www.zdravodete.bg
25.3.2024
Пролетта дойде, а заедно с нея слънцето, дъждовете и избуялата трева. Съвем нормално, децата ни прекарват много повече време навън, в игри на открито. Колкото и да е хубаво всичко това, съществува и една реална опасност – детето ни да бъде ухапано от кърлеж. Какви рискове крие това, как да окажем първа помощ и необходимо ли е да се приема антибиотик? Отговор ни дава д-р Снежа Шаламанова, педиатър и специалист по инфекциозни болести.
-Колко опасни в действителност са ухапванията от кърлеж? Какви рискове крият в краткосрочен и дългосрочен план?
Кърлежите са членестоноги паразити, които се хранят чрез смучене на кръв от топлокръвни животни. Те са преносители на инфекци, като лаймска болест, марсилска треска, Ку-треска, туларемия, Кримска-Конго хеморагична треска, кърлежови енцефалити и други, които могат да причинят сериозни поражения на човешкото тяло и органи, включително и смърт. В България най-разпространени са Лаймска болест, Марсилска треска, Ку-треска, които ако не се диагнистицират и лекуват навреме хронифицират и могат да доведат до трайно инвалидизиране на болния. Вирусните хеморагични трески и енцефалитите, които макар и по-малко срещащи се в нашите ширини, понякога имат фатален изход.
-Ако случайно не сме видели ухапването, кои симптоми следва да ни покажат, че детето е било ухапано?
Експозицията (контакт) с кърлеж може да остане незабелязана, тъй като при прикрепянето си към кожата, той отделя невротоксин, който прави ухапването безболезнено. Освен това, кърлежите, които пренасят инфекции, обикновено са в средната форма на своето развитие, т.нар. ларви. Те са много малки, около 2-3 мм. в диаметър и труднозабележими, предпочитат скрити, топли, влажни места - задколенни, аксиларни(подмишнечни) гънки, корем, гръб, окосмена част на главата, но може да се открият и навсякъде по тялото.
Заболяванията, които се предават от кърлежи не се развиват веднага. Те започват дни, дори седмици след ухапването. Ето защо в повечето случаи, особено ако човек не е усетил самото ухапване диагнозата се поставя по-трудно. Началните прояви на кърлежово-преносимите болести са неспецифични и наподобяват тези на много други инфекциозни заболявания. Те включват висока температура, втрисане, главоболие, болки в мускулите, отпадналост. Поради неспецифичността на клиничните оплаквания, данните за кърлежова експозиция трябва да се търсят насочено. Все пак някои от тях имат своите специфични симптоми. Всички имат около 7-10 дни инкубационен период.
При марсилската треска има малко черно петно (tache noire), подобно на пъпка, на мястото на проникане на причинителя, което е специфичен симптом. Заболяването започва остро с висока температура, мускулни и ставни болки, зачервяване на лицето, очите, шията, устната кухина, венците. След 3-4 дни се появява дребен папулозен (надигнат над кожата) обрив като при шарка. Може да има гадене, повръщане, да се развият сърдечно-съдови прояви, остра бъбречна недостатъчност, промени в кръвосъсирването с кръвоизливи от органите и тялото, засягане на централната нервна система – промени в съзнанието.
При лаймската болест протичането е подмолно, бавно и задълбочаващо се, обикновено без или със субфебрилна температура до 37,5С. Около 7-10–15 дни след ухапване от кърлеж на мястото на експозицията/контакта с паразита/ се появява зачервяване, което постепенно нараства (еритема мигранс). Петното бързо се увеличава, няма болка, сърбеж и затопляне. Често в средата е с просветляване, а отстрани с по-тъмен ореол. След около месец изчезва и без лечение, но ако не се лекува през този период, в рамките на няколко седмици или месеци започват различни оплаквания от нервната система, опорно-двигателния апарат - ставите и по-рядко от очите и сърцето. В повечето случаи това петно липсва, затова задължително се прави серологично изследване, тъй като ако има инфекция в следващия етап се появяват сериозните прояви от други системи и органи. Засягането на нервната система, появата на хронични кожни промени по ръцете, увреждането на ставите(лайм артрит – по-често наблюдаван в северна и южна Америка) след месеци и години причиняват трайно инвалидизиране. Около 20-30% от кърлежите в България са заразени с причинителя на Лаймска болест.
-Как да окажем първа помощ? Кога трябва да потърсим лекраска помощ?
