ПРОФ. Д-Р АНДРЕЙ ЙОТОВ, НАЧАЛНИК НА КЛИНИКАТА ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ В УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА "СОФИЯМЕД":
ВЪЗРАСТТА НЕ Е ОПРЕДЕЛЯЩА ЗА ПОСТАВЯНЕТО НА ИЗКУСТВЕНА СТАВА
Поли ПАНТЕВА
Телеграф стр. VI
- Проф. Йотов, миналата седмица в Университетска болница "Софиямед" бе извършена авангардна операция. Поставихте на пациент нов тип специална ту морна тазова изкуствена протеза. С какво се различава тази интервенция от прилаганите до момента?
- Точно този тип протеза за пръв път се поставя в България, но в световната практика е навлязла някъде в края на миналия век. При тези операции се започва с хирургичният процес, т.е отстраняването на самия тумор, което също е много сложна интервенция. Заедно с него се отстранява и костта около тумора, цялата тазобедрена става с по-голяма или по-малка част от онази половина на тазовия пръстен, която е засегната. По този начин крайникът е запазен, но ако не се създаде конструкция, която да му позволява да работи, човек просто ще си има един висящ крак. Той нито ще може да бъде управляван, нито ще изпълнява някаква роля. С помощта на тази специална протеза, това се променя.
- Разкажете ни как...
Поради специфичния си начин на закрепване към останалата кост, тя създава стабилна конструкция, която позволява възстановяване на механиката на една нормална тазобедрена става. Всъщност от както тази хирургия се развива, към това са насочени много усилия -спасеният крайник да може пълноценно да се използва отново. Изпробвани са много методи - заместване с трупна кост, с други конструкции и т.н. Всички те са работещи по един или друг начин, но са свързани и с много усложнения. Защото са или голямо количество чужда биологична тъкан, или много масивен имплант, който не може да се понесе от организма и дава усложнения. Тази конструкция позволява използването на сравнително по- малък имплант, който обаче да прави възможно използването на крайника, почти като нормален. Това е революционното.
- Стана ясно, че този пациент е диагностициран със злокачествен тумор. Може ли да се каже, че операцията е спасила крака му от ампутация?
Означава, да. Крайникът на пациента със сигурност е спасен. За съжаление има случаи, в които процесът е от такъв тип или е диагностициран на такъв етап, когато това вече е невъзможно. Когато обаче е възможно, изниква въпроса каква конструкция да се приложи.
- А какви са прогнозите, ще функционира ли този крайник в бъдеще?
- Изхождайки от световния опит, ако всичко мине гладко с приемането на протезата, може да се постигне една доста висока степен на функционално възстановяване опороспособен крайник, възможност за самостоятелно ходене и без помощни средства. Най-вероятно ще има известно накуцването това е съвсем в рамките на допустимото. Пациентът ще има възможност да извършва всичките си дейности, свързани с ежедневието и лека физическа работа. Това всъщност е целта.
- Интервенцията е продължила 6 часа. Какви трудности могат да се срещнат при операции от този тип в областта на таза?
- Преди всичко чисто онкологичната част, така наречената резекция или отстраняването на поразения участък. Това е много предизвикателен момент, защото анатомията в тази област е много сложна и специфична. Там минават големи съдове, големи нерви, в непосредствена близост и дори в тесен контакт с формацията са органите на малкия таз, на отделителната система, коремни органи - пикочен мехур, бъбречни пикочопроводи, при жените - матката. Всички тези структури могат реално да пострадат в хода на една такава интервенция. Целта е те да бъдат запазени, но заедно с това самата резекция да е достатъчно ефективна и радикална, а не да се , оставят части от тумора вътре и след една година той да рецидивира. Това е първата и може би най-сериозната трудност - нещото, което прави тези операции едни от най-трудните в ортопедията въобще. Втората част е по-скоро технологична, а именно конструкцията да бъде поставена по правилен начин, за да поеме функциите на отстранената тазобедрена става. Това също има своите особености в зависимост от това какво и как се поставя, въпрос на специфични оперативни техники, които трябва да бъдат извършени правилно, за да има ефект от операцията.
