EN
Back to top hospitalsofiamed.bg

Коригирането на рисковите фактори може да предотврати инфаркт

Интервю с доц. д-р ДОБРИ ХАЗЪРБАСАНОВ завеждащ Клиниката по кардиология в Университетска болница "Софиямед":Коригирането на рисковите фактори може да предотврати инфаркт

Мара ГЕОРГИЕВА

Капитал, Здраве Стр. 90, 91, 92
9.6.2016


Доц. д-p Добри Хазърбасанов е един от водещите кардиолози в България. Работи в кардиологията на Националната кардиологична болница, Университетска болница "Лозенец", УМБАЛ "Св. Анна", VGH във Ванкувър, Канада, и CHUV, Лозана, Швейцария. Специализира в най-престижните инвазивни кардиологични клиники в Германия, франция, САЩ. Член е на Дружество на кардиолозите в България, Българското дружество по интервенционална кардиология, European Society of Cardiology и gp.

Доц. Хазърбасанов, каква е тенденцията при сърдечните заболявания - увеличават ли се, намаляват ли или се задържат, и резултат от какво е тази тенденция?
- Глобалната тенденция е сърдечносъдовите заболявания да намаляват благодарение на мерките, които се вземат за това и които включват спиране на тютюнопушенето на обществени места, ефективна профилактика и навременно лечение. В развитите страни в Европа се следва тази тенденция. В България за съжаление не може да се каже, че се извършва добра профилактика. Най-ефективният метод е, както казах, спиране на тютюнопушенето на обществени места, което не се спазва въпреки законовите мерки, които бяха въведени, и естествено не може да доведе до добър резултат. Ефективното и навременнолечение на инфарктите обаче е налице благодарение на развитата мрежа от центрове за лечение на инфаркт в цялата страна.

Профилактиката като цяло включва спазването на препоръките на специалистите за начин на живот, режим на хранене и медикаментозно лечение. Тенденцията при сърдечносъдовите заболявания у нас е обратна, те не намаляват, може би дори по-скоро се увеличават. Тук се включват освен коронарната болест и миокардният инфаркт, които са социално значими заболявания, но и инсултите. Смъртността и заболеваемостта от исхемичния мозъчен инсулт е на същото ниво както досега, тъй като не се прави ефективно лечение и няма добра профилактика. Ефективното лечение за острите инсулти включва системна тромболиза за пациенти, които са показани. В развитите страни този метод на лечение се прилага при 20-30% от острите исхемични инсулти, при нас този процент е под един. Тази година тенденцията се промени, защото се стартира в цял свят лечение с тромбаспитрационни катетри, които са с изключително добри резултати, и трябва да направим всичко възможно този метод да се въведе и в България. Министерството на здравеопазването е стартирало добра програма за изграждане на центрове за лечение на остър инсулт, което е положителна стъпка и трябва да се използват възможностите на всички специалисти в тази област у нас и най-вече на тези по интервенционално лечение.


Какви са съвременните възможности да се предотврати инфаркт, кога са приложими?
- Възможностите за предотвратяване на инфаркт са свързани с коригирането на рисковите фактори за развитие на коронарна болест - тютюнопушене, хи-перхолестероламия, артериална хипертония, захарен диабет, наднормено тегло, заседнал начин на живот. Предотвратяването на инфаркт се случва тогава, когато се осъществи бърз контакт със спешна помощ за транспортиране на пациента по най-бързия начин в болница със специализирано звено, в което има възможност за отваряне на инфарктния съд със стент.

При бързо пристигане 6 болнично заведение инфарктът може да се каже, че има възможност да бъде излекуван напълно (предотвратен), тъй като най-ефективното лечение при остър инфаркт на миокарда е механичното отпушване на инфарктната артерия с тромбаспирация, балонен катетър и имплантацията на стент. Колкото по-рано след началото на симптомите се възстанови кръвотокът в запушената коронарна артерия, толкова по-малка е увредата на сърдечния мускул, или както гласи английската поговорка, Time is muscle ("Времето е мускул"). Разбира се, за комплексното лечение на сърдечния инфаркт има значение оптималната медикаментозна терапия по време на острия стадий на инфаркта, както и контролът на рисковите фактори след това.


Какво е най-важно да знаят пациентите за живота си след инфаркта?
- Начинът на живот е от първостепенно значение, като трябва да се постигне контрол на рисковите фактори, а медикаментите трябва да са назначени от специалисти кардиолози. Рисковите фактори за миокар-ден инфаркт включват освен тези, които вече споменах, но и фамилната обремененост или генетична предразположеност. Генетичната предразположеност на този етап не може да се контролира. Най-ефективната и икономически доказана мярка за намаляване на заболеваемостта от миокарден инфаркт е, отново казвам, тоталната забрана на пушенето на обществени места.


На каква възраст са пациентите, има ли много млади хора?
- Обикновено възрастта над 40 години е рискова за мъжете, а над 50 за жените, но има и млади пациенти.Това е тенденция, която се запазва и към този момент у нас. Затова профилактични прегледи за сърдечносъдови заболявания е добре да се извършват веднъж на i-г години, като се започне от 45 години при мъжете и 50 години при жените. Честотата на прегледите се определя от индивидуалния рисков профил. При наличие на повече от два рискови фактора за исхемична болест на сърцето е необходимо ежегодно изследване на липиден профил, ЕКГ и насочени изследвания приуста-новяване на абнормна находка. зан със силната гръдна болка с характер на задушаване и усещане за опасност за живота.Типичната болка, свързана със сърдечна атака, се усеща в задгръдната кост или на широка площ в гърдите с излъчване към шията или ръцете и гърба с продължителност повече от ю минути. По този въпроси има доста опити да се обучи публиката чрез популярни филми. Най-добрите от тези, които на мен са ми известни, са на British heart foundation. Препоръчително е, ако има симптоми, свързани със сърдечна атака, да се обърнем спешно към лекар кардиолог, об-щопрактикуващ лекар или спешна помощ. тролират всички рискови фактори - медикаментозен контрол на артериалната хипертония и захарния диабет, спиране на тютюнопушенето, приемане на статини за лечение на повишения холестерол, отслабване и редовна физическа активност. Разбира се, първостепенно значение за лечението играе и спазването на специфичното медикаментозно лечение, изписано от кардиолог. Ако то е било навременно, обикновено прогнозата е добра и пациентите могат да се върнат към активна дейност. Обикновено при инфаркт пациентите се стряскат и предприемат стъпки за промени в начина на живот към по-здравословен от гледна точна на сърдечносъдовия риск.