Съвременното кардиохирургично лечение на митралната регургитация включва пластика на митралната клапа, а при невъзможност- подмяната й чрез поставяне на биологична или механична клапна протеза, казва ръководителят на Сърдечния клапен център в лечебното заведение.
Митралната клапа е една от четирите сърдечни клапи, има две платна и се намира в лявата половина на сърцето. Функцията и е да осигурява еднопосочно преминаване на кръвта от лявото предсърдие в лявата камера на сърцето. Медицината не може да даде еднозначно обяснение на заболяванията на митралната клапа и най-честото-пролапсът на митралната клапа. Смята се, че появата му се дължи на генетични фактори, но при някои хора става дума и за „износване“ на съединителната тъкан, която изгражда самите платна. По-често са засегнати жени с фина структура на тялото. А симптомите й може да останат скрити за пациента или да са свързани със сърцебиене – ускорен пулс, „прескачане“ на сърцето, неправилен ритъм на сърцето и лесна уморяемост или задух. Оплаквания, които често се неглижират от пациентите.
www.24chasa.bg
17.1.2025
За това какво представлява заболяването и какви рискове крие за здравето то разговаряме с кардиолога и ръководител на специализирания Сърдечен клапен център в медицински комплекс „Софиямед“ д-р Тодор Димитров.
Д-р Димитров, обяснете какво е пролапс на митралната клапа и как се поставя диагнозата?
Това е състояние, при което едното или двете платна на митралната клапа се „издуват“ или „провисват“ към кухината на лявото предсърдие. Пролапсът на митралната клапа засяга около 2.5% от всички хора.
Понякога, освен издуване и провисване на платната, те не осъществяват плътен контакт помежду си, клапата не се затваря, както трябва и има връщане на кръв в обратна на нормалната посока - заболяване, което се нарича митрална инсуфициенция (регургитация).
И така се появяват гореспоменатите симптоми.
Най-често човек разбира, че има това състояние по два начина – при преглед се установява характерният шум на сърцето или с помощта на ехокардиограф се вижда характерната анатомична особеност на митралната клапа. Оттук идва и необходимостта от провеждането на специализираните изследвания, които се извършват от кардиолог:
-електрокардиограма (ЕКГ) – дава моментна информация за ритъма на сърцето и сърдечната честота.
-холтер ЕКГ – запис на електрическата активност на сърцето в рамките на 24-72 ч. Най-често се прилага при оплаквания от сърцебиене или „прескачане“ на сърцето.
-ехокардиография (включително 3D/4D визуализация) – „златен стандарт“ в диагностиката и проследяването на пролапс на митралната клапа. Позволява детайлен анализ на всички компоненти на митралната клапа и оценка на начина, по който тя работи.
-Колко често и по какъв начин трябва да бъдат проследявани от кардиолог пациентите с установен пролапс на митралната клапа?
Проследяването на функцията на митралната клапа се осъществява с безвредни методи – ехокардиография и ЕКГ. Стандартно прегледите са веднъж годишно. В част от случаите, когато функцията на клапата е значително влошена, по препоръка на проследяващия кардиолог, прегледите трябва да се правят и по-често.
Проследяването на пациентите с пролапс на митралната клапа цели именно това – да бъде установена болестта навреме, да бъде избран правилният момент за лечение, ако такова се налага и пациентите да бъде насочени към лечебно заведение с експертиза в клапно-съхраняващите операции на митрална клапа. Това позволява пациентите да бъдат буквално „излекувани“ – възможност, която рядко е налице в кардиологията.
-Ако все пак заболяването не бъде установено навреме, както често се случва, заради неглижиране на симптомите, до какво усложнение може да се стигне?
Най-опасното последстие от забавянето на диагнозата и лечението е понижението на помпената функция на сърцето, която е „ресурсът“, с който сърцето разполага. След определен момент, последствията могат да станат необратими и дори при провеждане на лечение, то да не доведе до пълно възстановяване.
-Трябва ли пациентите с пролапс на митралната клапа да променят начина си на живот?
Препоръчва се здравословна диета, бедна на сол, поддържане на теглото в нормални граници и преустановяване на тютюнопушенето. Отличната хигиена на устната кухина и редовните посещения при стоматолог също са от голямо значение.
Да бъдат физически активни се препоръчва на всички хора с пролапс на митрална клапа, но колко интензивни могат да бъдат натоварванията е разумно да се обсъди с проследяващия кардиолог, който най-добре познава състоянието на пациентите.
-Какви са възможностите за лечение при пролапс на митралната клапа?
Повечето хора с пролапс на митралната клапа не се нуждаят от лечение, а само от проследяване във времето от кардиолог.
Тези пациенти, които имат само сърцебиене или „прескачане“ на сърцето, но при които клапата работи добре, обикновено се налага да приемат лекарства, които да повлияят тези симптоми.
При малка част от хората с пролапс на митралната клапа, обаче, функцията на клапата във времето се влошава и започва връщане на голямо количество кръв в обратна на нормалната посока. Медицинският термин в този случай е високостепенна митрална инсуфициенция.
Тези пациенти се наблюдават изкъсо, с цел да бъде избран точният момент за корекция на клапния проблем. При навременна корекция, в повечето случаи, може да бъде съхранена собствената митрална клапа на пациентите и те да имат нормален като продължителност и качество живот.
ЛЕЧЕНИЕ В ОТДЕЛЕНИЕТО ПО КАРДИОХИРУРГИЯ НА УМБАЛ „СОФИЯМЕД“
Съвременното кардиохирургично лечение на митралната регургитация включва реконструкция (пластика, поправка) на митралната клапа и нейното укрепване с помощта на клапен пръстен. По този начин се съхранява собствената клапа на пациентите, не се налага дългосрочен прием на лекарства, разреждащи кръвта и прогнозата им е благоприятна. В кардиохирургични центрове с опит в клапните реконструкции, какъвто е този в УМБАЛ „Согфиямед“, успеваемостта на този тип операции е над 90%.
В останалите 10% анатомията на митралната клапа е толкова променена, че трайна във времето пластика е невъзможна. В този случай се преминава към подмяна (протезиране) на митралната клапа. Арсеналът на кардиохирургията включва биологични (от животинска тъкан) и механични (от въглеродни сплави) клапни протези.
И двата вида протези имат предимства и недостатъци. Решението за типа клапна протеза се взима съвместно с пациента, като се взимат предвид неговите предпочитания. Независимо дали е направена пластика или е имплантирана клапна протеза, от най-съществено значение е в края на сърдечната операция пациентите да имат добре работеща митрална клапа.