Лесна уморяемост, задух, сърцебиене могат да се дължат на аортна стеноза
петък 18 октомври 2024

Повече от половина от пациентите със заболяването не получават навременна диагноза и лечение, което скъсява живота им

Д-р Тодор Димитър, ръководител Сърдечен клапен център „Софиямед“ пред "Труд Нюз"

 

www.trud.bg
18.10.2024

 

 

Аортната клапа е една от четирите сърдечни клапи, има три платна и се намира в лявата половина на сърцето. Функцията и е да осигурява еднопосочно преминаване на кръвта от лявата камера на сърцето към аортата, която е най-големият кръвоносен съд в човешкото тяло.

 

 

Аортната стеноза представлява стеснение на аортната клапа, което затруднява изтласкването на кръвта от лявата камера на сърцето към аортата. Нормалният отвор на аортната клапа е между 3 и 4 кв.см. Когато отворът се стесни значително и особено при достигане на площ под 1.0 кв.см, стенозата води до значителни неблагоприятни последствия за работата на сърцето.

 

Аортната стеноза е най-честата клапна болест в развитите страни. С напредването на възрастта, все повече хора имат значима аортна стеноза. Около 5% от хората над 65 годишна възраст и около 12% от пациентите над 75 г. възраст има аортна стеноза. За съжаление има и млади хора с това заболяване, като при тях обикновено се касае за вроден сърдечен дефект, най-често – бикуспидна аортна клапа.

 

 

Водещата причина за аортна стеноза е стареенето на съединителната тъкан, която изгражда аортната клапа, в резултат от милионите литри кръв, които минават през нея в рамките на човешкия живот. Първоначално клапата става по-плътна (аортна склероза), постепенно се натрупва калций върху нея, отворът и намалява и се стига до площ на клапата под 1 кв.см., което наричаме тежкостепенна аортна стеноза.

 

Съществуват доказателства, че има общи рискови фактори за аортна стеноза и атеросклероза на съдовете, което означава, че нездравословният начин на живот и тютюнопушенето увеличават риска от преждевременно стареене на аортната клапа.

 

При част от хората аортната клапа е с две платна - аортна бикуспидия, което е предпоставка за поява на аортна стеноза в по-ранна възраст, понякога в комбинация с разширение на аортата.

 

 

Пациентите с аортна стеноза най-често съобщават за един или повече от следните симптоми: лесна уморяемост, задух, стягане или болка в гърдите, замаяност, сърцебиене, внезапна загуба на съзнание - най-често при физически усилия или отоци по подбедриците. Появата, на който и да е от тях е обезпокоителна и налага да потърси квалифицирана лекарска помощ.

 

Най-често човек разбира, че има това състояние по два начина – при преглед се установява характерният шум на сърцето или с помощта на ехокардиограф се вижда характерната промяна в структурата и функцията на аортната клапа.

 

 

В рамките на преглед при кардиолог се осъществяват:

 

Електрокардиограма (ЕКГ) – дава моментна информация за ритъма на сърцето и сърдечната честота.

 

Ехокардиография (включително 3D/4D визуализация) – златен стандарт в диагностиката и проследяването на аортна клапна стеноза. Позволява детайлен анализ на всички компоненти на аортната клапа и оценка на начина, по който тя работи.

 

 

 - Колко често и по какъв начин трябва да бъдат проследявани от кардиолог пациентите с аортна стеноза?

Проследяването на функцията на аортната клапа се осъществява с безвредни методи – ехокардиография и ЕКГ. Стандартно прегледите са веднъж годишно. В част от случаите, когато функцията на клапата е значително влошена, по препоръка на проследяващия кардиолог, прегледите трябва да се правят и по-често.

 

Проследяването на пациентите с аортна стеноза цели именно това – да бъде установена болестта навреме, да бъде избран правилният момент за лечение – оперативно или интервенционално и пациентите да бъде насочени към лечебно заведение с експертиза в лечение на клапни болести.

 

 

 

Препоръчва се здравословна диета, бедна на сол, поддържане на теглото в нормални граници и преустановяване на тютюнопушенето. Отличната хигиена на устната кухина и редовните посещения при стоматолог също са от голямо значение.

 

Да бъдат физически активни се препоръчва на всички хора с аортна стеноза, но колко интензивни могат да бъдат натоварванията е разумно да се обсъди с проследяващия кардиолог, който най-добре познава състоянието на пациентите.

 

 

В епохата преди появата на сърдечната хиругия, аортната стеноза е била нелечимо заболяване. Лекарите са можели единствено да описват какво се случва с пациентите с тежкостепенна аортна стеноза, ако не се проведе лечение, а именно – ако се появят симптоми – задух или лесна уморяемост, очакваната продължителност на живота е под 2 години. В днешно време, усилията ни са насочени към това да поставим навреме диагнозата, защото разполагаме с лечение, което доказано удължава живота и подобрява качеството му.

 

Възможностите за лечение са две:

 

Оперативно лечение:

Стандартен достъп (разрязва се по дължина цялата гръдна кост)

Минимално-инвазивна хирургия (разрязва се само малка част от гръдна кост или достъпът до аортната клапа е през междуребрията).

И в двата случая се премахва по оперативен път болната клапа и се замества с биологична или механична клапна протеза.

 

Интервенционално (безкръвно лечение) – ТAVI процедура – през артерия в областта на слабините, в аортата се въвежда нова биологична клапа, която се „отваря“ самостоятелно или с помощта на балон на мястото на болната аортна клапа, без последната да бъде премахната.

 

Кой вариант за лечение е най-подходящ при конкретен пациент е решение, което се взима от мултидисциплинарен екип, включващ кардиолог с експертиза в ехокардиографската оценка на клапни сърдечни болести, интервенционален кардиолог, кардиохирург, анестезиолог и специалист по образна диагностика. Именно с такива специалисти разполага и Сърдечният клапен център, който наскоро разкрихме в „Софиямед“.

 

Взимат се предвид възрастта, придружаващите заболявания, рискът от хирургичната интервенция и предпочитанията на пациента и се създава дългосрочна стратегия за лечение на клапното заболяване.

 

 

Научни изследвания в САЩ показват, че повече от половина от пациентите с аортна стеноза не получават навременна диагноза и лечение, което скъсява живота им. Статистиката в България, вероятно е доста по-тревожна, ето защо на първо място е важно хората да знаят, че съществува заболяване наречено аортна стеноза и че то е често срещано, особено при по-възрастните. Да са информирани, че е налице огромен медицински напредък в тази област, който превръща аортната стеноза в лечимо страдание, стига да бъде открито навреме. Също така бих посъветвал пациентите над 65 годишна възраст да настояват ежегодният им кардиологичен преглед да включва ехокардиография. Повече направени ехокардиографии означава повече навременно открити клапни заболявания и в крайна сметка, повече спасени човешки животи.