Доц. Антони Георгиев, УМБАЛ „Софиямед“: Травмата става опасна, ако не е диагностицирана навреме вторник 18 февруари 2025
By Angelina Rimpova
Всяка става, както и колянната, е уникална като пръстов отпечатък, казва началникът на Клиниката по артроскопска хирургия в лечебното заведение. В областта на артропоскопската хирургия правим всичко, което правят нашите колеги в Европа
Доц. д-р Антони Георгиев е началник на Клиниката по артроскопска травматология в УМБАЛ „Софиямед“. Той е водещ специалист в областта на колянната хирургия (увреди на менискусите, коленните връзки, ставния хрущял и др.) и спортната травматология, като пръв въвежда оперативната артроскопия на колянната става в България през 1987 г. Годишно доц. Георгиев и екипът му извършват около 1500 операции при травми на колянната, раменната, глезенната и др. стави. Негови пациенти са редица олимпийски, световни и европейски шампиони.
Какво представлява артроскопската хирургия и приложила ли е при всички пациенти?
Как може да се получи травма на коляното, въпреки че капачката го защитава?
Наистина ли, ако карате бавно ски, имате повече шансове нещо да се случи с коляното ви, отколкото при едно бързо спускане?
Има ли странични явления при инжектиране на хиалуроновата киселина?
Плазмотерапията може ли да отложи операцията?
От какъв момент нататък една нелекувана травма става опасна?
Отговорите на тези и още много въпроси гледайте в разговора с доц. Д-р Антони Георгиев с подкаста на Информационна агенция БЛИЦ- ЗДРАВЕ I Живей с радост!
- Какво представлява артроскопската хирургия и тя по-щадяща ли е от класическата или по-ефективна ли е?
- И двете. Артроскопската хирургия е част от така наречената мини-инвазивна хирургия, която дава възможност да оперираме определени органи или части от тялото, без да нанасяме голяма хирургична травма.
Това е възможното като се оперира с оптическа система, свързана с камера и монитор и ние можем да видим, оценим и съответно интервенираме структури, които са разположени дълбоко в тялото.
В класическия случай трябва да се правят много големи хирургически разрези, което после усложнява възстановяването.
- Изкуствен интелект намесен ли е или още не?
- Още не, но най-вероятно скоро - да. Обаче вече има роботизирани системи и в нашата специалност, и най-вече в коремната хирургия. Повечето хора са чували за робота Да Винчи и възможностите му. В Софиямед имаме такъв.
- При всички пациенти ли е приложима артроскопската хирургия?
- Тя е по-приложима, отколкото конвенционалната хирургия, тъй като травмата, която ние нанасяме е много по-минимална. Така че при хора, при които общото състояние е по-увредено и при които загуба на кръв и травмиране на тъкани е по-опасно. При нас реално тези рискове са сведени до минимум.
- С каква упойка се прави?
- Зависи от ставата. Ние най-много оперираме коленни стави. Извършва се с анестезия, която блокира само крайника, който оперираме. Но когато се оперира рамо и тазобедрена става, там вече упойките са съобразени с локацията на ставата.
- Споменахте колянната става, която е тясната ви специалност. На пръв поглед коляното сякаш е едно от най-защитените места в човешкото тяло - черепа, колянната капачка. Така ли е? И въобще как може да се получи травма, въпреки че капачката го защитава?
- Капачката го защитава. Тя изглежда като един щит пред него, но реално не е точно така. Капачката го защитава от директен удар при падане на пода например. Донякъде го защитава, защото и тя подлежи на счупване, но коляното е една нестабилна става. Нестабилните стави дават възможност за много по-голямо движение. Ето, например, тук има един макет на част от ставата. Виждате, едната повърхност е заоблена, а другата е плоска. И това нещо трябва да функционира стабилно. За да може да се получи, има един много комплексен връзков апарат, който обхваща цялата става, включително и сухожилията на мускулите на бедрото, на подбедрицата, за да може да осигури тази стабилност и едновременно с това голям обем на движение. Именно това е проблемът, че осигурявайки стабилност, тези структури са подложени на много големи натоварвания и за съжаление доста често се увреждат при някакви екстремни движения или натоварвания.
- През зимния сезон сякаш има повече травми на коляното. Вие имате ли лична статистика от ските ли са повече или от непочистените тротоари?
- Ако се прави статистика колко травми могат да се получат в един ден по-вероятно е да са от непочистени тротоари, когато има заледяване. Но мисля, че ежедневното травмиране при ски уравновесяват. Те са различен тип травми.
- Наистина ли, ако карате бавно ски, имате повече шансове нещо да се случи с коляното ви, отколкото при едно бързо спускане?
- Със сигурност, хората, които идват с травми на коленете след ски инциденти, са ги получили при бавно каране. Според мен са около 90% от травмите. Това е, тъй като там има един механичен момент, определен от законите на Архимед. Когато скоростта е бавна, автоматът на ската не може да получи необходимото натоварване, за да се отвори. Когато се отвори автоматът, кракът се освобождава и натоварването не отива нагоре към ставите.
Ако не се отвори, лостът на ската увеличава натоварването най-вече на коляното, тъй като глезенът е хванат с обувка и тогава стават връзковите увреди.
- Това всъщност как се получава? От някакво завъртане, усукване?
- Ами, скоростта е ниска, ската не може да приплъзне, автоматът не се отваря и натоварването отива в коляното.
- Тогава ли се късат коленни връзки или менискус?
- Най-вече да.
- Какво препоръчвате при една такава травма? Пълно обездвижване или умерено движение?
- Първото, което препоръчвам, тъй като това става някъде на пистата, е пострадалият да не се опитва да се качи на ските, за да се спусне до долу. Най-добре е да изчака да дойде специализирана помощ и да бъде транспортиран. Те ще го обездвижат, след това да бъде прегледан, диагностициран и съответно насочен към необходимите институции за лечение или за вкъщи.
- А при една такава травма, онези вълшебни хранителни добавки, които ни дават колаген, могат ли да помогнат?
- Самият факт, че те не се казват лекарства, а хранителни добавки, поставя под съмнение лечебния им ефект.
Аз съм ортодоксален лекар, така че не съм специалист по въпросите на правилното хранене и не мога да кажа те дали помагат изобщо на организма, дали този колаген дава възможност коленете да бъдат винаги млади или хрущялът да бъде добре.
Но си задавам един такъв въпрос. Този колаген го има във всяка хубава пържола. Защо да не помага, когато я ядем, а помага като хапче? Защо колагенът, който е основната субстанция, даваща еластичност на кръвоносния съд, се предлага за да възстановява хрущяла, а пък не се предлага за да възстановява съдовете? Което е много по-важно - ако съдовете са винаги еластични, ние ще сме вечно млади, защото няма да има инфаркти, и инсулти и така нататък.
Но това са лични разсъждения, нямам достатъчно научна информация, за да кажа приемайте или не приемайте хранителни добавки с колаген.
Според мен, ако е вярно това, че те са само такъв продукт, поне е спазен основният принцип на медицината: Първо - не вреди.
- А как гледате на теорията, че човек непременно трябва да пие много вода, защото иначе тялото отива и си взима точно от ставите необходимата му доза и от там ставната течност намалява до изчезване?
- Няма логика в тази работа. Човек трябва да пие много вода. Той приема водата по естествен път и ако тя не му достига, ще си я вземе отвсякъде - от мускулите най-вече, от всички депа. Тази течност, която е в ставата, не е елементарна водна субстанция. Това е ставната течност, която се продуцира от вътрешната обвивка на коляното и създава нормална среда за функциониране и хранене на хрущяла, т.е. винаги има вода в коляното. Обаче когато вътрешната обвивка е възпалена, тя произвежда повече от тази течност. И се нарушава една задача, позната ни от основното образование. Тази за двете тръби и басейна - едната тръба вкарва, другата не изкарва реципрочно и се получава подута става, която е израз на възпаление на ставата. И това възпаление трябва да се лекува. Но то трябва да се лекува с медикаменти.
