Д-р Тодор Димитров, кардиолог в УМБАЛ „Софиямед“: Пациентите с клапни болести да не отлагат операцията повече от няколко месеца
петък 19 април 2024

Можете да спортувате 3 месеца след кардиохирургична операция

Вестник Стандарт
19.4.2024

-Д-рДимитров, много причини могат да доведат до сериозно нарушение във функцията на сърдечните клапи и да наложат високоспециализирано лечение. Кои са най-честите сред тях?

В сърцето има четири клапи - две в лявата му половина (аортна и митрална клапи) и две в дясната (трикуспидална и пулмонална клапи). Те осигуряват безпрепятствено и еднопосочно преминаване на кръвта към белите дробове и към останалите тъкани и органи. Най-общо, сърдечните клапи страдат в резултат от вродени и придобити с времето дефекти. Най-честите вродени дефекти са бикуспидната аортна клапа (аортна клапа с две, вместо с три платна) и пролапсът на митралната клапа, който обикновено не е налице при раждането на човек, но към който някои хора имат генетично предразположение.  Придобитите болести на сърдечните клапи са свързани най-често със стареене (дегенерация) на тъканите, възпаление или са резултат от преживян миокарден инфаркт.

-Тези диагнози определно са със социална значимост - каква е тяхната честота и какво е значението на навременната им диагностика и лечение?

- Социалната значимост на клапните болести се определя на първо място от тяхната висока честота – 1% от всички хора, например, имат бикуспидна аортна клапа, 2-3% имат пролапс на митралната клапа, а над 75 годишна възраст, всеки десети човек има значимо стеснение на аортната клапа. Втората причина за социалната значимост е свързана с влошеното качество на живот и загубата на работоспособност при пациентите, които не се проследяват и лекуват адекватно.

Съвременните Кардиология и Кардиохирургия, включително в България, дават възможност на пациентите с клапни болести да живеят нормален като продължителност и качество живот, при условие, че клапната болест се открие навреме, избере се най-подходящият момент за интервенция и лечението се осъществи от екип с богат опит в конкретното страдание.

В ежедневната практика, за съжаление, често се сблъскваме със случаи, в които диагнозата се поставя късно или пациентите са отложили прекомерно провеждането на лечение и в резултат се налага да се подложат на големи по обем и високорискови операции.

-Има ли други възможности за лечение освен операцията?

Пациентите с клапни болести имат разнообразни медицински нужди. Огромната част от тях се нуждаят само от периодично проследяване с безвреден метод, какъвто е ехокардиографията. Друга част – тези, при които вече е налице значима по степен клапна болест имат нужда да се избере най-подходящият момент за провеждане на лечение, в който рискът е най-нисък, а ползата за пациента – най-голяма. При трета част от пациентите с клапна болест трябва да се подбере най-правилният метод на лечение, като вариантите са: медикаментозно лечение, сърдечна операция и интервенционално „безкръвно“ лечение.

Кой метод да бъде избран е „отборно решение“ – след обсъждане на всеки отделен случай от кардиохирург, интервенционален кардиолог и клиничен кардиолог.

Лекарствата почти винаги са недостатъчни, за да се реши механичният проблем с работата на клапите. Те са важни, за да се стабилизира пациентът преди окончателното лечение, както и за да се подпомогне сърцето в ранния етап след операцията или клапната интервенция.

Сърдечна операция – поправка (пластика) или подмяна на засегнатата сърдечна клапа е класическият и най-често прилаган метод на лечение, за който има най-много доказателства и десетилетия опит.

Интервенционално („безкръвно“) лечение – клапата се подменя или поправя през артерия или вена в областта на слабините – отлична възможност при пациенти, покриващи строги критерии – обикновено това са пациенти, при които сърдечната операция би била с висок риск, поради тежко засягане на сърдечния мускул или сериозни придружаващи заболявания. С времето и напредъкът на технологиите, повече пациенти ще подлежат на „безкръвно лечение“, но в момента, в България, малък процент от пациентите са подходящи за такова лечение и само някои конкретни клапни болести могат да бъдат лекувани интервенционално.

