Доц. Антони Георгиев: Като пациент премиерът Борисов е естествен, колкото и в работата си
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4629291
28.2.2015
Любомира Николаева; 6061; 8;
ДОЦ. Д-Р АНТОНИ ГЕОРГИЕВ:
Не е страшно, и аз 2 пъти съм късал менискус – в събота моите асистентите ме оперират, в понеделник вече съм на крак и аз оперирам, казва специалистът
Доц. Антони Георгиев - началник на Клиниката по артроскопска травматалогия на УМБАЛ „Софиямед" от 2012г., е водещ специалист в колянната хирургия и спортната травматология. Той въвежда в България оперативната артроскопия на колянната става през 1987 г.
Специализирал е в Германия, Австрия, Холандия и др. Кариерата му започва от травматологията в болницата в Лом. Печели конкурс за аспирантура в Клиниката по спортна травматология в Дианабад към Института по ортопедия и травматология, взима специалности по ортопедия и травматология, защитава и дисертация. Преди настоящата си работа ръководи последователно травматологични клиники в "Пирогов" и ВМА.
Негови пациенти са премиерът Бойко Борисов, елитни спортисти и обикновени пациентите на университетската болница „Софиямед”.
В събота доц. Георгиев оперира за трети път скъсан менискус на коляното на министър-председателя, който му е пациент отдавана заради активните си спортни занимания. Премиерът Борисов е вече изписан.
Доц. Георгиев, доволен ли сте как премина операцията на премиера Бойко Борисов? Как се чувства той? Болезнена ли е операцията?
Много добре е, в добро настроение. Този тип хирургия не е болезнена. Даже се шегуваме, че това е недостатък, защото липсата на болка дава на оперираните самочувствието, че веднага могат да натоварват коляното повече, отколкото ние препоръчваме.
Колко време продължи операцията?
Около 30 минути.
Винаги ли е толкова бързо?
Не, това не е бързо, бързото е 4-5 минути. Времето зависи от много фактори, но основно от вида на травмата и сложността на интервенцията. В случая се наложи да отстраним част от менискуса, разкъсването беше на място с почти липсващо кръвоснабдяване и нямаше двете части да сраснат, ако само ги съединим.
Колко време ще продължи възстановяването? Налагат ли се премиерът да излезе в продължителни болнични, използване на помощни средства?
Около месец е възстановителният процес, теоретично това е времето за връщане към максималния обем движения в коляното. Не се налагат помощни средства, и ако кракът не се натоварва много или с усукващи движения, човек може да изпълнява всекидневните си задължения. На 12-ия ден се свалят конците, а кинезитерапията и рехабилитацията продължават 30-ина дни, по-рядко се налага да са по-продължителни.
Защо травмите на коляното са толкова чести?
Колянната става е от категорията на т.нар. сложни стави – сложна и нестабилна. А е нестабилна, за да може да извършва голям обем на движения - има много голямо сгъване и пълно разгъване. Сложна е, защото вътре в ставата има още елементи. Не контактуват само краищата на двете кости, а има и още елементи и това са менискусите и връзките.
Какво представляват менискусите?
Те са две хрущялни структури, които изпълняват няколко основни задачи. Първо, подобряват контакта между двете кости – на бедрото и на подбедрицата, тъй като те са с различна форма и разликата във формата се компенсира именно с менискуса. Второ, служат като амортисьори, тъй като са еластични. Имат функция и на стабилизатори. Освен това съдействат за разпределението на ставната течност, която храни хрущяла и намалява триенето на костите вътре в ставата. Друга особеност е, че в колянната става освен сгъване и разгъване има още два типа движения, едното от които е ротация - по оста. Когато тази ротация е по-голяма от допустимата, се получава усукване, при което менискусите обират натоварването и може да се разкъсат.
Как става възстановяването им?
Като всички хрущяли менискусите са зле кръвоснабдени. Възстановяването им може да стане чрез зашиване, но това невинаги е възможно. Когато разкъсването е в зоната, в която няма никакви кръвоносни съдове, няма как да стане срастване и увредената част от менискуса се изрязва.
Това води ли до ограничаване на функциите?
В краткосрочен план – не. Би могло да доведе до някакви промени във времето.
След какъв период?
Различно – след 10, след 15, след 20 или 30 години. Зависи от много неща. Доказано е, че ако има отстраняване на менискус, това води до по-бързо износване на хрущяла на ставата. В същото време, ако има разкъсване и не се лекува, износването е още по-бързо. В този смисъл интервенцията не е козметична, а принудителна, начин да запазим ставата за по-продължителен период.
Спортът ли е най-рисков за менискуса?
Като цяло, да, но е различен при отделните видове спорт. Когато естеството на спорта предполага движения, при които се получава усукване и в този момент коляното се натоварва повече, отколкото , може да понесе. Това най-често става при футбол, баскетбол, хандбал, ски, по-малко при тениса.
Какви са тенденциите при лечението?
