Интервю на Любомира Николаева с проф. Андрей Йотов, Началник клиника, Ортопедия и травматология
в. 24 часа, 1 септември 2019 г.
- Проф. Йотов, увеличаващата се продължителност на живота отразява ли се на честотата и тежестта на счупвания I а в областта на тазобедрената става, които са сред най-асоциативните примери за патологията на остаряването?
- Относително, доколкото този тип счупвания са характерни за по-напредналата възраст. С увеличаването на броя на възрастните хора и тези инциденти са безспорно по-чести, но като процент от счупванията си оставят горе-долу постоянна величина.
- Обездвижването и остеопорозата други проблеми, свързани с остаряването, инерцията и нерационалното хранене на съвременния човек, допринасят ли за по-тежки поражения на крехките кости?
- И двата фактора допринасят за фрактури, но докато намалената двигателна активност е повече свързана с начина на живот на градския човек днес, то разпространението на остеопорозата е константна величина, винаги я е имало.
Причините за нея са много, за жените в по-късна възраст най-голям принос за намаляването на костната плътност имат хормоналните промени в менопаузата.
Природата на тези счупвания обаче е една и съща и преди 200 години, и сега. Съвременните травми в областта на тазобедренета става по същество не са по-тежки и в масовия случай стават на така неречените типични места.
- Обяснението за това, че днес човекът живее по-дълго, отрежда на изкуствените стави едно от централните места за общия напредък на медицината на остаряването. Достигна ли протезирането своя връх, или има потенциал да добави още години пълноценен живот?
- Ендопротезирането - смяната на стави, подобрява значително качеството на живота във времето.
Колкото по-достъпно е това лечение, колкото по-широки са индикациите да се приложи то и колкото повече се усъвършенстват имплантите и оперативните техники, а те се развиват непрекъснато, толкова по-пълноценно живее човекът след смяната на става.
Усъвършенстват се самите импланти, стават по-щадящи и техниките за достъп до оперативното поле и за поставяне на ставите, оптимизира се рехабилитацията.
- В много области на напредналата медицина се препоръчват профилактични операции, преди "ножът да е опрял в кокала", с цел по-нисък риск от болест или за отлагане на старостта. Вече се прави дори лифтинг на гласа за младежко звучене на остаряващите гласни струни. В ендопротезирането какви са правилата?
- Профилактично не се сменя става.
Да не говорим, че по принцип профилактика на счупванията на бедрената шийка е трудно да се прави. Те са част от гериатричната проблематика. Особено при неврологични заболявания, сред които е и болестта на Паркинсон, защото се влошават координацията и движенията, балансът е затруднен. Възможно е по-скоро да се говори за профилактика по отношение на предпоставките за счупванията - например за намаляване на риска от остеопороза, зад която стои намалената костна плътност, за противодействие на обездвижването.
Профилактика на самото падане, честно казано, не знам как може да се направи.
Генералното правило в ортопедията е: докато собствената става служи, не се мисли за операция. Трябва да има причина, за да се обсъжда ендопротезиране, да е установено износване, разрушаване на ставата, човек да е развил тежко заболяване или да е настъпило счупване.
- Болката ли е водещ симптом, който кара хората да се решават на смяна на става с изкуствена?
- При коксартрозата - дегенерацията на тазобедрената става, има и други симптоми като скъсяване на крайника, ограничени възможности за придвижване, незадоволителен обем на движенията.
При счупванията на шийката на бедрената кост, естествено, водеща е болката.
- Защо най-често на това типично място се чупи костта в напреднала възраст?
- Обусловено е от особеностите на анатомията и кръвоснабдяването в този участък. Шийката на бедрената кост и зоната малко по-ниско от нея са едни от слабите места на скелета и там са по-вероятни счупванията. Често инцидентите стават при хлъзгави повърхности, в мокри помещения.
Сравнително по-редки са фрактурите в самата тазобедрена ямка, всъщност тогава вече се класифицира като вид счупване на таза. То се причинява от по-тежки травми и по правило е по-драматично. Възможно е да настъпи във всяка възраст. Докато счупване на шийката на бедрената кост е типично за възрастни хора със или без остеопороза, но травмата често е по-ниско интензивна или съвсем минимална.
- Счупване "от нищо"?
- Не съвсем, но резултатът от травмата изглежда непропорционален на нейната тежест.
- Това важи ли за сложността на операцията? Колко тежки са тези операции в скалата на ортопедичните интервенции?
- Поставянето на изкуствена тазобедрена става е сериозна операция, но не бих казал, че е най-предизвикателната. Лично аз я смятам за средна по сложност.
- Колко често я правите в сравнение с останалите интервенции?
- Много. Това е една от най-честите операции в ортопедията. И категорично твърдя, че у нас се прави по всички критерии на европейския златен стандарт.
- Здравната каса покрива цената на определен вид изкуствени стави, а ако за случая на някой пациент е по-подходяща друга?
- За по-специалните - не като лукс някакъв, а специфични, по-специални в медицинския смисъл изкуствени тазобедрени стави, които са необходими например при тумори, наистина се налага сериозно доплащане от пациентите. Понякога това се оказва проблем, защото Националната здравноосигурителна каса поема донякъде цената, а поспециализираните стави са чувствително по-скъпи.
Ако е необходима конвенционална става за счупване на бедрената шийка, а в повечето случаи е така, тя се реимбурсира от касата в по-висок процент.
- За колко време се очаква да се възстанови човек след операцията при такова счупване?
- Зависи от човека - колкото по-активен физически е бил преди травмата и колкото по-усърден е по време на рехабилитацията след операцията, толкова по-бързо върви укрепването.