- Но има хора, които се боят, че влезе ли един път игла да извади водата от коляното, нещата тръгват на зле. И прибягват до бабини методи - нагорещена морска сол, зелеви листа и така нататък.
- Принципът е, че трябва да се лекува възпалението.
Затова, поне според мен, когато има такъв проблем, първо най-добре е да се диагностицира причината. Защото, ако тя е травматична, значи трябва да се лекува травмата. Ако е болестна, т.е. някакъв артрит, трябва да се лекува артритът. Изводът е, че лечението трябва да бъде или медикаментозно, или хирургично. Пунктирането на коляното има за цел, примерно ако то е пълно с кръв, да се евакуира кръвта и да се намали болката, съответно и обездвижването. Или да се види какво излиза отвътре - дали е кръв, дали е течност, дали е гной. Ако не върви с хапчета, ние поставяме вътреставно кортизонови препарати или слагаме хиалуронова киселина, която може би е една от единствено логичните процедури при някакви болки или артрозни проблеми в коляното. Тя не прави нещо биологично, просто лубрикира ставата, ограничава триенето, филмира и намалява оплакването.
- Няма ли някакви странични явления при хиалуроновата киселина, защото тя се прилага от 20-ина години. Има ли статистика дали не вреди по някакъв начин?
- Аз съм един от пионерите в прилагането й. Най-напред, мисля, че Байер я синтезира от гребени на петли. Идеята беше, че ще има биологичен ефект, тъй като тя е съставна част на хрущяла и когато я въведем в ставата, по някакъв начин ще стимулираме възстановяването на хрущяла и той ще укрепне. Този ефект, за съжаление, не се получи, но останаха обезболяващия и лубрикиращия. Страничен ефект няма, тъй като хиалуроновата киселина не е химичен агент, тя си е съставна част на хрущяла. Просто няма никакво противопоказание. Единствено не бива да се поставя ако ставата е възпалена, тъй като тя е много вискозна.
- А плазмотерапията, която е доста модна в момента може ли да отложи операцията?
- Процедурата е широко известна като PRP. Това, преведено на български, е „плазма богата на тромбоцити”.
Каква е идеята? Когато има нараняване, тромбоцитите са тези елементи на кръвта, които отиват там където има рана, разрушават се за да спрат кръвотечението и на тяхната повърхност има разположени няколко съединения, които са известни като растежни фактори. Т.е. тези съединения трябва да започнат да стимулират регенерацията на тъканта. Като метод е въведена от колегите стоматолози при мекотъкани дефекти, които трябва да направят възможно поставянето на зъб. И от 10-15 години този начин на лечение рязко тръгна нагоре. Идеята е следната: ние взимаме кръв, обработваме, центрофугираме при определени параметри, концентрираме максимално тромбоцитите, взимаме тази част от плазмата и инжектираме в тъкан, която искаме по някакъв начин биологично да я стимулираме, да регенерира или да се възстанови.
- Тя трябва ли да е наранена или просто може да е износена?
- Много ми хареса този въпрос! Когато е наранена - трябва. Интересно е когато е износена. Това не е медицински термин, но зависи до каква степен е износена. Например, износването на хрущяла минава през различни стадии. Първо се размеква, после се фрагментира, но все още има хрущял. И последната фаза е когато хрущялът отсъства и остава само костта под него.
