Приемайте повече плодове, зеленчуци и зърнени култури и осигурете достатъчно отдих и сън за поддържането на здравето на сърцето и имунната система, съветва кардиологът
Вестник Стандарт
11.4.2024
-Д-р Мицова, пролетта вече дойде, а с нея идват и промените в здравословното състояние. Пациентите се оплакват от отпадналост, как да подсилим имунната защита на организма.
Началото на пролетта поставя сериозни изпитания пред сърдечно-съдовата система. От една страна, промяната в температурата води до промени в тонуса на кръвоносните съдове. Компенсаторните механизми включват промяна в сърдечната честота, дълбочината на дишането, скоростта на кръвотока. Здравия човек по-лесно се адаптира към промените. При хората с хронични сърдечно-съдови заболявания, обаче не е така. Това предполага по-чести консултации при кардиолог.
От друга страна, през зимата, поради по-късите дни и по-ниската степен на слънцеогряване, в мозъка превалира хормона мелатонин, който ни поддържа по-сънливи, а количествота на серотонина – т. нар. хормон на щастието, е намалено. През зимата отслабват естествените защитни сила на организма, поради честите ни срещи с вируси и бактерии, разпространяващи се по-лесно в затворените помещения. Всички тези фактори водят до симптоми на лесна уморяемост, отпадналост, замаяност, чувство на слабост, намалена памет и концентрация, вариране на стойностите на артериалното налягане. Тези белези, известни като „пролетна умора“, се проявяват при повишените изисквания към организма, свързани със затоплянето на времето, повече движение и повишените енергийни нужди.
Силната имунна система е от съществено значение за поддържане на здравето на сърцето и съдовете. Пролетта често е сезон на алергии и респираторни инфекции, които могат да повлияят на здравето на сърцето чрез увеличаване на възпалението и стреса върху организма. Поддържането на здравословен начин на живот, включително правилно хранене, редовна физическа активност и добър сън, може да подпомогне имунната функция и да намали риска от сърдечно-съдови заболявания.
-Неизменно промяната в метерологичните условия води и до оплаквания при пациентите със сърдечно-съдови заболявания. Какви са най-често те и задължителен ли е прегледът при кардиолог през настоящия сезон?
През зимата се приемат повече мазни и солени храни, които покачват холестерола, кръвното и кръвната захар. Те съдържат по-ниски количества витамини и минерали, вода, вит. С, вит. А, желязо, цинк и други важни микроелементи. Понижената физическа активност, усилената обмяна на веществата, поради студеното време, което води до кислороден глад на сърдечния мускул, повишените нива на холестерол, поради консумацията на по-мазна храна, повишените стойностите на кръвното налягане, поради стесняването на съдовете през зимата, всички тези фактори водят до увеличаване заболяемостта от инфаркт и инсулт през зимата и особено през ранна пролет.
Сърдечно-съдови, бъбречни и метаболитни нарушения често се проявяват едновременно. Въпреки това водещите причини за преждевременна смърт са най-често поради сърдечно-съдови причини. КБМ (кардио-бъбречно-метаболитни) нарушения са резултат от серия от дисфункции, които настъпват в тези системи. В основата им са добре известните рискови фактори като захарен диабет, артериална хипертония, предсърдно мъждене, дислипидемия, затлъстяване и др. Те водят до ендотелна дисфункция и структурни и функционални нарушения в таргетните органи и последващи тежки заболявания като инфаркт, инсулт и сърдечно-съдова смърт. В голямата си част тези рискови фактори са коригируеми, ако се хванати навреме. Затова е особено важна ранната превенция. За да се осъществи тя е необходим скрининг по протокол, целта на който е ранната диагностика на сърдечно-съдовите заболявания навреме. Установяването на заболяванията в самото им начало забавя техните прогресията и усложненията.
-Каква роля има персонализираната медицина при тези пациенти?
Персонализираната медицина e научен подход, който предполага индивидуализиране на лечението и здравните грижи с решения и практики, съобразени с всеки отделен пациент чрез използването на генетична или друга информация. Този медицински модел се основава на наблюдението, че пациенти с еднаква диагноза, реагират на едно и също лечение по различен начин.
Съвременните изследвания в областта на персонализираната медицина разглеждат следните въпроси:
- индивидуални рискови фактори за поява на дадено заболяване;
- биологични и други фактори, които допринасят за развитие на заболяването;
- ефективност на дадено лекарство при конкретния пациент;
- наследствени или придобити за пациента фактори, които влияят върху ефективността или водят до нежелани лекарствени реакции.
