки или молекули, участващи в патогенезата на заболяването. Те се прилагат когато е налице висока имунологична активност и липсва достатъчен ефект от стандартното лечение със синтетични медикаменти. Не се прилагат при засягане на ЦНС, тъй като понастоящем няма проучвания, потвърждаващи приложението им при засягане на централната нервна система, казва за новото лечение д-р Маринчев.