Жълтеницата не винаги се дължи на остър вирусен хепатит
четвъртък 13 февруари 2014

в.Труд
13.2.2014
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=3245042


Д-р Пламен Петров и д-р Бисер Петров от болница “Софиямед”

Жълтеницата представлява клиничен симптом, при който се наблюдава жълто оцветяване на кожата, склерите и видимите лигавици, характерен за заболяванията на черния дроб и жлъчните пътища. Този признак се дължи на повишаване на количеството на жлъчни пигменти в кръвта. Жълто оцветените тъкани и органи се означават като "иктерични".
Не малък процент от жълтениците са дължат на остър вирусен хепатит. Тези болни се насочват към специализирани клиники по инфекциозни болести за лечение. Друга голяма група заболявания, които могат да протичат с жълтеница, са чернодробната цироза с различна генеза, алкохолен и автоимунен хепатит, рак на черния дроб, както и при ангажиране на черния дроб от метастази. Обикновено тези болни развиват разнообразни симптоми като умора, изтощение, загуба на апетит, гадене, жълтеница, загуба на тегло, стомашни болки, импотентност, разранявания, кръвоизливи и други опасни за живота симптоми. За да не настъпват тежки, животозастрашаващи усложнения, е необходимо да се проследяват редовно в специализирани гастроентерологични клиники. Голяма група заболявания на жлъчния мехур, жлъчните пътища и панкреаса могат също клинично да започнат със жълтеница. Много често в медицинската практика се наблюдават пациенти с жлъчно-каменна болест. По-често се среща при жените, като при всяка пета жена над 40 години се образуват жлъчни камъни. Мъжете боледуват по-рядко, но по-тежко, с чести усложнения. Наличието на камъни обуславя развитието на инфекция в жлъчката и хронично възпаление на жлъчния мехур. Най-честите оплаквания на тези болни са: тежест и тъпа болка в дясно подребрие, особено след прехранване или прием на храни като тлъсти меса, богати на мазнини и пържени ястия, шоколад, както и концентриран алкохол, силно газирани напитки и др. Особено характерни са т. нар. жлъчни кризи, които най-често се провокират от грешка в диетата.
Водещо оплакване е силната болка със спастичен характер в горната част на корема към дясното подребрие. Тя може да се разпространява към кръста вдясно и в дясната половина на гърба (дясната плешка и дясното рамо). Често настъпва нощем, болните са изплашени и неспокойни, трудно могат да си намерят удобно положение.
Лечението на жлъчните кризи първоначално е с медикаменти, отпускащи гладката мускулатура, обезболяващи и антибиотици. Необходимо е обаче спазване на стриктна хранителна диета. При тежките жлъчни кризи се налага болнично лечение. Динамично се проследяват състоянието на пациентите, техните кръвни показатели и ехографските промени на възпаления жлъчен мехур. При задълбочаване на възпалението се преминава към оперативно лечение в относително спешен порядък. В голям процент от случаите медикаментозното лечение дава резултат и оплакванията отзвучават, а с тях и желанието на пациентите да довършат своето лечение - оперативното отстраняване на "болния жлъчен мехур". Голяма част от болните преживяват по няколко тежки жлъчни кризи, докато се "убедят", че операцията е единственият изход.
Продължителното запушване на жлъчните канали и на жлъчния мехур може да бъде фатално. Наблюдават се висока температура с разтрисане, жълтеница и постоянна болка. Особено характерна е жълтеницата, която може да нараства постоянно, да настъпва с няколко пристъпа на пожълтяване и избледняване, или след пожълтяване да последва избледняване, което може да е свързано с преход (миграция) на малък камък през папилата към червата. Необходима е спешна хоспитализация на тези болни в гастроентерологична клиника, където първоначално трябва да се извърши диагностично оцветяване и ревизия на жлъчните пътища по ендоскопски път. Методът се нарича - ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография и позволява да се извърши изваждане на конкременти от жлъчните пътища по ендоскопски път.
 
Д-р Бисер Петров,
хирург в болница
"Софиямед":

Модерната лапароскопска (безкръвна) операция е с големи достойнства и успява да наклони везните при много пациенти да предприемат решителната крачка и да се оперират. Тези "щастливци" се изписват от болница след 24 до 48 чса и бързо се завръщат към нормален ритъм на живот. Част от пациентите, при които е открито заболяването калкулоза на жлъчния мехур, за съжаление често се сблъскват с усложненията на болестта, преди да стигнат до оперативно лечение. Друга неприятна възможност е изпадането на камък в жлъчния канал, който свързва мехура с червото.
Това сериозно усложнение, наречено холедохолитиаза, пречи на изтичането на жлъчка и води до "жълтеница" - възпаление на жлъчните канали. Най-тежкото усложнение е острият панкриатит (възпаление на задстомашната жлеза).
След поставяне на точната диагноза с ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ) остава да се приложи най-подходящото оперативно лечение. "Златен стандарт" на лечение е ендоскопското почистване на жлъчните канали с последваща лапароскопска операция за отстраняване на жлъчния мехур.
Има случаи с пациенти, при които се откриват прекалено големи жлъчни камъни в пътищата и премахването им с ЕРХПГ е неуспешно. Пациентите с такива усложнения често задават въпроса: "Възможно ли е по безкръвен път с една лапароскопска оперативна интервенция да ми се помогне?" Отговорът е категорично ДА. С една безкръвна операция се отстранява болният жлъчен мехур и се почистват каналите на жлъчните пътища от конкременти. При това лечение оперираните се възползват в максимален обем от предимствата на миниинвазивна хирургия - минимална болка, бързо възстановяване и кратък болничен престой.
В столичната болница "Софиямед" е налице необходимата техника от последно поколение за извършване на цялостното миниинвазивно лечение. Този факт, придружен с доказаната добра колаборация между гастроентерологичния и хирургичния екип, води пациентите до сигурно излекуване в минимални срокове.
И нека хората знаят, че някои онкологични заболявания като карцином на панкреаса, на жлъчните пътища и на жлъчния мехур също могат да протекат с развитие на жълтеница. Алармиращи симптоми, които налагат незабавно пациентът да потърси лекар, са: пожълтяване на кожата и видимите лигавици, потъмняване на урината, изсветляване на изпражненията, загуба на апетит и тегло и силна болка в горна коремна половина.