Кристиана Атанасова завършва образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“ с бакалавърска степен „Ядрена химия“ през 2022 г. През 2023 г. придобива магистърска степен „Ядрена химия“ във Факултета по химия и фармация.
Професионалната й дейност стартира през 2021 г. , когато става част от екипа на „Нуклеарна медицина“ в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.
От октомври 2023 г. е част от екипа на Центъра по нуклеарна медицина на УМБАЛ „Софиямед“.
www.zdrave.net
28.3.2024
Г-жо Атанасова, какво e мястото на специалиста по радиохимия в медицинския екип на Центъра по нуклеарна медицина?
Радиохимикът играе ключова роля в нуклеарната медицина. Той може да бъде полезен като професионален учен и е необходимо да управлява лабораторията, в която се инжектира радиофармацевтикът 18F-FDG. 18F-FDG, наречен още флуородезоксиглюкоза, се използва като основно радиофармацевтично вещество в ПЕТ скенер изследванията в отделенията по нуклеарна медицина. Това вещество е аналог на глюкозата и се натрупва в тъканите, които я използват за енергия. В раковите клетки, които имат по-висока метаболитна активност в сравнение с нормалните клетки, се наблюдава по-голямо натрупване на радиофармацевтика, което се визуализира с помощта на ПЕТ скенера. В съвременната лаборатория по нуклеарна медицина, радиохимикът е необходимо да изпълнява определени задачи.
Лично аз като химик в Центъра по нуклеарна медицина в УМБАЛ ,,Софиямед“ участвам в изготвянето на месечните графици с пациенти и съставям ежемесечните заявки за доставка на радиофармацевтика. Подготвям и правя ежедневен контрол на качеството и проверявам изправността на изключително модерната апаратурата, с която работим- инжектор IRIS. Ежедневно приемам доставката на радиофармацевтика и съответно изготвям, приемам и проверявам документите за качество на продукта. Координирам пациентите и реда, по който те се инжектират и изготвям индивидуална доза за всеки в зависимост от теглото на пациента.
Как се промениха във времето задачите на тези специалисти – науката напредва и се усъвършенства, навлизат нови високотехнологични методи, какво е новото и по-различното през последните 1-2 години?
За последните години, нуклеарната медицина напредва много бързо, продължават да се развиват нови методи и технологии, които дават възможност за по-точна диагностика и лечение на пациентите, а химиците в областта продължават да развиват нови методи за синтез на радиофармацевтични съединения и да работят върху подобряването на процесите за производство на радиологични агенти. Разработват се и се синтезират повече нови радиофармацевтици, които да имат по-висока специфичност и чувствителност, насочени към точно определени тумори за диагностика и лечение, като например 68Ga-PSMA за рак на простата.
Освен специфичните знания в областта на ядрената химия - специалността, която сте завършила, сигурно работата Ви изисква и медицински познания в някаква степен. На кого разчитате в тази насока?
Щастлива съм, че съм част от медицинския екип на Центъра по нуклеарна медицина, тъй като всички са изключителни професионалисти с дългогодишен опит и познания и винаги когато имам нужда, имам възможността да черпя знание от тях. Също така разполагаме с изготвени алгоритми за реакция при възникнали спешни случаи и ситуации, с които всички трябва да бъдат запознати.
Като част от екипа, осъществяващ лечебна работа, търсите ли информация за резултата от лечението, интересувате ли се от състоянието на пациентите?
Да, важно е да бъдем отзивчиви и внимателни към състоянието на пациентите, като редовно събираме и анализираме информация за техния напредък и реагираме адекватно на всякакви нужди или промени, които могат да възникнат.
Каква е Вашата прогноза, как ще се развива нуклеарната медицина в далечно бъдеще? Какви методи ще навлизат, лечението на кои заболявания ще може да включва и нуклеарномедицински процедури?
Както вече споменах, нуклеарната медицина напредва бързо, тъй като самата методика е изключително точна и специфична. Тя бележи възход съответно смятам, че ще продължи да играе все по-важна роля в диагностиката, лечението и мониторинга на различни заболявания. Например тази година очакваме да можем да работим с нов радиофармацевтик, който до този момент е заместван от много по-скъп такъв, насочен към диагностика и проследяване на рака на простата. Продължаващото развитие на радиофармацевтичните съединения ще позволи разширяване на приложенията им за диагностика и терапия на различни заболявания, включително ракови, кардиологични, неврологични заболявания и други.