Хората се страхуват от пациентите с хепатит С, сочи анкета на БСК
сряда 25 февруари 2015

Хората се страхуват от пациентите с хепатит С, сочи анкета на БСК

24.2.2015 г.
www.zdrave.net
http://www.zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=oKk%2fB46S684%3d

Много хора се страхуват да работят заедно с някой, който е заразен с вируса на хепатит С. Това показва анкета, проведена от Българската стопанска камара сред 414 души, които работят като специалисти и мениджъри в няколко предприятия. Данните сочат, че 16% от анкетираните биха започнали да странят от техен колега, за който се знае, че е болен, от страх да не се заразят. 41% пък са посочили, че ще потърсят медицинска консултация. В същото време 39% са казали, че ще поговорят с болния, а 4% не биха предприели нищо.

Анкетата на БСК показва, че хората масово не са информирани за това какво представлява хепатит С. Това каза по време на пресконференция днес зам.-председателят на организацията Камен Колев. Според представените от него данни, близо 42% от анкетираните бъркат хепатит С с хепатит А. Според тях един от симптомите на заболяването е пожълтяване на кожата, 4% мислят, че се появяват обриви, а 13% не знаят нищо по темата. 49% от анкетираните смятат, че има ваксина срещу хепатит С, а 22% не знаят дали има. Сравнително голям е броят на информираните как става заразяването с вируса. 71% са отговорили, че е по кръвен път. Същевременно 13 са посочили фекално-орален път на заразяване, 7% - въздушно-капков, а 9% не знаят.

Данните сочат, че 90% от служителите на фирмите биха се изследвали за хепатит С, ако техният работодател осигури безплатни тестове. 10% биха го направили само ако не се чувстват добре или имат съмнения, че са заразени. Запитани каква е ролята на работодателя в превенцията и лечението на заболяването, 48% са казали, че той трябва да осигурява периодично тестове за изследване. 22% смятат, че работодателят трябва да покрива лечението на служителите си, а 28% - че трябва да участва в национални кампании за информиране.

Липсата на достатъчно информация води до огромна дискриминация спрямо пациентите с хепатит С. Това пък каза Симона Лесидренска, председател на сдружение за борба с хепатита „ХепАктив“. Тя каза, че често се случва стоматолози да отказват лечение на заразени, а има и хора, които са били уволнени от работа. Ето защо почти всички пациенти крият заболяването си.

Проф. Константин Чернев, Началник на клиника по вътрешни болести в УМБАЛ „Софиямед” коментира, че малко хора се изследват срещу заболяването, защото се страхуват от вероятния негативен резултат. Той бе категоричен, че няма причина за това, тъй като през последните години в медицината са навлезли няколко нови медикамента, които лекуват почти 100% от заразените. По думите му тази терапия трае около 3 месеца и не е съпроводена с нежелани странични ефекти. Проф. Чернев обаче отбеляза, че тя тепърва ще навлиза в България, защото в момента тези лекарства не се поемат от НЗОК. В момента броят на хората, които се лекуват с конвенционалните медикаменти, реимбурсирани от касата, е около 460.

Проф. Чернев информира, че в световен мащаб болните са около 160 млн. Той обаче отбеляза, че няма как да се знае точният им брой, тъй като никъде няма точни епидемиологични данни. Предполага се, че в Европа и Северна Америка заразените са между 0,5 и 3%. За България вероятната цифра е между 1,5 и 2%. Лекарят също така каза, че има и страни с много висока заболеваемост, като например Египет, където заразените са около 20%.

Проф. Чернев бе категоричен, че няма защо хората да се страхуват от заразените с хепатит С, защото единственият начин за заразяване е по кръвен път и то не винаги. Сред най-рисковите фактори за предаване на вируса са инжектирането с наркотици, татуирането, пиърсинга, преливането на кръв, хемодиализата и неправилните медицински манипулации. По думите му, ниска е честотата на заразяване в семейството, дори при сексуален контакт.

Като основен проблем проф. Чернев посочи, че заболяването протича скрито, без изявени симптоми. Ако не се открие в ранна фаза, то става хронично, а на по-късен етап води до чернодробна цироза и рак на черния дроб. Той отбеляза, че в България липсва скрининг, въпреки, че изследванията са евтини, но добави, че така е и в много страни по света.