Д-р Цветан Алайков: Анемиите не винаги могат да се диагностицират само с лабораторни изследвания
петък 20 април 2018

В. "Труд", 20.04.2018 г.

Д-р Алайков, анемиите ли са най-честите хематологични заболявания?

Анемиите са най-голямата група, те са най-много и най-разнообразни. Много рядко се срещат  чистите анемии и много по-често те са израз на други заболявания. Лечими са и са лесно разпознаваеми, защото един човек, усещайки  някаква умора и като се види, че е по-блед, винаги може да си направи кръвна картина. В нея може да се види дали има промяна на хемоглобина, еритроцитите, хематокрита и да се потърси специалист, като това ще помогне да се установи истинското му заболяване. Важно е хората да знаят, че зад една анемия, която е с примерно с 85 хемоглобин могат да се крият буквално 100-на болести, които да са и доброкачествени и злокачествени.

При съмнение за анемия задължително ли е да се търси хематолог?

Най-добре е в началото на диагностичния процес пациента да се срещтне със специалист хематолог, защото колегите от другите специалности не винаги се занимават с диагностика. При тях повечето пациенти идват с някакво съмнение за диагноза или болестно  състояние.

Кои са най-честите симтпоми при анемиите?

Това са лесната уморяемост, сънливост. При някои  хора може да има  кървене, но винаги се наблюдава бледост на кожата. Това са признаците, които винаги могат да те накарат да търсиш заболяване. Често идват пациенти, насочени от кардиолози. Много хора посещават кардиолог с оплакването, че лесно се уморяват. Кардиологът  прави преглед и изследвания включващи и  кръвна картина и вижда, че хемоглобинът е нисък. Тогава го изпраща при нас. Много често пациенти отиват и при гастроентеролог, гинеколог, невролог и т.н. в началото, защото могат да имат и някакви болки в стомаха, гърба или друг дискомфорт.

Достатъчни ли са лабораторни изследвания, за да се диагностицира анемията?

Анемиите освен лабораторна, са и клинична диагностика, т.е пациентът трябва да премине на преглед, да поговори с лекаря. В един такъв разговор често изплуват неща, за които дори пациентът не се сеща веднага и които не винаги могат да се хванат само от едно лабораторно изследване. Стилът на протичане на анемията до голяма степен говори за това каква е анемията. Има състояния, които са много рядко срещани, но които е важно да бъдат открити, защото определят какво ще се прави по-нататък. Пример са хемолитичните анемии,  пароксизмалната нощна хемоглобинурия, при която лабораторно почти нищо не може да се установи, освен че има анемия. При тях е характерно разрушаване на еритроцитите, човек става по-блед, леко може да пожълтее, чувства се по-уморен. Но това се случва само през нощта, докато спи. През деня няма никакви оплаквания. Едно такова заболяване може да се открие след няколко години, при положение, че всяка година му правиш специфично изследване за търсене на антигени в кръвта. Е Има вродени анемии, за които не всеки мисли. Наскоро открих таласамия / вродена хемолитична анемия /на една 75-годишна жена. Толкова време тя е живяла без да знае, че има вродена анемия.

Освен отпадналост, умора и сънливост по какъв друг начин анемиите пречат на нормалното функциониране на човешкия организъм?

Хематологията, като цяло е една интердисциплинарна специалност, тя е в помощ на всички специалности, защото всяко едно променяне на състоянието на кръвта се отразява на функционирането на всички органи и системи. Например ако един болен с исхемична болест на сърцето има и анемия, то болестта ще протича много по-тежко, защото сърдечният му мускул все по-малко ще се снабдява с кислород. Хемоглобинът е този, който пренася кислорода и въглеродния двуокис, той се грижи за дишането на клетките в различните органи. Когато има една хипоксия, състояние при което органите се снабдяват с по-малко кислород, ще страдат и сърцето и белият дроб, ще страдат и бъбреците, храносмилателния тракт, мозъка. Много често болните с анемия са с наднормено тегло. Това е защото се чувстват отпаднали, лесно се уморяват, мислят че тази липса на енергия могат да компенсират с повече храна, наблягат на въглехидратното хранене, но тя не им помага. А те трупат наднормени килограми  и още по трудно се движат.

Казвате, че има анемии, които протичат латентно/скрито/. Какво трябва да прави човек, за да е сигурен, че не страда от подобни заболявания?

Профилактика. Сега идва пролетта и едва ли не всеки казва, че се чувства по-уморен.  Да, но не е ясно дали преди 5 години, когато си бил по-млад, ти си се чувствал по същия начин уморен през пролетта или сега има и нещо допълнително. Препоръчвам да се направи една пълна кръвна картина, поне. Разбира се, има минум от изследвания, които биха могли да ни ориентират за някои  скрити заболявания на вътрешните ни органи. Затова в допълнение може да се изследва кръвната захар, показателите за състоянието на бъбреците, черния дроб, холестерола, урина. Ако от всичко изброено резултатите са нормални, но в същото време умората продължава, тогава е препоръчително да се посетят и други специалисти, като гастроентеролог, ендокринолог, кардиолог или невролог.

Д-р Цветан Алайков завършва Медицинската академия в София през 1987 г. До 1992г. практикува като участъков лекар и като ординатор в I-во Вътрешно отделение и Хематологичен кабинет на Окръжна болница Сливен "Д-р Иван Селемински".  От 1993 г. до 2014 г. работи в Окръжна болница „Св. Анна“ София – в Спешно отделение и Клиниката по Вътрешни болести и в  Хематологичен сектор и кабинет. Участва в конгреси по Хематология в България. Има публикации в български и американски научни издания