Напусна ни доц. Димитър Марков, който спаси хиляди от ампутации
четвъртък 17 юни 2021

Симона ДИМИТРОВА

168 часа  Стр. 44 - 45

17.6.2021

Съдовият хирург доц. Димитър Марков е разтърсен, когато в кабинета му през 2011 г. влиза 40-годишен мъж с установен тумор, обхващащ значителна част от главата му.

Образуванието било в дясната част на лицето, а пациентът бил опериран 3 пъти, но преди повече от 25 г. През последните 2 години обаче хемангиомът рязко нараснал, като размерът му бил 13x18 см. Мъжът вече не можел да вижда със засегнатото си око, нито да диша през носа. Гледката била потресаваща, а доц. Марков бил последната надежда на болния.

Изследванията показвали, че туморната формация била силно васкуларизирана - имала много съдове и затова се налагали две последователни операции

Първата манипулация била върху външната сънна артерия, а с втората екипът на доц. Марков отстранил образуванието.

Въпреки че интервенциите било доста сложни, лекарите пожънали успех и дали втори шанс за живот на пациента. Лицето му придобило почти нормална форма, вече можел да диша през носа и ужасната болка изчезнала.

Така с метода, който прилага, доц. Марков спасява един от своите хиляди благодарни пациенти.

Съдовият хирург почина на 28 май само на 53 г. Новината шокира не само близките, приятелите и колегите му, но и всички хора, на които той е протегнал ръка.

От 2014 г. досега доц. Марков бе началник на клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ "Софиямед", която основава и развива от разкриването й в лечебното заведение. Може да се каже, че това е един от най-големите му успехи, тъй като лекарят организира всичко като машина, която започва да работи на пълни обороти.

Професионалният му път стартира в УБ "Св. Екатерина" , практикува дълги години в болница "Токуда" и в "Александровска". Доц. Марков е сред най-изявените професионалисти в страната, извършил редица уникални за България оперативни интервенции и внедрил множество иновативни методи за съдови реконструкции и миниинвазивни техники в съдовата хирургия. Има над 40 научни труда и публикации.

"Любимите му операции бяха в областта на каротидната патология и дисталните реконструкции - споделя пред" 168 часа" д-р Снежанка Дойчинова от "Софиямед", колега и приятел на доц. Марков. - Беше специалист и във всичко друго в съдовата хирургия. Всеки човек може да бъде професионалист в нещо, но не и добър организатор, какъвто беше той. Беше перфектен колега. За всички в клиниката беше не само началник, но и приятел. Винаги е давал всичко за пациентите си. Беше всеотдаен към тях и на всеки сме помогнали. Това е наш дълг. Когато сме имали неуспех, сме се прибирали разбити и неудовлетворени.

Ние, колегите му, бяхме напълно смазани, когато разбрахме, че е починал, защото е на такава възраст, че не сме и подозирали за подобно нещо. Но всичко, което е направил, остава след него."

През последната година доц. Марков не е в добро здравословно състояние и единственото, за което моли колегите си, е да се погрижат за дъщеря му Десислава Маркова. Да й дадат знанията, които той им е предал. А младата дама е тръгнала, по стъпките му. От малка слушала много за съдовата хирургия и без да се замисли, записала медицина. В момента е в Ш курс, но първоначално баща й искал да я насочи към друга специалност.

"Когато бях малка, той се опитваше да ме откаже от това да бъда лекар - казва пред " 168 часа" момичето. - Смяташе, че професията е твърде тежка за жена, но накрая видя, че аз не се отказвам, и реши, че това не е толкова лоша идея. Тогава осъзна, че може да ме научи на много неща.

Баща ми беше човек на живота в два смисъла. Винаги си набелязваше нещо и го правеше, вземаше го с пълни шепи. От друга страна, е помогнал на много пациенти, без значение дали става дума за това да не се стигне до ампутация на крайник, или наистина даден случай да не завърши с летален изход.

Той беше лекар в истинския смисъл на думата - по душа, но преживяваше нещата вътре в себе си, така че да не натоварва околните. Има немалко хора, които са идвали и единственото, което дотогава са им предлагали, е да им ампутират крайника. Баща ми винаги се хващаше за нещо в състоянието на човека. Той беше иновативен в подхода към всеки един пациент, без значение какво ще му коства. Те го обичаха заради това, а радостта в очите на хората е много окуражаваща."

Доц. Димитър Марков имал забележително качество - дори без да го иска, успявал да накара всички около себе си да се стремят да бъдат най-добрата си версия.

"С поведението си всяваше респект и уважение, и така хората около него искаха да знаят още и да правят повече, за да успяват професионално. Винаги ме е учел да се стремя да знам и мога всичко по всяко време", допълва дъщеря му Десислава.

Именно затова, когато по-младите му колеги разбират, че е болен, се питат как ще продължат без него.

"Той ни беше опора - категорична е пред " 168 часа" д-р Елица Герова, ангиолог в "Софиямед". - За мен този човек се превърна в-нещо като втори баща. Бяхме много близки. Веднъж го попитах: "Какво ще правим без вас?". А той ми отговори: "Аз съм те научил, ще се справиш! Продължавай да развиваш клиниката." И беше прав. Нас, по-младите кадри в отделението, ни учеше на всичко, което знае. За него беше важно студентите по медицина да работят по професията още преди завършването си. И двамата бяхме тръгнали от "Св. Екатерина" и затова я наричахме болницата майка.

Учеше ни най-вече, че винаги пациентът е на...... първо място и че трябва да имаш индивидуален подход и грижа към всеки, докато не го изпратиш до вратата, за да си отиде вкъщи. Затова и хората го обичаха, те го боготворяха."

Когато по-голямата част от пациентите му разбират за смъртта на съдовия хирург, изпращат съболезнования в болницата и си спомнят как доц. Марков им е върнал надеждата за живот.

Последният човек, когото оперира, е един от най-трудните му случаи. Мъжът бил с тежка диагноза - мултифокална атеросклероза, със засягане на много съдови артериални басейни в тялото си, с мозъчно-съдова болест, с исхемичен проблем и периферна артериална недостатъчност на крайниците. Човекът успял да открие доц.

Марков, след като посетил няколко болници, но навсякъде му отказвали операция за съдова реконструкция. Препоръчвали му ампутация на крака.

"Това са тежкоболните пациенти, за които се използва мултимодален подход - обяснява д-р Герова. - При такива болни грижите са по-интензивни. Този човек беше прекарал два инсулта, с критична исхемия на долен крайник и успоредно с това висока степен на стеноза на сънна артерия. Последното е едно от специалностите на доц. Марков, затова и той избра такъв подход, че да спаси човека и да не ампутира крака му. Извърши байпас операция към артерия на ходилото, така че да достига кръв до края. Така му спаси крака. Премахна му и плака на сънната артерия и по този начин предотврати последващи инсулти. Днес този пациент е добре и идва на контролни прегледи. А всички казваме, че това беше последният каротис на доц. Марков."

С тези методи съдовият хирург спасява стотици болни. Операционната била като неговия втори дом, а любопитното е, че когато бил в нея, обичал да разказва вицове. Освен това имал две флашки с музика, слушал AC/DC, а сестрите знаели, че в най-трудния момент на манипулацията трябва да увеличат песента докрай. Бил страхотен професионалист с голямо чувство за хумор.

Когато бил извън болницата, обичал да си майстори нещо. Миналата година си купил и бъги, за да ходи на офроуд в планината. Обожавал и се грижел много за кучетата си.

Близките му са убедени, че доц. Димитър Марков е на едно по-добро място, където отново се изявява на операционна маса с поредния си каротис.