-  Много хора с болест на сърдечните клапи се вълнуват колко дълго могат да отложат оперативното лечение, след като вече им е поставена диагноза?

В огромната си част, операциите на сърдечните клапи не са спешни, т.е. пациентите имат възможност да се приберат от болницата, да вземат решение на спокойствие, да обсъдят предстоящата операция със своите близки, да потърсят второ мнение от кардиолог и/или кардиохирург и да изберат кога и къде да се оперират.

Когато една сърдечна клапа не работи, това се отразява неблагоприятно на работата на цялото сърце и често сърдечният мускул с времето отслабва, засягат се вторично други клапи. Ето защо, навременното лечение е от ключово значение за прогнозата на пациента и отлагане повече от няколко седмици до няколко месеца обикновено е неразумно.

-След извършена кардиохирургична операция колко дълго се налага пациентът да посещава кардиолог и кардиохирург?

Пациентите след сърдечна клапна операция следва да бъдат проследявани от кардиолог на 1-ви, 3-ти и 6-ти месец след операцията. Последващите прегледи обичайно са един-два пъти годишно или при поява на оплаквания. Важно е тези прегледи да включват ехокардиография – безвреден метод, който дава информация за функцията на поправената или сменена клапи.

-Трябва ли да спазва специална диета и могат ли тези пациенти да спортуват и изобщо да водят нормален начин на живот без притеснение?

­Целта на съвременното лечение на сърдечните клапни болести е пациентите да се лекуват навреме, с най-подходящия за тях метод, за да може продължителността и качеството на живот да са максимално близки до тези при хората, които никога не са имали такова страдание.

Диетата е важна в ранния следоперативен период – препоръчваме намален прием на сол, за да не се обременява сърцето, докато се адаптира след операцията. Пациентите, лекувани навреме, могат да се върнат към всичко, което обичат да правят, в това число към спорт, след определен възстановителен период, който е индивидуален, но е средно между 1 и 3 месеца.

Визитка:

Д-р Тодор Димитров е част от екипа на Отделение по Кардиохирургия на УМБАЛ „Софиямед“ от създаването на отделението през м. Януари 2024 г.

Завършва Медицински университет – София през 2007 г. Специализира Детска кардиология в Национална кардиологична болница – м. декември 2008 г. – м. юни 2009 г., а в периода 2009-2013 г. е специализант по Кардиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Придобива специалност „Кардиология“ през 2013 г.

От м. май 2023 г. до м. декември на 2023 г. е кардиолог в Клиника по Кардиохирургия на УМБАЛ „Лозенец“. В периода 2009 г. - 2023 г. е кардиолог в Клиника по Кардиохирургия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Обекти на тесен научен интерес: Диагностика на клапни болести на сърцето; Трансезофагеална ехокардиография; Интервенционална ехокардиография; 3D ехокардиография;

Допълнителна квалификация:
Европейски сертификат за трансторакална ехокардиография (ЕАCVI) – 2013 г.
Сертификат за Ехокардиография – фундаментално ниво - Медицински университет - София – 2014 г.
Сертификат за Ехокардиография – експертно ниво, вкл. трансезофагеална ехокардиография и стрес - ехокардиография - Медицински университет - София – 2015 г.
Регистрация с право на кардиологична практика във Великобритания (Британски Медицински съвет – GMC) – 2016 г.
Успешно положен теоретичен изпит за Европейски сертификат за трансезофагеална ехокардиография (ЕАCVI) – 2019 г.
Обучение за лечение на терминална сърдечна недостатъчност с устройства тип „изкуствено сърце“ - HeartMate 3™ LVAD – 2023 г.

Член е на Европейско кардиологично дружество – ESC и Европейска асоциация за образна диагностика на сърдечно-съдовата система – ЕАCVI.