- Освен онкологично заболяване, в какви други случаи може да се наложи протезиране на тазобедрена става?
- Ако говорим за конкретния случай - при него не само цялата става е отстранена, но и голяма част от костта и тъканите около нея. При такъв тип хирургия на подобни конструкции и стави, има някои други ситуации извън онкологията, при които могат да бъдат използвани. Например в някои случаи на тежки ревизии, т.е вече са били поставени една, две или три изкуствени стави, те са се амортизирали, махани са, сменяни са с други, това е довело до консумация на големи участъци от костта около ставата и по стандартен начин ситуацията не може да бъде решена. В такива случаи подобни конструкции са част от решението и дори навремето те са били създадени точно за такава цел. Иначе, ако говорим за стандартно протезиране, това е една от най-честите операции, които правим при всякакъв вид износване на тазобедрени стави, някои видове счупвания, някои заболявания. Тазобедрени стави се сменят непрекъснато.
- Какви са първите симптоми, които издават проблемите в тази област и как се стига до диагностициране?
- Обикновено най-сериозният и най-ранно появяващият се проблем е болката. Областта, в която е разположена ставата започва да боли. Ако процесът не е неврологичен или преходно мекотъканно нарушение, което сравнително бързо отминава, а оплакванията наистина произхождат от патология, която идва от самата става, те постепенно прогресират. Добавят се ограничаване на движенията, невъзможност да се движи съответният крайник в обема, в който се е движил преди. Настъпват някои анатомични промени, например при долните крайници може да се стигне до скъсяване на крайника. Това са общо взето проблемите.
- Колянните или тазобедрените стави ни предават по-често?
- Ако говорим за протезиране, т.е поставяне на изкуствени стави, в повечето държави по света съотношението обикновено е 2 коленни към 1 тазобедрена. В България все още много по-често се сменят тазобедрени стави, след това коленни и значително по-рядко такива на горен крайник. Това е така, защото хората са по-склонни да търпят по-дълго време болката в коляното, от тази в тазобедрената става, защото там ограничаването на движенията ги карат по-бързо да потърсят ортопед. По принцип колянната патология е по-честа, ако говорим за банални дегенеративни артрози. Но има и такъв момент, че тазобедреното протезиране си има традиция у нас, ние имаме свое производство на български тазобедрени стави, поради което има и много по-голям контингент от хирурзи, които работят в тази област. През последните години обаче тази разлика се заличава и почти всеки, който работи тазобедрено протезиране, повече или по-малко работи и колянно. Така че, тенденцията е към увеличаване на броя на коленните протези, а вече все повече интерес има и към раменно, лакътно, в по-малка степен на глезенно протезиране.
- Налага ли се протезиране и при млади пациенти?
- Да. Има заболявания, които засягат по-млада възраст и водят до патология и дори до унищожаване на ставите. Преди имаше едно такова схващане, че тъй като няма вечна изкуствена става, човек трябва да се оперира тогава, когато ще може да си доживее живота с изкуствената. С други думи концепцията е била под 65-годишна възраст става не трябва да се сменя. Сега вече не е така и съвременният принцип е, че ставата трябва да се смени тогава, когато е дошъл моментът, а по-нататък когато тя престане да си изпълнява функцията се извършва, т.нар. ревизионна операция и се поставя друга. Така че в момента сменяме стави и при 20-годишни пациенти, ако това е необходимо.
- А определяща ли е по-напредналата възраст за една такава операция?
- Ако говорим за стандартно протезиране - възрастта сама по себе си не е причина да не се направи такава операция. Правим ги и на 80- и на 90-годишни пациенти, а по света и на още по-възрастни. Разбира се, ако човек е толкова увреден, че тази операция е много рискована за него, се въздържаме и ние, но не защото той е на определени години или на определени килограми. Да, те са важни, но не са причина за отказ от операцията.