EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

Д-р Снежа Шаламанова: Децата боледуват по-често от аденовирусни и други инфекции

Доктор   Стр. 28, 29

22.8.2022


Д-р Снежа Шаламанова е педиатър и специалист по инфекциозни болести. Разговаряме с нея за лечението и профилактиката на аденовирусите при децата.


- Д-р Шаламанова, кои са най-честите инфекциозни болести при децата?

- Инфекциите са често срещани в детска възраст и са една от основните причини за търсене на лекарска помощ в този период. Те могат да бъдат причинени както от вируси, така и от бактерии. Най-често децата боледуват от инфекции, предизвикани от респираторно-синцитиален вирус, грипни вируси, парагрипни вируси, ентеровируси, варицела-зостер вирус - причинителят на варицелата, някои херпесни вируси - розеола инфантум, рота вируси, аденовируси, скарлатина - бактериална инфекция, която се предизвиква от бета-хемолитичен стрептокок група А.

 

- Има ли сезонност при тях? Кои зависят от сезона и защо?

- Повечето от тези патогени предизвикват заболявания през есенно-зимния сезон, което е свързано с начина на предаване на инфекцията - въздушно-капков, характерен за зимните вируси и намалените защитни бариерни функции на лигавиците от студеното време.

При летните вируси заразяването става по фекално-орален механизъм, със замърсени ръце, предмети, храни. Тези инфекции се причиняват от ентеровируси. Влияние оказва и устойчивостта на вирусите на температурните промени.

 

- Лятото към какви инфекции или зарази предразполага децата?

- През лятото преобладават стомашно-чревните инфекции, най-често предизвикани от ентеровирусите, които причиняват различни заболявания - летен грип, херпангина, БОЛЕСТ "УСТА, РЪКА, КРАК", гастроентерит, но също и миокардити (възпалително заболяване на сърцето), менингити и енцефалити, които протичат по-тежко.

Особено внимание заслужават инфекциите от ротавируси, които доскоро се представяха като зимни вируси, но през последните години се увеличава тяхното изолиране и през лятото. Често се срещат и бактериални чревни инфекции, причинени от различните типове Салмонела, Кампилобактер, Шигела, Йерсиния ентероколитика.

 

- Защо децата са повече в риск от заразяване с аденовируси?

- Аденовирусите се срещат целогодишно, повече през студените месеци, тъй като има няколко механизма на предаване на инфекцията - въздушно-капков, фекално-орален и при тесен контакт с болен. Има над 50 серотипа човешки аденовируси, разпределени в 7 подгрупи (от А до G). Групирането в седем вида е свързано с филогенетични особености, геномни различия и степен на онкогенност. Децата боледуват по-често от аденовирусни и от другите инфекции. Това се дължи на недостатъчно развитата имунна система при тях и свързаното с това по-трудно справяне с причинителите на инфекциозни заболявания, както и на факта, че те не са се срещали с тези патогени.

 

- Какви заболявания предизвикват аденовирусите?

- Различните серотипове причиняват различни видове заболявания, като кератоконюнктивит, инфекции на горни и долни дихателни пътища, остър респираторен дистрес синдром, стомашно-чревни, бъбречни, неврологични или дисеминирани инфекции, в зависимост от серотипа, който ги причинява и имунологичния статус на болния. Аденовирусните инфекции при здрави хора обикновено са леки и самоограничаващи се. Повечето деца са преболедували няколко пъти отаденовирусна инфекция до навършване на 10-годишна възраст. Това е свързано със съществуване то на множество серотипове, с които децата не са се срещали и нямат защитни антитела. Аденовирусите се срещат по целия свят във всеки сезон, по-често през зимните месеци. Те са доста издръжливи във външни условия, оцеляват дълго време в околната среда. Нямат външна липидна обвивка, поради което са устойчиви на липидни дезинфектанти, инактивират се и действието им спира от топлина, формалдехид и белина.

 

- Как става заразяването?

- Зарязяването се осъществява по няколко механизма. Аденовирусите СЕ ПРЕДАВАТ ПО ВЪЗДУШНОКАПКОВ ПЪТ - при кашляне или кихане чрез аерозолизирани капчици; чрез близък контакт, като ръкостискане; от докосване на предмети, контаминирани с аденовирус, и последващ контакт с устата, носа или очите; фекално-орален път, например при недобра лична хигиена. Рядко се наблюдава по време на раждане и при трансплантация на органи.

Аденовирусите се откриват в очите, дихателните пътища и белите дробове, червата, пикочните пътища и нервната система.

След инфектиране те се размножават в лигавицата на горните дихателни пътища. Оттам, чрез регионалните лимфни възли достигат до кръвта, откъдето се разпространяват в органите и системите, които имат афинитет към тях. Вирусите могат да се излъчват продължително време с изпражненията.

 

- Какъв е инкубационният период?