- А стандартната продължителност на адаптацията?
- Има случаи, в които за месец до два след операцията почти не личи, че човекът е с изкуствена става. При условие че се проведе качествена рехабилитация и пациентът е кооперативен. Може да сме направили съвършената операция и човекът да лежи, да гледа в тавана и да чака след определен период да стане и да тръгне, както когато е бил здрав. Няма как да се случи. Рецептата е движение.
- Достатъчни ли са ходене и обикновените битови дейности по самообслужването?
- Теоретично - да. Но е по-рисково и по-бавно.
За целта на целенасочената рехабилитация има специалните кинезитерапевтични програми, специфични за различните състояния. За темпото на възстановяване, разбира се, освен активността, значение има и възрастта, дали човекът е с наднормено тегло.
Без операцията не може, но и само с нея не може, независимо дали е била тежка, или по-лека.
- А тежка ли беше операцията, която с екип направихте на Стефан Данаилов преди дни?
- Неудобството за мен беше, че бях в отпуск, иначе нищо извънредно не е имало. В операционната всички пациенти са еднакви - спящи.
Преди операцията проведохме съвсем банален за такава ситуация разговор. Не бих казал, че е някакъв особен случай, ако изключим това, че е Стефан Данаилов.
- Е, как да го изключим? Това, че е Стефан Данаилов, вече прави случая по-различен. Виждате колко много хора се вълнуват и проявяват съпричастност. За колко време очаквате да се изправи на крака?
- В буквалния смисъл той вече е изправен, става, сяда, ходи с помощни средства, започнал е рехабилитация.
За постигането на възможно най-добрата двигателна форма е важно колко усилия ще положи. Дали ще се вмести в обичайните срокове за възстановяване след този вид счупвания, зависи главно от него. Ако потърси мнението ми, ще го поощря да направи необходимото усърдие.
- Актьорът споделя в интервютата, включително за нашия вестник, че много го е боляло, но е търпял. Като какъв пациент го видяхте вие, изненада ли ви с нещо?
- Разбира се, че го е боляло. Всяко счупване много боли, обаче нямаше време да контактуваме протяжно около самата операция.
Не бих казал, че нещо в Стефан Данаилов ме е изненадало, а и по време на самата интервенция няма как да разберем кой какъв пациент е. Аз основно присъствах на операцията, след това се чувахме по телефона, обажда се да благодари. Иначе се познаваме доста отдавна.
- Личният контакт хирург - пациент в подобни случаи прави ли операцията по-трудна?
- Има такъв момент, че се внася допълнително напрежение. Не бих го нарекъл по-трудно, работата е една и съща, малко по-напрегнато е.
- Най-високата степен на това напрежение вероятно е операция на близък и по това хирурзите сте разделени на такива, които за семейството си делегират доверие на колеги, и други, които са убедени, че лично ще постигнат най-добрия резултат. Дано не се случва да трябва да избирате, но като нагласа от коя група сте?
- Първата.
Всичко е индивидуално, зависи от хирурга, от обстоятелствата също. Но аз лично не бих си оперирал родител, дете. Много е различно и в зависимост от конкретния случай, от проблема. Както и в останалите специалности, и в нашата все повече се налага по-тясната специализация. Едни колеги се усъвършенстват повече в гериатричните заболявания, други - в лечението на травмите.
- Стават ли по-тежки травмите от катастрофи в последните години, както ни изглежда от пациентската страна?
- Определено. А и има категории участници в движението като мотористите, които по презумпция са в по-голям риск. Много фактори се намесват. Скорост, организация на движението, характерът, усещането за отговорност, случайности.
- Слага ли ви спирачки по време на шофиране това, че виждате често пострадали от катастрофи?
- Обичам да шофирам. Карам бързо, но не съм санкциониран често. Има разлика между бързо каране и безразсъдно, опасно каране.
- Лекарската професия е сред най-изпепеляващите, някои вдигат на квадрат това твърдение за хирурзите - вас какво друго ви разтоварва от стреса?
- Ако не говорим за отспиване, предпочитам да почета, да послушам музика, спорта в рамките на разумното.
- Нужно ли ви е уединение, привлича ли ви природата?
- Общителен човек съм и едно от нещата, които обичам най-много, е добрата компания, приятелите и интересните хора. Нямам нужда да се вглъбявам в природата.
- Кое от смятаните за "лекарски" хобита ви е неприсъщо?
- Ловът.
***
CV
• Завършва медицина в София през 1983 г. Започва кариерата си с работа по разпределение като всички по това време - 3 г. е участъков лекар в здравната служба в Обзор. През 1986 г. печели място за научен сътрудник в "Пирогов" и отдава на спешната болница 20 г. от живота си, като извървява пътя от научен сътрудник до началник на Клиника по ортопедия и травматология. През 2006 г. става началник на Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА. През 2016 г. приема предложението да поеме ръководството на Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ "Софиямед"
• Професионалните му интереси са насочени основно в областта на фрактурната и реконструктивната хирургия на таза и ацетабулума, ендопротезирането, интрамедуларната остеосинтеза, хирургията на вътреставните фрактури, онкоортопедията
• Специализирал е в различни сфери на ортопедията и травматологията в реномирани центрове и болници в САЩ, Швейцария, Холандия, Великобритания, франция, Германия, Словения и др. Лектор и инструктор в специализирани курсове у нас и в чужбина
• Автор и съавтор е в над 240 научни труда, участва в 6 монографии, има над 120 публикации у нас и в чужбина. Членува в български и международни научни дружества и участва в ръководствата им
• Със съпругата си - Илияна Йотова, вицепрезидент на България, имат син