Д-р Иван Колчаков, анестезиолог и член на ръководството на УМБАЛ "Софиямед" взе участие по време на 7-мата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор – 1 част“, организирана от в. „Капитал“. Всички участници се обединиха около призива обществото да прояви солидарност и разум в спазването на мерките. Първата част на конференцията се фокусира върху мерките срещу COVID-19, предизвикателствата и възможностите пред здравната система и приносът на дигиталното здравеопазване.
Дискусите и презентациите на възможностите на здравния сектор и перспективите на дигиталните решения бяха проведени в онлайн формат на Youtube страницата на „Капитал“ и на „Капитал LIVE“. Втората част на форума с фокус върху иновациите в лечението на социалнозначими заболявания ще бъде проведен през първото тримесечие на 2021 г.
Събитието започна с минута мълчание в памет на всички лекари и медицински специалисти, които загубиха живота си от COVID-19. Андрей Марков, управител на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ, призова да бъде почетен и проф. Александър Чирков, велик човек и лекар, като изрази съмнението на близките му, че и той загуби битката с вируса.
Представители на едни от най-големите частни болници и на технологичния сектор споделиха опита и вижданията си върху електронното здравеопазване.
„Ясно е, че трябва да дадем най-доброто от себе си за възможно по-бързото въвеждане на националната здравна информационна система, без да има прибързани действия. Едната част на процеса е да бъде изградена и внедрена системата, но тя не може да работи, ако не се проведе обучение на медицинските специалисти и фармацевтите, които ще работят с нея“, каза д-р Явор Дренски, управител на „Асарел Панагюрище Здраве“. Това е дълъг процес и паралелно с разработването на ситсемата, трябва да се въведат програми за обучение, отбеляза той.
„Надяваме се това да стане реалност и докато то е ангажимент на централната администрация, ние, изпълнителите на медицинска помощ, можем да въвеждаме автономни системи, които са по-авангардни“, каза д-р Иван Колчаков, член на ръководството на „Софиямед“. Той даде пример със система за проследяване на лекарствената терапия в болниците „Софиямед“ и „Пълмед“.
Фатално изостанахме при въвеждането на модерните системи в здравеопазването, отбеляза д-р Колчаков. „Здравеопазването от десетилетия е недофинансирано – средно 9% от БВП се отделят в страните от ЕС, докато България никога не достигна и до 5%. На българина се падат около 350 евро годишно за здраве, а на европееца – над 3000 евро. Всичко необходимо в здравеопазването е на международни цени, само цената на труда у нас е смачкана“, обясни той.
Деян Прокопов, управител на „Гама Консулт“, инж. Михаил Калъчев, управител на SKYWARE Group, Радослав Босев, търговски директор на „Стемo“, изразиха скептична позиция към сроковете за изпълнение на електронната рецепта и поставиха въпроса за стандартизацията на медицинската документация, чрез която трябва да се въвежда информацията. Голяма част от документите са излишни или негодни, отбелязаха те. Според тях пълноценна електронна рецепта няма да има, а държавата не подпомага процеса на електронификация на здравната система и няма желание за сериозна реформа.
Как функционира към днешна дата българската система за верификация на лекарствата, която е част от европейската, представи Илияна Паунова, директор на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ). Въпреки прогреса от старта през февруари 2019 г. досега, у нас изпълнението не е достатъчно добро – около 640 аптеки, или 19% от всички аптеки у нас, все още не са свързани, по данни от края на октомври.
Верифицират се над 2 млн. опаковки седмично, но това е около 30% от необходимото. Надявам се, че през 2021 г. контролните органи ще се активират и ще достигнем 65-70% верифицирани опаковки, каза Илиана Паунова.
В третия панел на дискусията фокусът бе върху възможностите за подпомагане на медицинското обучение, включително и чрез дигитални решения.
Доц. д-р Димитър Буланов, декан на Медицинския факултет на Медицински университет – София, отбеляза, че епидемията поставя сериозни предизвикателства пред обучението на бъдещите лекари, което никога досега не е било хибридно – с присъствени и дистанционни занимания. Доц. Буланов каза още, че заплатата не е основният проблем на младите лекари, а водещи са възможностите за развитие, които се осигуряват у нас.
Д-р Александър Симидчиев, медицински директор на Центъра за електронно и дистанционно обучение към МУ-Пловдив, представи възможности за съчетаване на дигиталната и медицинската част на обучението. „Ако създадем добри средства за дигитално обучение, те бързо могат да станат наднационални – да излязат извън пределите на България. С това сме се заели в Пловдив“, обясни доц. Симидчиев.
Големите бази данни могат да спасяват живот и ще променят начина, по който лекарят може да се грижи за пациентите си, каза инж. Виржиния Недева, Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium, и допълни, че COVID пандемията ускорява много тези процеси.
„Лечебните заведения трябва да отворят вратите си по-активно да практическо обучение още от по-ранните етапи на медицинското образование. Това липсва на младите хора, разбираме го по интереса на студентите, които идват в болниците, за да трупат опит“, каза адвокат Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация.
България трябва да изгради план за създаване на медицински специалисти, както и стимули те да остават тук, допълни тя. Асоциацията ще направи предложение към законодателите да облекчат легализацията на документи на чуждестранни специалисти за работа в България.
Коледно Бебешко дърво засия пред Отделението по неонатология...
ДКЦ „Софиямед“ -Люлин с пакети за COVID-19 диагностика...