В "Софиямед" имплантираха ново поколение каротиден стент
петък 09 декември 2016

24 часа стр. 21 
9.12.2016

На 77-годишен мъж с прекарани 2 инсулта и установено критично стеснение на каротидната артерия са помогнали инвазивните кардиолози от УМБАЛ "Софиямед" чрез поставянето на последно поколение стент. Мъжът е постъпил по спешност в болницата със симптоми на трети инсулт и транзиторни исхемични атаки.
Според специалистите той е бил показан за извършване на каротидно стентиране - отпушване на сънните (каротидни) артерии през малка дупчица на кожата през артерията на крака. Каротидното стентиране се извършва в случаи при стеснения на вътрешната каротидна артерия, по-голямо от 75% и при наличие на симптоми, свързани с това стеснение - транзиторни исхемични атаки или мозъчни инсулти.
Заради особено рисковата анатомия на мястото, където трябва да се постави, кардиолозите решават да поставят не стандартен стент, а такъв от най-ново поколение. Той е с допълнителна фина мрежа с малки отвори предпазващи от усложнения след манипулацията, като последващи инсулти заради емболизиране на материал от плаката на стенозата(емболична протекция).
Системата за поставяне на стента от най-ново поколение е установена в световната практика след голямо рандомизирано проучване, но се използва за първи път в България. За съжаление все още този вид стент не се реимбурсира от здравната каса, но специалистите се надяват и това да се случи скоро. Одобрен за употреба в Европа е през 2016 г., а преимуществата му са доказани.
"Рискът от повторен инсулт след интервенцията е много по-малък, пациентът остава в болница само 2-3 дни. Тоест поставянето на този вид стент е много по-щадящ и по-малко инвазивен за пациентите метод и няма необходимост от постоперативна рехабилитация. Контролът след това се осъществява чрез консултативен преглед на 15-ия и 30-ия ден, а качеството на живот на пациента не е нарушено по никакъв начин", коментира началникът на Клиниката по кардиология и инвазивна кардиология в Университетска болница "Софиямед" доц. Добри Хазърбасанов. Той уточнява, че имплантирането на този вид стент е с по-добри резултати от оперативното лечение (каротидна ендартеректомия).
Мозъчният инсулт по данни на Световната здравна организация е едно от най-честите заболявания при възрастните, водещо до инвалидизация или смъртност. Изключително важно е да се опознават навреме и лекуват контролируемите рискови фактори като артериална хипертония, захарен диабет, предсърдно мъждене и други сърдечни нарушения с кардиоемболичен риск, дислипидемия, атеросклероза на мозъчните съдове, значими стенози на каротидните артерии - т.н. първична профилактика на мозъчно-съдовата болест.
"Важни са също така диетата и храненето, ограничаването и спирането на тютюнопушенето, физическата активност, намаляването приема на алкохол. При налични транзиторни исхемични атаки (преходна огнищна мозъчна дисфункция най-често за около 1 час и до 24 часа) или реализиран вече мозъчен инсулт поради риска от последващ по-тежък инцидент е необходимо във възможно най-бърз порядък да се започне лечение (в първите 4-5 часа от инсулта това включва венозна тромболиза при подходящите пациенти), а така също и да се установи причината за инсулта. В случай, че това е значима стеноза на вътрешната каротидна артерия в подострия или хроничния стадий на инсулта или при налични транзиторни исхемични атаки, се обсъждат стентиране на каротидната артерия или оперативна ендартеректомия", коментира доц. д-р Велина Гергелчева, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ "Софиямед".
Специалистите препоръчват, ако забележим някои от симптомите на инсулта - слабост или изтръпване на ръка и/ или крак, изоставане на устен ъгъл и говорни нарушения, възможно най-бързо болният да бъде транспортиран до специализиран център за лечение на инсулти.