Имуномодулаторите ни помагат срещу инфекциите
четвъртък 15 април 2021

– За подсилване на имунната система съвременният човек обикновено приема хранителни добавки, витамини, билки, подбрани храни с по-малко мазнини и въглехидрати. Много важно е да се води здравословен начин на живот, като се спортува, избягват се токсичните вредности. Всичко това може да доведе до едно общо добро състояние на организма. С тези практики обаче да се помогне за преодоляване на инфекции и то такава, като тази от коронавируса, е несериозно. С хранителните добавки не може да се постигне някакъв резултат при срещата със SARS-CoV-2. Те не могат да се включат в терапевтичния, както и в профилактичния протокол на инфекциозните болести.

– Защо и кога е най-подходящо да се провежда имуномодулация?

– Клиничното протичане и прогнозата на много болести – автоимунни, имунодефицитни и особено на инфекциозните, зависи много от състоянието на имунитета. Имуномодулаторите са средства на избор, за да поддържат имунната система в готовност, за да може да се справи организмът с инфекцията. За различните бактериални инфекции непрестанно се създават нови и нови антибиотици, с цел да преодолее резистентността, която нараства срещу тях. Въпреки това, много е важно имунитетът, неговата функционална намеса, за да може заболяването да бъде излекувано.

– Съществуват ли специфични етиологични средства за вирусните инфекции?

– Не, за тях няма, с изключение на грипа, херпесните инфекции и отчасти при ХИВ. По тази причина при тях е много важно функционалното състояние на имунната система. Тя трябва своевременно да може да разпознае вирусите и да се справи с тях. До голяма степен това решава прогнозата на заболяването, клиничната картина и евентуалните усложнения.

– Защо е необходимо провеждането на имуномодулация?

– Приемането на имуномодулатори при добър подбор в началото на заболяването има много голямо значение. Те подпомагат имунната система, за да може тя да се справи, но не са хранителни добавки.

– Какви видове са имуномодулаторите?

– Те са няколко вида. Ендогенните имуномодулатори се получават от човешкия организъм, произвеждат се от тимуса, от костния мозък. Това са интерлевкини, гамаглобулини, интерферони, моноклонални антитела, които имат много важно значение при лечението на много заболявания. От този вид се прилагат при лечението на хепатит С и морбили, например. Другите са екзогенни и са от микробен произход. Те съдържат части от микробите. Целта им е да подготвят организма така, че когато той се срещне с микробния причинител, да го разпознае своевременно и се справи с него. Третата група са синтетичните имуномодулатори. Те са познати на лекарите отдавна и се използват от много години, като дават много добри резултати.

– С какви средства е необходимо да се провежда имуномодулация – лекарства срещу хранителни добавки?

– Имуномодулаторите трябва да се изписват от лекарите, а не да се вземат от пациента по собствена негова преценка. В България всички мислят, е разбират от медицина, но най-добре от нея разбират именно лекарите, затова и тяхна трябва да бъде последната дума. Те са тези, които най-добре преценяват подбора на което и да е лекарство – на имуномодулатори, на антибиотици, дори на симптоматичните средства в зависимост от клиничната картина, възрастта, състоянието на болния, неговата възприемчивост, данните му за алергии и предшестващи заболявания. Това не са прости неща и те трябва да се преценяват именно от лекаря. В никакъв случай не може да се каже, че хората ще се предпазят с хранителни добавки. Изключително неприятно е явлението за едно предпочитание към тях, включително и от някои медици. Сякаш настъпва отдръпване от медицината и използване на колкото се може повече нетрадиционни средства, които обаче са безсилни пред заболяванията.

– При кого е необходимо да се провежда имуномодулация?

– При диагностицирани заболявания лекуващият лекар преценява каква да бъде имуномодулиращата терапия. Ако състоянието е тежко, се прилага мощна генерация имуномодулатори. Това става венозно, като се изисква медицинско наблюдение, прецизна оценка за вероятност от странични действия. При амбулаторни условия най-често се използват екзогенните имуномодулатори, които са от микробен произход, както и синтетичните имуномодулатори, получени по химичен път. Ако клиничната картина още не е развита и пациентът има контакт с болен с инфекциозно заболяване особено сега, както се случва често с коронавируса, при прилагането им като профилактично средство, той предпазва до голяма степен от заболяване. Ако все пак човек заболее, заболяването протича по-леко. В това се убедихме. Имахме случаи на хора, при които болните бяха приемали имуномодулатори и клиничната картина при тях протече по-леко. Имуномодулацията се прилага индивидуално спрямо всеки един пациент.

– Могат ли хората с автоимунни заболявания да приемат имуномодулатори?

– Имуномодулатори се прилагат и при много автоимунни заболявания, модулират имунитета. Те намаляват патологично увеличените имунни клетки, а увеличават тези, които са необходими, за да се преодолее автоимунния процес. Приемането им в такива случаи също трябва да става по предписанието на лекар, а не самоволно.

При добре преценена доза, според състоянието при дадено заболяване имуномодулаторите правят така, че имунната система да се справи по-добре с вирусите или другите причинители, за да не отключат те патологичните процеси, водещи до тежки усложнения, както например се случва при цитокиновата буря.

– Какво означава цитокинова буря и с какво тя е опасна?

– Тя се дължи на едни нискомолекулни хормони, намиращи се между клетките. Те обуславят тяхното взаимодействие и се провокират от вируса. Когато те са във високо количество, водят до тежки взаимоотношения между клетките в органите, при което се развива белодробен оток, тежка дихателна недостатъчност, засягане на други органи и системи. Затова, колкото по-рано организмът се справи с вирусната инфекция, толкова по-малко са неговите възможности да провокира тези ненормални състояния между клетките и да се стигне до развиването на тежки усложнения.

– Колко време е необходимо да продължи имуномодулацията, може ли с нея да се стигне до предозиране?

– Дозите на имуномодулаторите трябва да бъдат спазвани така, както ги е предписал лекарят. Продължителността на лечението с тях зависи от клиничната картина, от нейното развитие, от това дали тя протича по-дълго или се появяват усложнения. То е в зависимост и от имунологичното състояние на пациента. Например, ако той е болен от диабет или има друг имунен дефицит – първичен или вторичен, имуномодулиращата терапия трябва да бъде по-продължителна. Ако обаче заболяването е протекло остро, не много продължително и без значителни усложнения, тя продължава по-кратко време. Всичко зависи от клиничната картина, от състоянието на организма, от неговата възраст.

– Възможна ли е имуномодулираща терапия при онкологично болни на лъче- или химиотерапия?

– Хората с онкологични заболявания, особено при които се прилага лъче- и химиотерапия, имат значителен имунен дефицит. При тях инфекциозните заболявания много често протичат по-тежко. Те често са причина за неблагоприятен изход. Точно тези хора се нуждаят от имунотерапия. Ние имахме немалко пациенти с онкологични заболявания след лъчетерапия, които бяха с много ниска имунологична резистентност. При тях прилагахме имунотерапия и те се повлияха много добре. Тя не би могла да доведе до активиране на онкологичното заболяване.

– Може ли контактни на диагностицирани с КОВИД-19 да приемат профилактично имуномодулатори?

– Препоръчва се те да приемат синтетичен имуностимулатор Inosine acedoben dimepranol, какъвто има в България и лекарите го познават от години. Той има не само имуномодулиращ, но и антивирусен ефект. На сегашния етап няма сигурно доказателство, че той действа срещу коронавируса. Данните за антивирусното му действие по отношение на много други вируси обаче могат да бъдат основание да се прилага при болните и контактните като антивирусно и имуномодулиращо средство. Така те биха могли да бъдат предпазени или, ако все пак заболеят, заболяването да протича по-леко.