В случая, когато има все още останала такава тъкан, повредена или променена, има някакъв смисъл да се прави PRP. Но когато няма никаква тъкан, какво ще регенерира този растежен фактор?! А в момента, ако чукнете PRP в интернет ще видите, че се прилага от косопад до козметика във всичко. Явява се нещо като светена вода, т.е. този метод е малко преекспониран. Има смисъл от него, но при определени показания. А задължението на лекаря е да бъде коректен и да спази тези показания. Иначе ще ви цитирам нашите научни сериозни проучвания. Там за метода PRP казват, че все още няма статистически убедителни доказателства, че той е резултатен.
- А как гледате на криотерапията, при която се твърди, че по-бързо зарастват костите, ако са счупени или оперираните връзки по-бързо се възстановяват?
- Гледам положително, но не това е ефектът. Криотерапията е много препоръчителна при остра травма, когато има разкъсване на съдове, изкървяване в ставата, тя аналгезира или при счупване редуцира кръвоизлива. При едно счупване може да се изгуби до половин литър кръв. Криотерапията намалява тези загуби и обезболява, но като траен лечебен ефект мисля, че не е толкова силно изразен.
- От какъв момент нататък една нелекувана травма става опасна?
- От момента, в който не е диагностицирана. От този момент натам, тя става опасна, но различно опасна. Зависи от тежестта, от комплексността на травмата. Ако на пътя леко стъпите накриво, то е ясно. Ако има по-сериозна спортна, битова или транспортна травма първо трябва да се види от специалист. Да се постави диагноза.
- Преди 10 години вие пръв в България присадихте изкуствен менискус. Как се е развила тази техника?
- Тази страница, за съжаление, е затворена. Няма изкуствена тъкан или метал, който да издържи на натоварванията на опорно-двигателния апарат Целта на тези разработки е ние да създадем възможност организмът да изгради отново менискуса от биологична тъкан. Когато се постави изкуствената тъкан, която да кажем, е по-здрава от биологичната, с времето нейната здравина ще намалява.
Докато живата тъкан може да регенерира. И регенерирайки, тя се оказва много по-здрава от изкуствените конструкции. Идеята за изкуствения менискус беше ние да поставим в ставата една основа на менискус, клетките да прораснат вътре, да направят мрежа и да изградят нов менискус. Т.е. тя да послужи като основа. Но... оказа се, че клетките не искат да го правят и ентусиазмът ни приключи.
- Не може ли да се присади менискус от човек?
- Може. И се прави. Но това е трансплантация на менискус. В момента това е основният метод. Специално обработен, менискусът се поставя на мястото на този, който липсва. В България не се прави. Проблемът не е технически, а в цялата организация за получаване на такъв имплант. Резултатът е невинаги достатъчно добър.
- От това, което казвате, излиза че има едни достижения във вашата област и те са това, което работите в момента.
- Има достижения. Основната научна работа е в насока по някакъв начин ние да успеем да направим хрущял като истинския. Т.е. когато има дефект или хрущалът липсва да накараме организма да го “произведе”. Когато има артроза, цялостно износване на хрущяла, това няма как да стане. Но при млади хора, когато има изолиран дефект съществува една техника, при която се взимат хрущялни клетки от пациента, в специални лаборатории се отглежда хрущялна тъкан и тя след това се поставя на мястото на дефекта. Там има напредък, не е идеален, но съществува. Роботизираната хирургия на гръбначния стълб и за смяна на стави дава възможност много прецизно да се направят тези стави или да бъдат индивидуални. Дават се параметри. Съответната фирма изработва оптимална става, като истинската на пациента. Всяка става е като пръстов отпечатък. Тя е индивидуална. Има разработени програми, които показват, ако има счупване как е най-добре да се направят срезовете и да се постави импланта.
- Това прилага ли се в България.
- В България се прилага, в Софиямед също. В областта на артроскопската хирургия аз гарантирам, че правим всичко, което правят нашите колеги където и да било в Европа.
Д-р Аделина Цакова, ДКЦ „Софиямед“: Лабораторните изследвани...
Д-р Ина Симеонова: Щитовидната жлеза страда от стрес и инфек...