- Инкубационният период на заболяванията, причинени от аденовируси, е различен, тъй като отделните серотипове засягат различни органи и системи. Обикновено е по-дълъг от познатите други детски вирусни инфекции. Проявата на клиничните симптоми и възстановяването от заболяванията, причинени от аденовируси, също са по-продължителни.


- Какви са симптомите?

- Аденовирусните инфекции могат да протичат безсимптомно, т.е. вирусът се изолира от фаринкса и изпражненията на деца и възрастни без оплаквания. Те инфектират предимно горните и долните дихателни пътища, стомашно-чревния тракт и конюнктивата. По-рядко причиняват хе-морагичен цистит, хепатит, хеморагичен колит, нефрит или менингоенцефалит. Някои типове човешки аденовируси притежават изразена онкогенна активност - в клетъчни култури могат да трансформират нормалните клетки в злокачествени.

РЕСПИРАТОРНИТЕ АДЕНОВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ и фаринго-конюнктивалната треска са най-честите заболявания, причинени от аденовируси, от които боледуват децата. Епидемичният кератоконюнктивит е една от най-честите очни прояви на аденовирусната инфекция и е разпространен в целия свят. Тъй като много от случаите остават недиагностицирани, трудно е да се получат точни статистически данни за честотата му.

Респираторните аденовирусни инфекции се срещат главно в предучилищна възраст. Протичат като лек фарингит или трахеит. Започват с постепенно повишаване на температурата, кашлица, зачервено гърло, хрема и продължават за около 7-10 дни. Повечето респираторни аденовирусни инфекции протичат леко, но понякога е възможно да се развие остър бронхит, бронхиолит, пневмония. При кърмачетата аденовирусътможе да причини бързо прогресиращ бронхиолит и атипична пневмония с висок фебрилет, затруднено дишане, цианоза (посиняване на лигавиците, на устните и крайниците) с фатален изход. Процентът на смъртност при нелекувана аденовирусна пневмония може да надвиши 50.

Фаринго-конюнктивална треска се наблюдава често и протича като малки епидемични взривове в детски летни лагери. Замърсените води на басейни са основните източници на зараза. Протича с фарингит, тонзилит с белезникави налепи, конюнктивит, ринит, шиен лимфаденит и обикновено повишена температура над 38 градуса. Появява се едностранен, а по-късно двустранен конюнктивит, като клепачите са оточни и зачервени. Заболяването обикновено се самоограничава, преминава без последици за 7-10 дни, но понякога може да се усложни с бактериална инфекция.

Епидемичният кератоконюнктивит протича като епидемии. Такива са описани при употребата на общи кърпи за ръце и лице.

Инкубационният период на заболяването е около 4-21 дни. Протича като едностранен, по-рядко двустранен конюнктивит или кератит. Очните симптоми се проявяват с дразнене, зачервяване на очите, усещане за чуждо тяло, сълзене и в по-тежки случаи със силна очна болка.

Увеличават се околоушните шийни лимфни възли. Продължителността на конюнктивита е от 1 до 4 седмици. Прогнозата е добра, но понякога може да се насложи бактериална инфекция, особено тежка при децата и да доведе до т.нар. мързеливо око с намаляване на зрението.

Аденовирусите причиняват и АТИПИЧНА ПНЕВМОНИЯ

Обикновено пациентите имат висока температура, прогресивно влошаващи се кашлица и задух, които не реагират на антибиотична терапия. Боледуват по-често кърмачета.Тежката пневмония, изискваща механична вентилация и водеща до смърт, най-често се описва при новородени, имунокомпрометирани (с имунен дефицит, злокачествени, някои хронични заболявания, трансплантирани) деца, но е описана и при имунокомпетентни (здрави) деца и възрастни.

Аденовирусите причиняват и остро възпаление на стомаха и червата - гастроентерит. Боледуват предимно деца под 5 г. Допринасят за 5-20% от хоспитализациите в тези възрастови групи. Инкубационният период на заболяването е около 8-10 дни. Описани са и вътреболнични инфекции. Обикновено започва остро, с повишаване на температурата до умерени стойности. Повечето от кърмачетата и малките деца са със субфебрилитет (температура под 38 градуса) в продължение на 2-3 дни. Първият симптом от страна на гастроинтестиналния тракт е воднистата диария, последвана от повръщане за 1-2 дни, след което персистира диарията. При около 20% от болните настъпва дехидратация и е леко до умерено изразена. Продължителността на заболяването е между 5 и 14 дни.

Острият хеморагичен цистит, хепатитът, миокардитът (възпалително заболяване на сърцето), менингитът, енцефалитът са по-редки заболявания, причинени от аденовируси и се срещат по-често при имунокомпрометирани деца, но са наблюдавани случаи и при здрави. Те протичат тежко с трайни органични последствия след преболедуване, за жалост, понякога и с фатален изход.

