Д-р Ивета Ташева,д.м. началник Клиника по кардиология и инвазивна кардиология в УМБАЛ „Софиямед“: И 30-годишни с увредено сърце при третата вълна
четвъртък 01 април 2021

Дихателна гимнастика може да помогне по-бързо да се възстанови белия дроб


Гръдна болка и лесна умора са сигнал за
проблем

Добре е всеки прекарал коронавирус да си направи ехокардиография след  три месеца

 

Райна Харалампиева

1.4.2021

в.Телеграф

 

-Д-р Ташева, вече се знае, че короновирусът може да увреди сърцето. Как?

За съжаление тази вирусна инфекция се оказа,че засяга не само белия дроб, а и всички съдове- артериални и венозни в нашия организъм. Възпалението на артериалната стена, което се доказа при COVID-19 инфекцията повиши риска от инфаркти, инсулти и запушвания на артерии на долните крайници.

 

Има ли при вас млади пациенти с увредено сърце?

Хоморалната буря, съдовото възпаление и повишения риск от тромбози доведоха до подмладяване на тежко засегнатите пациенти с COVID-19 инфекция, включително и такива с инфаркт на миокарда или силно изразен съдов спазъм- Тако-цубо синдром, при който дори и при чисти съдове на сърцето може да има миокардно засягане. 

 

На колко години са най-младите и какви са най-често техните увреждания?

Най-младите пациенти, особено при третата вълна са вече на възраст около 30 години, при които има тежко протичане. Това са обичайно пациенти без придружаващи заболявания. Сърдечните усложнения са свързани с перикардити и миокардити, които могат тежко да увредят сърдечната функция и да е необходимо дълго възстановяване.

 

-Хората с наднормено тегло по-рискови ли са за усложнения на сърцето по време на коронавирус?

Доказа се, че страните с висок процент на затлъстяване и наднормено тегло са водещи и по тежко протичане и смъртност от COVID-19. Toва не е случайно, предвид това, че затлъстяването обичайно е свързано и с по-висок процент на сърдечно-съдови заболявания като артерилна хипертония, захарен диабет и др. 

 

-До колко време след коронавирус могат да се появят инфаркти и инсулти?

Тромбогенният риск при всеки пациент трябва да се оценява индивидуално и според придружаващите заболявания. Затова е важна оценка от кардиолог и ангиолог във възстановителния период на заболяването. Използваме и лабораторни методи (д-димер), които могат да покажат, кога рискът на пациента се е понижил за възникване на инфаркт или инсулт.

 

Има ли някаква симптоматика, по която да разпознаем, че сърцето ни е увредено?

Появата на гръдна болка, по-лесна умора са главните симптоми, които могат да са сигналите за сърдечно-съдово засягане при тези пациенти. 

 

-Колко време след прекаран коронавирус да отидем на преглед?

Препоръчително е поне две седмици след прекратяване на карантината и след негативен антигенен или PCR тест.

 

-Какви изследвания да си направим?

Уместна е консултация с кардиолог, който ще назначи подходящите изследвания за всеки пациент. Не е удачно да се използват едни и същи шаблонни изследвания при всеки пациент- така има риск да се пропуснат или да се направи свръхдиагностика.

Но е добре всеки прекарал коронавирус да си направи ехокардиография след три месеца.

 

-Може ли трайно да се вдигне  кръвното след прекарана инфекция?

Понякога повишеното кръвно може да се дължи на проведената терапия (кортикостероиди) и е необходимо то да се проследи стриктно и едва след трайно възстановяване да се говори за хипертония, която може да има и своя психогенен фактор свързан с инфекцията.

 

-Сега, при третата вълна има много повече болни деца. При тях появяват ли се проблеми със сърцето и какви?

За съжаление има все по-млади пациенти от третата вълна. Обичайно младите хора и децата преминават по-леко и без усложнения. Наблюдават се перикардити или дори остри тиреоидити (възпаления на щитовидната жлеза) в следствие на инфекцията, които до 3 месец се възстановяват обичайно напълно.

 

-Знаем че възрастните с коронавирус вземат аспирин. Пази ли той сърцето?

Възпалението на артериите повишава рискът от това плаките по съдовете да станат нестабилни и дори и да не са големи да предизвикат тромбозиране и запушване на съдовете- инсулт или инфаркт. Затова е необходимо възрастните пациенти, които нямат риск от кървене, да вземат по-дълго ацетилсалицилова киселина след прекарана тежка инфекция, а понякога и лекарство за разреждане на кръвта- антикоагулант.

 

-Колко време след коронавирус можем да спортуваме?

Плавното възстановяване е изключително важно. Постепенното връщане към физическата активност трябва да бъде плавно- първо леки разходки на въздух, за предпочитане високо в планината, като всеки ден това натоварване да се увеличава. Спортуването на закрито не е за предпочитане. Дихателната гимнастика, може да помогне по-бързо да се възстанови белия дроб.

 

Това е тя:

Завършва МУ- София през 1996г. Има придобити специалности по Вътрешни болести, Кардиология и Ангиология. Придобива докторска степен по Кардиология със защита на дисертация на тема: Ендоваскуларно лечение на комбинирана периферно-артериална и коронарна болест.

От 2001г. работи като кардиолог в УНСБАЛ "Св. Екатерина" София. О 2006 г. до 2010г. практикува като инвазиван кардиолог в Университетска болница "Лозенец" София. 2010 - 2012г. - инвазивен кардиолог в МБАЛ Аджибадем Сити Клиник Токуда – гр. София. От 2012 до 2019г. е началник Катетаризационна Лаборатория в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ.

Началник е на Клиниката по кардиология и инвазивна кардиология към УМБАЛ "Софиямед" от септември 2020г. до момента

Член на Дружество на кардиолозите в България, Българско дружество по интервенционална кардиология, Европейско кардиологично дружество и Европейска асоциация за перкутанна сърдечно-съдова интервенция;