Д-р Валентин Добринов, гастроентеролог в УМБАЛ „Софиямед“: Ракът на дебелото черво „идва“ незабелязано
четвъртък 26 октомври 2023

Важно е онкологично болните пациенти да бъдат мотивирани в хода на лечението

В екипа на новия Център в „Софиямед“ пациентите работят с клиничен психолог

Вестник Стандарт

27.10.2023

-Д-р Добринов, ракът на дебелото черво е сред едно от най-често разпространените онкологични заболявания на нашето съвремие. Как обаче да го разпознаем?

За съжаление ракът на дебелото черво, както останалите онкологични заболявания, няма ранни симптоми, на базата на които да бъде поставена своевременна диагноза, която от своя страна да позволи провеждане на адекватно лечение и пълно излекуване на пациента, затова смятам, че ключовият момент в диагностиката на това заболяване и неговото ефективно повлияване, е ранната профилактика. Според съвременните препоръки тя трябва да започне от 45 г. възраст при всички пациенти. Златен стандарт в това отношение е провеждането на скринингова долна ендоскопия, по време на която се отстраняват установени дебелочревни полипи, на база на малигнизация в които впоследствие се развива колоректалният карцином. И все пак някои алармиращи симптоми като кървене при дефекация, усещане за непълнота на изхождането, лъжливи дефекационни позиви, развита класическа желязодефицитна анемия могат да насочат пациента към консултация с гастроентеролог или проктолог.

-След прегледа от специалист винаги ли се налагат изследвания за установяването му и какви са те? На кабинет ли се извършват или само след прием в болница?

По време на преглед в кабинет на специалист гастроентеролог се назначава провеждането на фиброколоноскопия, която е единственият напълно достоверен за доказване на заболяването метод. Могат да бъдат назначени и лабораторни изследвания, например фекален тест за окултно кървене, фекални калпротектин и лактоферин, изследване на туморни маркери-СЕА,СА 19-9, но за съжаление никое от изброените лабораторни изследвания не поставя точна диагноза самостоятелно. Провеждането на диагностична фиброколоноскопия може да се осъществи както в кабинет, така и в болнично заведение с предимство на хоспитализацията по време на която се провеждат и други, допълнителни образни изследвания с оглед стадиране на заболяването и адекватно прецизиране на последващото поведение.

-Колко време след вземането на биопсия излиза резултатът и задължителна ли е тя?

Хистологичните резултати от отстранени дебелочревни полипи, както и от установен колоректален карцином, обикновено биват верифицирани в рамките на пет до седем работни дни.

-След установен колоректален рак какво следва?

След установяване задължително се провежда стадиране с образни методи-скенер на коремни органи и малък таз, ядрено-магнитен резонанс на малък таз в случаите с ректален карцином (предимство спрямо КТ в този случай), рентгенография на бял дроб, локално стадиране с ендоскопска ехография и всеки пациент с поставена диагноза колоректален карцином бива представен на Онкологична Комисия, на която се определя последващото поведение. Успоредно с това с пациентът работи и с клиничен психолог, който е част от екипа ни.

-Вие сте част от екипа на новия специализиран Център за диагностика, профилактика и лечение на рака на дебелото черво? Какво по-различно предлага той на българските пациенти?

Различното, което нашият център предлага и върху което аз лично съм фокусирал най-голямата част от своите усилия, е ранната диагностика и превенция на това заболяване, което от своя страна води до увеличена продължителност и повишено качество на живота на нашите пациенти, и значителна редукция във финансовите разходи за здравната ни система. Пациентите ни са под динамичното наблюдение на интердисциплинарния екип от специалисти, а цялата дейност на Центъра е подкрепена от активната работа на медицинския екип, но и основно с пациентите, от клиничен психолог – доста важен и подценяван етап от много хора, но заемащ ключова роля в комплексното лечение. За него е важно не само апаратурата и медицинската екпертиза на специалистите, работещи в болницата, но и това пациентът да е мотивиран в хода на лечението.