в.Лечител
11.62020
Д-р Борислав ЛУНДе пулмолог в ДКЦ „Софиямед“.
Завършва Медицински университет София през 1993 г. От 1996 до 2002 г. специализира Вътрешни болести в Окръжна болница, София, а от 2003 до 2005 г. специализира Пневмология и фтизиатрия в Медицинска академия, София.
Започва медицинската си кариера още през 1991 г. в Медицинска академия. До 2000 г. работи като участъков трапевт към общинска болница в Ихтиман. Започва своя професионален път като семеен лекар.
Има над 15 години стаж като пулмолог, 7 години от които е част от екипа на „Софиямед“.
- С пулмология се занимавам от 20 години. Съизмерима с тази заплаха в моята кариера беше, може би, епидемията от свински грип, но тогава аз не съм участвал активно в борбата с нея.
- България последва примера на цяла Европа, а спрямо някои страни даже изпревари събитията, взимайки навременни мерки за борбата с COVID-19. Противоепидемичните мерки навсякъде са сходни, въпреки че имаше разлики в някои „детайли“- в разгара на епидемията в Ухан например нямаше обществен транспорт, други държави от Европа пък никога не са ограничавали напълно достъпа на граждани до паркове и градинки. Някои държави въведоха като активна част от стратегията си за справяне с COVID тестването по домовете - като Австрия например. Важно е да се отбележи все пак, че всяка държава посрещна кризата в зависимост от собствения си ресурс и капацитет. Излишно е да се отбелязва факта, че здравеопазването ни трудно може да се сравнява с това на водещите европейски страни.
- Попадайки в тялото ни SARS-CoV-2 прониква в клетките чрез 2 вида рецептори - ACE2 и ТMPRSS2. След пенетрация на вируса в клетката следва „освобождаване“ на нуклеиновата киселина на вируса, транслация, репликация и „организация“ на нови вирусни частици, които впоследствие чрез екзоцитоза напускат клетката и заразяват други клетки. Тези процеси имат директни и индиректни негативни ефекти за дихателните пътища и организма. От една страна, вирусът има директен цитопатичен ефект. От друга страна, вирусът предизвиква отговор на имунната система с освобождаване на различни цитокини, следва фулминантна възпалителна реакция. Теорията за индиректните вреди са свързани с т.нат down- регулацията на ACE-2 рецепторите, което води до акумулация на angiotensin 2.
Най-честите симптоми са повишена телесна температура, слабост, мускулни болки, кашлица(по-често суха), задух. По-редки са симптомите от страна на горните дихателни пътища като хрема, гърлобол. Интересна е честата проява на диария и на загуба на обоняние и вкус.
Имунната ни система реагира с изграждане на антитела срещу вируса като проучвания показват, че са необходими до 10 дни придобитият ни имунитет да реагира с образуването им. Въпросът за трайността на имунитета, който организмът ни изгражда срещу този вирус предстои тепърва да бъде разглеждан. Индиректни изводи могат да се правят с наличните данни за други познати коронавируси, при които антителата са активни до 1-2 години след прекарана инфекция. Категоричният отговор на тези въпроси ще даде и отговор на въпроса: Има ли вероятност от повторно заразяване?
- С отговорът на този въпрос се занимават аналитиците, които правят статистика сходна за повечето инфекциозни заболявания. Възникването на втора вълна до голяма степен зависи от т.нар ефективно репродуктивно число на вируса. Което грубо казано ни дава представа колко души заразява един заразен с COVID-19. Целта е това число да бъде <1. Към днешна дата според данните от Националният оперативен щаб то е между 0,8 и 1,2. Добре е да се отбележи, че за постигането на тези цели е отговорно цялото ни общество, което въпреки разхлабването на мерките не трябва да забравя, че все още опасността не е напълно преминала.
- Със сигурност знанието ни за дългосрочните ефекти на SARS- CoV- 2 инфекцията е непълно към момента. Преживяването на всяка една респираторна инфекция, която води до развитието на тежка дихателна недостатъчност или налага постъпване в отделение за интензивно лечение има дълготрайни ефекти и в това число SARS- CoV-2 няма да е по- различна. Развитието на тежка дихателна недостатъчност при тези пациенти води до засягане на почти всички органи и системи. Известен и т.нар. “postintensivecareunitsyndrome”(„Синдром на слединтензивната терапия“), който се наблюдава при пациенти преживели животоспасяващ „престой“ в отделения за интензивно лечение и се свързва с посттравматичен стрес и депресия. Фиброзата е част от оздравителния процес на всяка тежка пневмония.
- Златният стандарт за доказване на COVID инфекция в началната фаза на заболяването в момента е PCR-теста, при който се доказва наличието на вирусна РНК. Разбира се той има своите ограничения, особено при масовото му използване с назо-фарингеален секрет. Той не може да бъде използван за масов скрининг. Може да даде фалшивоотрицателен резултат - при недостатъчно качество на взетата проба, при допускане на грешки с транспорта и съхранението на пробите, при по-късна фаза от развитието на болестта. В последния случай във фарингеалния секрет могат да не се открият следи от вируса, въпреки че в долните дихателни пътища все още има активна инфекция от него. А дори и в ранната фаза на болестта PCR-тестът може да бъде отрицателен. Именно затова се препоръчва при клинично съмнение за COVID-19 и отрицателен PCR-тест, e препоръчително същия да бъде повторен през 2-3 дни.
Доказването на антитела срещу COVID-19 става чрез т.нар. бързи тестове (CoV-2 Rapid Test), ELISA, IFT. Като последните 2 все още нямат масово приложение поради редица причини. На въпроса „Може ли да даде положителна проба при напълно здрав човек?“ - отговорът е друг въпрос – „Какво означава напълно здрав човек?“. Защото човек може да няма клинични симптоми за SARS-CoV-2 инфекция, но да бъде носител на вируса. В този конкретен случай PCR-тестът може да бъде положителен, а човекът все още „здрав“.
Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА