Д-Р ЦВЕТАНКА ТЕРЗИЕВА, ЗАВЕЖДАЩ ОТДЕЛЕНИЕ ПО ЕНДОКРИНОЛОГИЯ В УНИВЕРСИТЕТСКАТА БОЛНИЦА "СОФИЯМЕД": ДИАБЕТЪТ ИДВА НЕЗАБЕЛЯЗАНО
в. Галерия Стр. 48,49
30.3.2016
Захарният диабет е световна епидемия и броят на засегнатите хора може да нарасне е над 50% в следващите години. За това алармират специалисти ендокринолози. Заболяването е известно от дълбока древност - за първи път писмени източници съобщават за него около 1500 г. пр. Хр. В момента в България около 9% от населението е диагностицирано със захарен диабет.
Според завеждащия отделението по ендокринология в УМБАЛ "Софиямед" д-р Цветанка Терзиева големият проблем е, че диабетът често се установява случайно около 4-5 години след началото му и не се контролира добре, което създава условия за появата на необратими усложнения.
Специалистът допълва, че именно късната диагноза и лошият контрол са в основата на високия риск от сърдечно-съдови заболявания, бъбречна недостатъчност, ампутиране на долен крайник и слепота.
"Пациентите с диабет имат средна продължителност на живота с около 10-15 г. по-кратка именно поради усложненията. И това се случва днес, когато съществуват съвременни средства за диагностика и лечение на захарния диабет, които могат да предотвратят усложненията до 90%", уточнява ендокринологът.
Основните симптоми, които трябва да изострят вниманието ни, са силна жажда, особено след прием на храна, обилно уриниране, наддаване на тегло и генитален сърбеж. В основата на захарния диабет стои абсолютна или релативна инсулинова недостатъчност, инсулиновата резистентност на периферните тъкани, нарушения в секрецията на инкретинови хормони от тънките черва, и като резултат от всичко това се стига до прогресираща редукция на секрецията на инсулин и клинична изява на диабета чрез повишение на кръвната захар.
Диабетът не засяга само обмяната на въглехидратите в организма, въпреки че се нарича захарна болест.
Той променя всички метаболитни процеси, което обяснява полиорганните усложнения, до които води. В рисковите групи за развитие на захарен диабет тип 2 например са лица с наднормено телесно тегло, такива с централен тип затлъстяване с обиколка на талията над 80 сантиметра за жени и над 94 сантиметра за мъже, пациенти със случайно открити данни за нарушен глюкозен толеранс или повишена кръвна захар на гладно, стойности на гликирания хемоглобин над 5,7%, фамилна обремененост, хора с артериална хипертония.
"Поради нездравословното хранене и произтичащото от него затлъстяване в рисковата група пациенти, които могат да развият заболяването, попадат освен хора на възраст над 45 години и жени с поликистозни яйчници, с диабет по време на бременността или родили дете над 4 кг, но и все повече деца и юноши. В България затлъстяването сред подрастващите е все по-често явление и в момента засяга около 20% от тях. Неблагоприятната тенденция за повишение на този процент е резултат от неправилния начин на живот при децата и юношите - консумация на много захари и мазнини и липса на адекватен двигателен режим. Всички тези лица е необходимо да преминават скринингови прегледи поне веднъж годишно с цел да се диагностицира захарният диабет (ако такъв се развие) в най-ранните му стадии и да се предотвратят усложненията", съветва д-р Терзиева.
Специалистите напомнят, че най-добрият скринингов тест е изследване на кръвната захар на гладно и след нахранване. Друг важен показател за диагностициране и контрол е гликираният хемоглобин. Той показва състоянието на захарния диабет за период от 2-3 месеца и е златен стандарт за контрола на това заболяване.
Редица клинични проучвания показват, че превенцията на диабета е възможна и тя изисква преди всичко промяна в начина на живот като намаляване на телесното тегло с повече от 5%, повишаване на физическата активност над 30 мин. ежедневно, промяна в начина на хранене (намаляване приема на захар и мазнини и увеличаване на зеленчуците и храните, съдържащи фибри). Диагностицирането на захарния диабет не е трудно и не изисква някаква специална апаратура. Хипергликемията (повишена кръвна захар) е единственият абсолютно необходим критерий, за да се постави тази диагноза. Проблемът е, че дълго време пациентите нямат някакви особени оплаквания и това забавя диагностицирането и лечението на заболяването.