Целта на хирургическото лечение е максимално да запазим менискуса или възможно най-голяма част от него. Артроскопията е освен диагностичен методи и най-неинвазивната техника за операция на ставата (не само на коляното, но и на глезена, китката, рамото ). Прави се малък разрез в областта на ставата, през който артроскопът достига до кухината и прецизната му оптична система осигурява пълен зрителен контрол. При скъсване на менискуса артроскопията дава възможност да се зашие, когато това е възможно, или да се запази максимална част от него, когато заради липса на кръвоснабдяване е невъзможно двете части да сраснат, да бъде отстранена възможно най-малката част от хрущялната структура. Новите методи са свързани основно с начините да се компенсира липсата й чрез заместването на отстранения участък със синтетичен или биологичен. А когато махнат целият менискус, да се направи трансплантация. Но това все още не са широко утвърдени методи за лечение, може да се каже, че са в етапа на натрупване на информация. Все още резултатите не са такива, че да се каже безрезервно: да, това е начинът на лечение.
Кои са биологичните източници?
Правят се опити с животински източници - една от възможностите е телешки колаген, и с обработени и замразени при много ниска температура менискуси от трупен донор, такива банки има по света. Но в България методът не се използва.
А синтетични присаждат ли се?
Вече има представителства на производители у нас, въпросът е цената.
Каква е?
Не мога точно да кажа, няколко хиляди.
Налага ли се след известно време да бъдат подменяни с нови заради износване, както е при повечето импланти?
Принципът е друг. Тези импланти представляват порьозна материя, която се прораства от съединителната тъкан на пациента. Образно казано, нещо, което трябва да се импрегнира с тъканта на пациента, за да се получи билогично жива структура.
Надежден ли е методът, бихте ли направили такава операция?
При медицинска показания за такава интервенция и възможност да се заплати имплантът, защото здравната каса не поема скъпите импланти, с удоволствие бих направил такова присаждане. Може да се пристъпи към него веднага след травма, ако скъсването е такова, че трябва да се отстрани целият менискус или голямата част от него. Но също и когато години след отстраняване на голям участък от менискуса се появят оплаквания. Разбира се, не всеки случай е подходящ за интервенцията, взима се предвид степента на увреждане на коляното, състоянието на хрущяла, възрастта.
Вие оперирахте премиера и при предишните две контузии на същото коляно, често ли се случват поредици от травми в една област?
Не е казуистика. При хора, които спортуват, се получава често.
Болезнена ли е операцията?
Не.
Дали пациенти не биха възразили с онази поговорка за чуждия гръб и 100-те тояги?
Аз имам впечатления и като пациент. Два пъти съм късал менискус, по веднъж на коляно. В събота ме оперират, в понеделник вече съм на крак и аз оперирам, но не да се правя на герой, просто знам, че няма нищо страшно. Вероятно човек, който не е запознат с медицинските детайли, ще е по-предпазлив. Но във всички случаи бързото възстановяване е безспорно предимство на миниинвазивната хирургия.
Критерият на всеки човек да избира екип е да пита къде се лекува докторът му, в тази връзка е любопитно вас кой ви оперира?
Моите асистенти.
Вие очевидно сте предпочитаният от премиера травматолог, откога се познавате?
Човек, който спортува, винаги може да има някакъв проблем, и сме се виждали по такива поводи. Явно, когато е трябвало нещо да се лекува, е имало резултат и следващия път човек има доверие и отива при същия специалист.
Различен човек ли е в ролята си на пациент премиерът?
По мои впечатления той е естествен човек по принцип. И като пациент е също толкова естествен, колкото и в основната си работа. Няма някакви промени в поведението, не играе роли, такъв е, какъвто го познаваме от публичната му дейност.
А какъв пациент е, съдейства ли по време на лечението?
Абсолютно.
„Слуша”доктора?
Как да ви кажа, ако „слушаше” доктора, нямаше да има трета операция.
Тоест, препоръчвали сте му да намали футбола?
Да. Но всеки живее по начина, от който има необходимост. Честно казано, го разбирам при стреса, на който е подложени . Всеки се стреми да свали напрежението и очевидно при него начинът е спортът. От ортопедична гледна точка казвам какво е най-щадящото, но от човешка позиция разбирам защо не може да се придържа към препоръката винаги.
Как избрахте специалността си?
Случайно. Когато се дипломирах имаше разпределение къде да работиш. Исках да стана кардиолог, но в Лом, където бях, имаше място за травматолог. След това професията увлича. Имаше конкурс за аспирантура в клиниката на проф. Шойлев, който спечелих, и започнах. На практика цялата ми кариера е в травматологията и ортопедията.
Колко операции сте направили?
Над 10 хиляди са със сигурност. Артроскопски оперирам активно от 1987 г., предимно коляно. Само за тази година клиниката ни в „Софиямед” е направила 1100 операции, от които 900 са мои, правим и много операции на връзки на коляното. В България със сигурност сме с най-голям брой, но и в света са малко местата, която да прави повече операции.
Вие как се разтоварвате от стреса след направени по 5-6 операции всеки работен ден?
По-рано и аз спортувах, но вече почти не го правя. Старая се да изключа за няколко часа с четене на книги. Обичам и да гледам телевизия. По тази причина нямам кабелна – да не се заседявам прекалено пред екрана. Разхождам немската си овчарка Рихард, Рики. За съжаление, е вече на 11 г., но понеже е ерген, е в превъзходна форма. От време на време излизам на лов, не целта ми не е убиването на животни, а разходката, разказването на къде истински, къде преувеличени истории вечерта. Нямам велики подвизи, но се гордея с нещо, което може да бъде оценено като постижение предимно от ловци –миналата година успях да убия два вълка с два последователни изстрела.
Увличате ли се от колекционерство, имате ли хоби?
Колкото и шаблонно да звучи, работата ми е и хоби.