През април 2022 г. Британската агенция за здравна сигурност, Световната здравна организация, съобщиха за "МИСТЕРИОЗЕН" ХЕПАТИТ ПРИ ДЕЦА на възраст между 1 месец и 16 г., като повечето бяха под 5 г. Бяха регистрирани 190 случая в различни страни. В преобладаващата част от случаите те са се възстановили напълно след дни или седмици, но при 17 от тях се е наложила чернодробна трансплантация, регистрирани са и няколко смъртни случая. Според специалистите от Агенцията за здравна сигурност във Великобритания и тези в САЩ, най-вероятният заподозрян е аденовирус тип 41, който е открит в 75% от пробите на заболелите деца. Това, че аденовирус тип 41 се намира в децата с хепатит, не означава, че е' причинител на болестта. Необходими са още проучвания.

 

- Някои родители си казват: "Ще отмине" и изчакват, а други се паникьосват е незабавно търсят медицинска помощ. Кога да се потърси лекарска намеса?

- Кърмачета и деца с отслабен имунитет (имунокомпрометирани), при висок фебрилитет, кашлица, придружена със задух, многократно повръщане и профузна диария, поява на жълтеница, кръв в урината, мъчително главоболие, неадекватност, промяна в поведението към сънливост или възбуда трябва да бъдат прегледани от педиатър или инфекционист.

 

- Какво е лечението на аденовирусните инфекции?

- В повечето случаи то е симптоматично и патогенетчно. АНТИБИОТИЦИ СЕ ИЗПОЛЗВАТ РЯДКО - при пневмонии, менингити, менингоенцефалити, хеморагични цистити. Децата често преодоляват болестта сами в рамките на няколко дни. При висока температура над 38-38.5 градуса и втрисане се дават температуропонижаващи медикаменти. Прилагат се локално капки за нос, капки за очи, противовъзпалителни лекарствени средства за възпаленото гърлото, инхалации при ларинготрахеит, бронхит. При висок фебрилитет, повръщане и диария може да настъпи дехидратация. Затова е наложително да се дават много течности под формата на глюкозо-електролитни разтвори, които се предлагат в аптеките. При имунокомпрометирани деца, кърмачета, клинични прояви на хепатит, тежка пневмония, мозъчен оток и невроинфекция, лечението се провежда в болница.

 

- До какви усложнения би довела една аденовирусна инфекция?

- Едни от честите усложнения е острият респираторен дистрес синдром (дихателна недостатъчност, налагаща кислородолечение) при атипична пнемнония. При гастроентеритите може да се развият дехидратация и чревна инвагинация. Леките форми на аденовирусната инфекция могат да се усложнят с насложена бактериална инфекция. Тежки хепатити, менингоенцефалити, миокардити при имунокомпрометирани, по-рядко при имунокомпетентни деца, могат да причинят дори летален изход. Това налага, когато детето е в увредено състояние - с посиняване на устните и крайниците, затруднено дишане, силна отпадналост, сънливост или възбуда, по-жълтяване на кожата и еклерите на очите, незабавно да бъде прегледано от педиатър или инфекционист.

 

- Можели да се говори за профилактика на аденовирусните инфекции?

- При тях, както и при другите инфекции, тя включва поддържане на добра лична хигиена: измиване на ръцете или ползване на дезинфектант на алкохолна основа, особено преди хранене, често почистване на повърхностите, като мивки и плотове, дръжки на врати, избягване на контакт с болни и на места, където се събират много хора.

Разработени са живи и атенюирани ваксини, които са ефективни, но поради опасения, че аденовирусите са онкогенни, те не са разрешени за широка клинична употреба. Интересно е, че през последните години аденовирусите се разработват с цел използването им като генни вектори в терапията на злокачествените заболявания, включително и в състава на някои ваксини, каквито са тези срещу коронавирусната инфекция (на "Астра-Зенека", "Янсен" и др.).

 

Визитка

Д-р Снежа Шаламанова завършва Висшия медицински институт в Пловдив през 1989г. Има придобити специалности по "Детски болести" (2006 а.) и "Инфекциозни болести" (2017г.). От 1990до 2000 г. работи като участъков педиатър в Панагюрище и Перник, а от 2000 г. до 2007 г. е общопрактикуващ лекар в Перник с преобладаваща детска практика. От 2007 до 2010 г. е част от екипа на СЗОК. От 2010 г. до 2018 е. работи в Първо детско отделение на СБАЛИПБ (Инфекциозна болница). Работи последователно и в МЦ "Детско здраве", Първа детска консултативна клиника. Част е от екипа на Детското отделение на УМ-БАЛ"Софиямед" от 2018 а., като преглежда и на кабинет в ДКЦ "Софиямед" - Люлин. През 2014 г. завършва теоретичен курс по ЕхоГ на коремни органи.