Например аспиринът е познат като лекарство от 1897г. и е прилагат като аналгетик и антипиретик. По-късно са открити и неговите антитромбоцитни свойства. Това негово действие, обаче, не се проявява при всички хора. Между 8 и 45% от хората са „резистентни към аспирин“. Дори носители само на една малка промяна в гена ITGB3 не реагират на аспирин. Този ген кодира гликопротеин ІІІа, който се намира по повърхността на тромбоцитите, които са от съществено значение за тромбообразуването.
Бързото развитие на технологиите, информатиката и изкуствения интелект все повече помагат в предсказването на заболяванията и тяхното персонализирано лечение. В днешната бързо развиваща се дигитална епоха изкуственият интелект става неделима част от нашия живот. Той въздейства на работата, комуникациите и дори на това как се справяме с предизвикателствата, свързани със здравето. Различни инструменти на изкуствения интелект могат да анализират данните на пациентите, включително генетичната информация, медицинската история и реакциите на лечение, за да препоръчат персонализирани планове за лечение, адаптирани към уникалните нужди и характеристики на всеки човек.
- Какви съвети бихте дали за поддържане на здравето?
Продължавайте с редовната физическа активност, като преминете към по-леките пролетни спортове като разходки на открито или каране на велосипед.
Спазвайте здравословен начин на хранене с балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци и зърнени култури.
Осигурете си достатъчно отдих и сън, което е от съществено значение за поддържането на здравето на сърцето и имунната система.
Редовно контролирайте кръвното си налягане и нивата на холестерол, като се консултирате с лекар.
Избягвайте стреса и практикувайте методи за управление на стреса като йога или медитация.
Спазвайте лекарските препоръки за терапията си.
Много важно е да се консултирате със своя лекар за индивидуални съвети и насоки, които да ви помогнат да поддържате здравето на сърцето и съдовете си през сезона на пролетта. Съчетаването на правилния начин на живот с редовни медицински проверки може да помогне за предпазване от сериозни сърдечно-съдови проблеми и поддържане на оптимално здраве през цялата година.
- Вие практикувате в най-голямото ДКЦ в столицата - „Софиямед“. Предлагате ли пакетни услуги свързани с разширена диагностика на пациенти с вече установени сърдечно-съдови заболявания?
Сърдечно-съдовите заболявания са сериозен проблем за здравето на човека и са свързани с висока заболяемост и смъртност по целия свят. Пациентите с установена сърдечно-съдова патология изискват редовно проследяване и диагностика за ефективно управление на тяхното заболяване и намаляване на риска от усложнения. Напредъкът в технологиите за диагностика предоставя значителни възможности за по-добро разбиране и управление на сърдечно-съдовите заболявания.
Изследванията включват:
- Електрокардиография (ЕКГ): Това е стандартно изследване, което измерва електрическата активност на сърдечния мускул. Позволява на лекарите да открият аномалии в сърдечния ритъм и функция.
- Ехокардиография (ЕхоКГ): Използва ултразвукови вълни за визуализиране на сърдечната структура и функция. Помага за оценка на размера на сърцето, дебелината на стените на сърцето и функцията на клапите.
- Стрес тест: Тази процедура се използва за оценка на реакцията на сърцето при физическо натоварване. Може да се извършва с електрокардиография или снимки на сърцето преди, по време и след физическо упражнение.
- Катетърна ангиография: Това е инвазивна процедура, при която се въвежда катетър в сърдечните съдове, за да се изследва проходимостта им.
- Магнитно резонансно изображение (MRI) на сърцето: Предоставя подробни изображения на сърдечната структура и функция, като използва магнитни полета и радиовълни.
- Новаторски подходи и технологии - изследвания на биомаркерите могат да помогнат за ранното откриване на сърдечно-съдови заболявания и за оценка на риска от бъдещи сърдечни инциденти; изкуствен интелект и машинно самообучение се използват за анализ на големи количества данни, за да се идентифицират образци и прогнозират рискове за развитие на сърдечно-съдови заболявания; телемедицината се разви особено по време пандемия от COVID-19 и показа, че може да бъде ефективен инструмент за диагностика и управление на сърдечно-съдови заболявания, при невъзможност за чести контакти с лекар, особено в региони с ограничен достъп до здравни грижи.
Визитка:
Д-р Олга Мицова е специалист по вътрешни болести и кардиолог. От началото на 2023г. е част от екипа специалисти на ДКЦ „Софиямед“.
Завършва Медицински университет София и има придобити специалности по Вътрешни болести и Кардиология.
Д-р Мицова е работила последователно в Пневмологична болница – Велинград, вътрешно отделение на ОРБ – Перник, Клиника по кардиология и Първа многопрофилна клиника на УБ Лозенец. Член е на борда на директорите на УМБАЛ Лозенец за периода 2019г. - 2021г.
Д-р Денис Стоянов, педиатър в УМБАЛ „Софиямед“: Пациентите о...
Тема 7: Задължителни и препоръчителни ваксини...