в. Телеграф, 27 стр.
Болката в аналната област представлява сериозен проблем за голяма част от хората. Понякога тя е толкова силна и продължителна, че страдащите не могат да водят нормален начин на живот. Най-честата причина е неголяма раничка, която се намира в самия изход на дебелото черво. Нарича се фисура и представлява продълговато разкъсване на анодермата, което обикновено се локализира назад към опашната кост на самия анус. До момента няма категорично изяснена причина за заболяването, а само предположения: локална травма, извънредно повишен тонус на аналната мускулатура, локална инфекция.
„Основното оплакване на пациентите с анална фисура е болка, която най-често е след самия акт на дефекация. Това обаче не е задължително и една част от болните споделят за почти непрекъснати болки, свързани с периоди на парене, сърбеж и цялостно неприятно усещане в тази област. Друго съществено оплакване е кървене от дебелото черво при дефекация, като кръвта е алена. Това е и една от причините заболяването често да се бърка с хемороидалната болест“, коментира д-р Бисер Петров, хирург в УМБАЛ „Софиямед“.
Специалистът коментира, че диагнозата се поставя след консултация и преглед от проктолог и обръща внимание, че при кървене от ануса е изключително важно на пациента да бъде направено изследването фиброколоноскопия, което да потвърди диагнозата или да отхвърли други по-сериозни заболявания на дебелото черво.
„Има две форми на заболяването - остра и хронична. Първата се лекува консервативно с медикаменти, които се предписват от специалист. За хронична форма на заболяването се счита, когато оплакванията продължат над четири седмици. Лечението в този случай е хирургично. Целта на хирургичната интервенция е да се преодолее повишения мускулен тонус на аналния сфинктер и да се обработи самата фисура, за да се получи нова епитализация. Най-съвременният метод, който прилагаме и в УМБАЛ „Софиямед“ е латералната миотомия на вътрешния анален сфинктер – срязване на малка част от проблемния мускул и коагулиране („изгаряне”) на фисурата, за да се превърне в прясна хирургична рана с възможност за заздравяване“, уточнява хирургът.
Тази интервенция е широко прилагана във водещите проктологичните центрове в Европа поради високата успеваемост и минималната хирургична травма. Интервенциите са от типа (one day surgery) еднодневни и не се налага продължителен болничен престой.Възстановяването до активен начин на живот е след около 5-7 дни.
„Най-важният момент от срещата с лекаря е пациентът да разбере сериозността на заболяването и възможността за „мимикрия” с друго, много по-сериозно за здравето му състояние като например рак на дебелото черво и ректума, които протичат с ректорагия. Моят съвет е има ли кървене в тази деликатна област, пациентите задължително да направят колоноскопия, за уточняване на състоянието. Изследването се прави с упойка и пациентите дори не усещат кога е приключило. То обаче е задължително, за да се назначи най-доброто лечение- консервативно или оперативно”, съветва д-р Петров.