Д-р Людмил Върляков, УМБАЛ „Софиямед“: Всеки лекар живее с болестта и страданието на пациента си
петък 07 април 2023

Началникът на Отделението по анестезиология и интензивно лечение учи младите си колеги да имат човешко, а не само професионално отношение към пациентите

www.24chasa.bg

7.4.2023

-Д-р Върляков, в Световния ден на здравето и празник на всички здравни специалисти, като реаниматор и анестезиолог, какво е да си "пазител" на здравето на човек между живота и смъртта?

Щеше да е много хубаво, ако ние сме пазители на здравето, а всички останали са „ползватели“ на здравето. Но уви нещата не стоят така. Всеки един от нас първо трябва да е отговорен за своето собствено здраве, след това да сме отговорни като родители към здравето на децата си – към създаването у тях на здравно възпитание и навици, като общество сме отговорни за здравето на нацията, за профилактиката и т.н. Докато стигнем до състоянието на болест, което води пациента в болницата. В Реанимация постъпват пациенти в крайно тежко здравословно състояние или след претърпени инциденти или операции. Да – там ние сме пазители на тяхното здраве. За съжаление когато болестта вече сериозно се е отразила върху него.

Връщането към нормалното здраве обаче е труден и продължителен процес. Понякога, за съжаление, завършващ и с неуспех. За да се съхраним в този процес, ние лекарите би трябвало да не преживяваме дълбоко емоционално всеки пациент, да сме професионалисти, но да запазим своята емпатията към него – към болките му, към близките му. Тогава най-важното е да запазим добрата комуникация, а тя се получава само когато има емпатия.

На практика обаче не всеки лекар може да преживява нещата по този начин. Често хората казват, че ние сме резервирани или дистанцирани, а пациентите, че сме незаинтересовани от тях. Това обаче категорично не е така. Всеки лекар живее с болестта и страданието на пациента си, а особено тежко преживяваме загубата на пациент- и в личен и в професионален план, защото знаем, че сме вложили всичките си знания и усилия, за да го спасим. В годините на ковид пандемията това особено много ни промени.

-А промени ли се в последните години доверието между лекар и пациент?

Промени се. До голяма степен именно ковид пандемията промени доверието на пациентите в лекарите - то се повиши, защото разбраха, че могат да разчитат на нас и здравната ни система, която издържа, въпреки предизвикателствата. Много малко хора са наясно какво костваше тази пандемия на всички, работещи в системата на здравеопазването. Въпреки заболелите от ковид, не се спря работата с останалите пациенти. Проблеми с хоспитализация имаше само в началото, но постепенно нещата се нормализираха и нямаше стоп по отношение на останалата ни дейност, въпреки огромната натовареност на болниците.

-Какво е да ръководиш едно от най-тежките звена в една болница -Реанимацията?

Отделението е освен реанимация, но и анестезиология. За да обезпечат с анестезиологична дейност всички операционни зали в болницата, целият ни екип работи в тях, освен в Реанимация, където са най-тежките случаи. Ръководенето на такава структура е огромно предизвикателство, натоварване и едновременно с това удоволствие когато работата е свършена добре и крайният резултат е добър. Това е така благодарение на екипа- лекари, специализанти, сестри, санитари, технически лица без чиято дейност нищо не може да се получи. Изключително важно в нашата „отборна“ работа е да се колаборира с екипите на останалите звена – оперативни и терапевтични.

-Имате над 30г. опит като анестезиолог и реаниматор? Какво за вас винаги е било важно в професията?

Както казах, много важно за мен е аз и екипът ми да пазим добрите професионални взаимотношения с колегите от тези други звена, защото нашето Отделение концентрира в себе си усилията на всички специалисти. Ние не лекуваме сами, а в екип, тъй като заболяванията касаят всички органи и системи.

На това уча и държа в работата и с младите лекари. Да имаме добри колегиални отношения, да използваме опита на останалите колеги. Много важно е и да има човешко, а не само професионално отношение към пациентите. Да запазим емпатията към тях и семействата им. В тези тежки моменти да им поднесем информацията на „човешки“, достъпен екип. За да разберат и те нашата работа. Само така се гради доверие. Така и пациентите и техните близки могат да разберат, че правим най-доброто за тях.

-Какво ще пожелаете на колегите си и на по-младите от тях, които сега започват кариерата си за празника?

Да са здрави, да не спират да учат, да продължават да бъдат търсещи, неуморни, предизвикващи и нас, и да продължаваме напред. Надявам се скоро да бъдат готови да заместят и нас в нашата работа.

Визитка:

Д-р Людмил Върляков завършва МУ София през 1991г. През 1997г. придобива специалност по анестезиология и интензивно лечение. От 1992г. до 2000г. работи в ОАИЛ на Окръжна болница гр. София. От 2000 до 2013 работи в КАИЛ на УМБАЛ "Св. Анна София". Началник е на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Софиямед“ от 2013г. до момента.
Преминал е квалификационни курсове в областта на регионалната анестезия, анестезиология в детската възраст, парентерално хранене, изкуствена белодробна вентилация, лечение на хронична болка и палеативна медицина.

Д-р Върляков е член на:
Европейската асоциация по анестезиология
Българското дружество по анестезиология
Българското дружество по ентерално и парентерално хранене