Д-р Лилия Цветкашка: По време на пандемията имахме време да се замислим какво наистина има значение
понеделник 19 декември 2022

Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Лилия Цветкашка завършва Медицинския факултет към СУ "Св. Климент Охридски" през 2019 г. с отличие. Започва професионалния си път като лекар-ординатор през 2019 г в Спешно отделение към УМБАЛ Софиямед.

Работи като част от екипа на COVID отделението от април 2020 г. до януари 2022 г., като същевременно започва специализация в Отделението по гастроентерология от юни 2020 г. Професионалните й интереси са в областта на интервенционалната гастроентерология, извършва коремна ехография, горна и долна ендоскопии.

www.zdrave.net

18.12.2022

-Д-р Цветкашка, с какво настроение изпращате 2022г.?

Изпращайки 2022г.съм по-скоро любопитна какво ще ни донесе новата година, и малко носталгична по всичко, което оставям зад гърба си.

-Оставяте зад гърба си дни и месеци на много усилия като доброволец в COVID отделението на болницата, после бяхте удостоена с отличието „Специализант на годината“ на болница „Софиямед“. Какво научихте за това време?

Да разкажем колко е било трудно, да така е, но от тези неща остава само топлото чувство, че е имало полза от усилията, че сме помогнали, че сме били част от решението. По време на пандемията имахме време да се замислим какво наистина има значение, като лекари и като хора.

-Искам да Ви върна малко назад в годините, когато е трябвало да направите избор за професионалния си път. Как решихте, че призванието Ви е да бъдете лекар?

Нямам родителски пример с медицината, но една леко объркана диагноза на родител беше причина да си кажа „Чакай малко, това първо е много, ама много интригуващо, и второ, не мога ли аз да стана добра и да знам всичко това?“

-Коя бе причината да се посветите на гастроентерологията?

Гастроентерологията като наука, занимаваща се с много органи, свързана с цялата интерна, даваща възможност за много инструментална работа, даваща и малко от андрелина от спешността, се оказа добра „храна“ за моето любопитство. Но истинските причина и повод да избера – това беше времето на доброволстване в отделението по Гастроентерология към УМБАЛ „Софиямед“ и енергията на колектива, страхотният началник и колеги, от които мога да попивам и да крада опит.

-Към коя тясна област на тази специалност имате интерес?

По-скоро инвазивната гастроентерология ме грабва, давайки възможност да се вижда и решава проблема (когато това е възможно) едномоментно.

-Кои са учителите Ви – от следването и от практиката Ви в болницата, на които дължите най-много за формирането си като лекар?

По време на работата като медицинска сестра, имаше двама лекари, които запалиха интереса ми към гастроентерологията чрез различни случаи в хирургичната им практика. Конкретно като мои любими учители ще посоча д-р Пламен Петров, който е и ръководител на специализацията ми, и д-р Валентин Добринов. Благодаря им за търпението и опита, които ми предават. Като доброволец в COVID отделението имах възможност да работя с две прекрасни дами, с които и най-трудните моменти бяха безценен опит – д-р Зарчева и д-р Георгиева.

-Коя е човешката добродетел, която цените най-много?

Искреността.

-Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Да шофирам без конкретна цел и да откривам нови рецепти за паста.

-Какво искате да пожелаете на колегите си, с които сте заедно всеки ден? 

Искам да пожелая не само на колегите, с които съм всеки ден, но и на целия колектив на УМБАЛ „Софиямед“, както и на вашите читатели,  да бъдат здрави, всеотдайни и да намират време за нещата, които ги правят щастливи.