Най-важната причина, поради която е необходимо да се отстрани кърлежа е да се предпази човек от заболяванията, които може да пренесе. Трябва да се извади целия кърлеж, което не е много лесно, защото той е плътно прикрепен. Изключително важно е кърлежът да бъде отстранен навреме. В повечето случаи има заразяване, когато паразитът е престоял повече от 24ч. в кожата, затова трябва да бъде изваден максимално бързо, когато се забележи. Най-добре е това да се направи от лекар, тъй като хоботчето на кърлежа има обратни зъбци и винаги има риск част от него да остане в раната. Все пак, ако няма възможност за преглед от лекар, при забелязан впит кърлеж, трябва да се направи опит внимателно с няколко издърпвания да се отстрани. Захващането става здраво с пенсета, може и обикновена, за главата му – възможно най-ниско към кожата и с едно-две движения директно и право нагоре се издърпва, не се върти, защото може да се скъса и да останат части от устния му апарат или тялото. Не трябва да се използва олио или друг препарат, защото предизвикват задушаване, при което кърлежът повръща цялото съдържимо в раничката и това увеличава риска от заразяване. Следва дезинфекция на мястото с йод или спирт. Изваждането трябва да се прави с ръкавица или парче плат. Ако не се изследва, отстраненият кърлеж се унищожава като се изгаря. На неваксинираните с ваксина против тетанус трябва да се направи такава. Задължитено при поява на оплаквания – повишена температура, увеличени шийни, подмишнечни или ингвинални лимфни възли, отпадналост, мускулни болки, обрив по тялото и на мястото на ухапването след 7-я ден от контакта с кърлеж, трябва да се осъществи преглед от лекар.
-Задължително ли е кърлежът да се изследва?
Изследването на кърлеж включва определяне на вида(не всички видове пренасят инфекции, по-специално лаймска болест), стадия на развитие, дали е изваден цял и дали е носител на Borrelia burgdorferi (причинителя). Изследването за заразеност на кърлежа се извършва с генетични техники. То е с по-ниска диагностична стойност в сравнение със серологичното изследване на пострадалия. Има риск изследването на паразита да е фалшиво отрицателно - кърлежът да е заразен, но изследването да не покаже. От друга страна кърлежът може да е заразен, но ако престоят му е бил за кратко време изследваният може да не е инфектиран. Затова изследването на кърлежа не изключва серологичното изследване.
Когато има ухапване от кърлеж е необходимо след около 4 седмици да се направят серологични изследвания, които са най-информативни и точни. Доказват наличието на антитела (имуноглобулини M и G) срещу причинителя на лаймска болест – борелия бургдорфери. Прави се и Western blot тест, който е потвърдителен. Имунната система продуцира тези антитела като защитен механизъм срещу инфекцията, те са строго специфични. Тези изследвания могат да бъдат отрицателни в началото, тъй като организмът все още не е произвел в значително количество антитела. Пробите започват да се позитивират след 25-30-40 дни от експозицията.
-Задължително ли е да се пие антибиотик?
Лечение с антибиотици веднага след ухапването не е необходимо. Антибиотик се назначава при поява на симптоми или положителна серология за наличие на антитела срещу борелия бургдорфери. Лица с ухапване от кърлеж и родителите на дете, ухапано от кърлеж е добре да бъдат запознати с първите признаци на болестта и в случаи на поява на симптоми трябва да се стартира антибиотична терапия, назначена от лекар. Антибиотиците се дават в ефективни, достатъчни дози продължителен период от време – две-три седмици, при засягане на нервната система четири седмици, като лечението се провежда с антибиотици за венозно приложение. Антибиотична профилактика непосредствено след кърлежова експозиция не се препоръчва, тъй като може да доведе до развитието на "серонегативна" Лаймска болест - тоест да е налице активно заболяване без доказуеми антитела. Ако е стартирана антибиотична терапия при клинични прояви на Лаймска болест или по повод на друго заболяване, проявило се скоро след кърлежово ухапване, серологичното изследване за антитела е удачно да се проведе поне 20 дни след приключването на антибиотичното лечение.
-Как да предпазим децата?
Най-важната профилактика е пръскането против кърлежи и други насекоми. В личностен план трябва да знаем кога са най-активни кърлежите - пролетно-летният(април, май, юни), понякога есенния сезон(септември), когато е топло и по-влажно. Те предпочит гъста растителност, висока трева, влага, активират се когато вали, затова след дъжд, дори и ако времето е слънчево трябва да се избягват разходките в такива местности. Все пак при пребиваване в места с висока трева и висока влажност е необходимо панталоните да са със дълги крачоли, добре напъхани в обувките или чорапите, да се носят светли дрехи с дълги ръкави. В тези случаи могат да се използват репеленти, предназначени за кърлежи, за пръскане на тялото - има ги на пазара. След всяка разходка, след контакт с животни – кучета, котки и др. трябва задължително да се огледа тялото и главата, особено на децата, защото макар че кърлежите обитават предимно тревисто-храстовите и горски местности и предпочитат местата с висока влажност, вече са се адаптирали и към градските условия, където преживяват добре, което увеличава и риска от ухапване и заразяване.
.....
Д-р Снежа Шаламанова завършва Висшия Медицински Институт - гр. Пловдив през 1989г. Притежава дипломи за придобити специалности по Детски болести-2006г., Инфекциозни болести-2017г.
От 1990г.-2000 г. работи като участъков педиатър в гр.Панагюрище и гр.Перник. 2000г.-2007г. като общопрактикуващ лекар в гр. Перник с преобладаваща детска практика. От 2007г.до 2010г. е част от екипа на СЗОК.
От 2010г. до 2018г. работи в Първо ДО на СБАЛИПБ(Инфекциозна болница). Работи последователно и в МЦ „Детско здраве“, Първа детска консултативна клиника.
Част е от екипа на Детско отделение на УМБАЛ "Софиямед" от 2018г.