Зад някои анемии се крият злокачествени заболявания
четвъртък 19 февруари 2015

в. Монитор
19.2.2015

Анемиите са едни от най-честите съвременни заболявания. Свързани са със симптоми като лесна уморяемост, безсилие, сънливост, нарушена работоспособност, бледост на кожата и лигавиците, парене на езика, ранички около ъгъла на устата, чупливост на ноктите и косата, бяло течение при жените, което не е свързано с възпаление. Често се различават трудно от пациентите като сериозно заболяване, изискващо лечение. Как се диагностицира анемията и кои са най-честите й форми коментират завеждащ отделението по хематология в УМБАЛ "Софиямед" д-р Цветан Алайков и завеждащ отделението по гастроентерология в УМБАЛ "Софиямед" д-р Пламен Петров.

Д-р Цветан Алайков, зав.-отделение по хематология в УМБАЛ "Софиямед": Диетата може да я причини

Анемията е заболяване, причинено от намаляване на червените кръвни телца (еритроцити) и хемоглобина в кръвта. Има различните видове - вродени, хемолитични, свързани с дефицит на В12 или фолиева киселина, анемии, свързани с нарушено образуване и съзряване на еритроцитите в костния мозък, или свързани с други заболявания на стомаха, червата, черния дроб, бъбреците, автоимунни или ракови. Желязодефицитните анемии са най-често свързани с други заболявания и затова са най-разпространени.
Те могат да възникнат както при повишена загуба на желязо в резултат на остри и хронични кръвозагуби, така и от неадекватен на нуждите на тялото внос на желязо. Този тип анемия е по-характерен за жените и една от основните причини за това е ежемесечната кръвозагуба с менструацията. Желязодефицитна анемия може да се развие също и в хода на бременността, както и при кърмене. Друга причина за по-високата честота на този вид анемия сред жените може да бъде спазването на небалансирани диети, при които се консумират храни, бедни на желязо. В последните години станаха популярни различни диети, насочени именно към едностранно хранене или вегетарианство, водещо до изключване, намален или небалансиран прием на месо.
А месото, освен че е най-богатият източник на желязо (Fe) за организма, но в него формата (валентността) на Fe е най-добра за усвояване. Съществуват и анемии, които възникват вследствие на генетично предразположение. За щастие тяхната честота е много по-ниска в сравнение с тази на желязодефицитната анемия. Такива анемии са: таласемиите, наследствената сфероцитоза, сърповидноклетъчната анемия и някои ензимопатии като дефицита на глюкозо-6-фосфатдехидрогеназата и др. Статистиката показва, че броят на пациентите с анемии през последните години нараства сред по-възрастното население - като причини за това могат да се изтъкнат по-трудното и непълноценно усвояване на храната, което настъпва с напредване на възрастта, хроничните заболявания, обездвижването и приема на различни медикаменти. За съжаление много хора, разбирайки, че имат анемия, започват да се консултират със съседи и приятели (а не с лекар) и акцентират на храненето с черен дроб, спанак, червени плодове и зеленчуци. Така обаче не се постига резултат, а само се отлага установяването на основната причина на състоянието. Ако има например тумор на началната част на дебелото черво (колон асценденс), се забавят диагностицирането и лечението, което е в пряка връзка с прогнозата за излекуване на пациента. Затова колкото по-рано се установи и най-лошото заболяване, неговото лечение е по-лесно и прогнозата за пациента е много по- добра. Като цяло лечението на анемиите зависи най-общо от техния вид и общото състояние на болния. При леките форми на желязодефицитна анемия лечението се състои в прием на перорални железни медикаменти. Ако анемията е тежка (хемоглобин под 90г/л), е необходимо болният да бъде хоспитализиран и лекуван с железни препарати за венозно приложение, а ако е необходимо, може да се извърши и кръвопреливане.

Д-р Пламен Петров, зав.-отделение по гастроентерология в УМБАЛ "Софиямед" Много заболявания на стомаха и червата предизвикват болестта

За диагностика на анемията е необходимо да се изследват кръвни показатели. Грешка е обаче да се лекува болен от желязодефицитна анемия, без да се знае каква е причината, довела до нейното развитие. За целта освен лабораторни изследвания на пациентите се препоръчва извършване да ендоскопско изследване на храносмилателния тракт. Заболяванията на храносмилателната система са най-честите, водещи до развитие на желязодефицитна и мегалобластна (витамин B12-дефицит) анемия.
Изследванията включват ФГС-фиброгастро-скопия (оглед на хранопровод, стомах и дванадесетопръстник), ФКС-фибро-колоноскопия (оглед на дебелото черво), както и ретроградната панкреатико-дуоденография, които, направени с анестезия, спестяват неприятните усещания на пациента. Ендоскопските изследвания на храносмилателната система дават възможност да се установят различни възпалителни, доброкачествени и злокачествени заболявания, включително лимфоми на стомаха и червата.
Чрез тях могат да бъдат взети и биопсии от съмнителни за болестен процес зони и/или да се отстранят различни образувания с цел профилактика и лечение. Образните изследвания като скенер и ултразвук, както и диагностичните и терапевтичните пункции под ехографски контрол са друг важен етап в диагностиката на това заболяване. Най-честите форми на анемия са свързани с недоимък на желязо и могат да се причинят след кръвоизлив от язва на стомаха или дванадесетопръстника, автоимунни заболявания на червата - ХУК или болест на Крон, хемороиди, туморно образувание, както и от генитално кървене. Тогава много бързо се изчерпват запасите на желязо в организма и анемията е неминуема.
При жените например е задължителна и консултация с гинеколог във връзка с нарушения в месечния цикъл (обилни, нередовни или често настъпващи менструации) или маточни новообразувания - най-често миомни възли. Не трябва да се забравя, че заместителното лечение с желязо при желязодефицитна анемия има само спомагателна роля. От съществено значение е установяването на причината за настъпилата анемия и активното търсене на евентуална хронична кръвозагуба в хода на злокачествен процес. Профилактиката на желязодефицитната анемия е свързана на първо място с балансиран хранителен режим - прием на храна, богата на желязо - месо, яйца, плодове и зеленчуци, но и чрез провеждането на периодични профилактични прегледи при специалисти, за превенция от развитие на хронични възпалителни и злокачествени заболявания.