Нарушенията в двигателната система изискват електромиографско изследване
събота 01 ноември 2014

1.11.2014г,
В.Телеграф

За диагностицирането на почти всички неврологични заболявания специалистите използват т.нар. метод електромиография, познат като ЕМГ. Какво представлява този високо диагностичен метод и каква информация дава той на лекарите за състоянието ни попитахме доц. д-р Доля Филипова, неврофизиолог в Университетска болница „Софиямед“.

-Д-р Филипова, малко пациенти знаят какво означава абревиатурата ЕМГ, която вие лекарите използвате ежедневно в практиката си. Разкажете ни малко повече за това и за какво използвате ЕМГ метода?
ЕМГ или електромиография представлява широко прилаган електрофизиологичен метод, който позволява да се визуализират, анализират и регистрират биоелектричните явления, развиващи се в мускулите и в нервната система на човека.Първите електромиографски проучвания в клиничната практика са проведени в началото на 20 век, а днес съвременните електромиографски изследвания  се осъществяват посредством електромиографски апарати, които не само могат да увеличават нискоамплитудната биоелектрична активност, но позволяват тя да бъде визуализирана, регистрирана и проучена посредством различни подходи на обработка и анализ на получените данни. Чрез този метод можем да диагностицираме двигателните нарушения, предизвикани от неврологични или мускулни заболявания.

-И все пак каква точно информация дава този вид изследване?
Методът ни показва, например каква е целостта на нерва при съмнение за прекъсването  му след травма, каква е скоростта на нервната проводимост –дали тя е нарушена или забавена. При процеси, засягащи лицевия нерв,  при тригеминални лицеви невралгии, при възпалителни процеси, засягащи периферните нерви, стимулирането на съответните нерви и записът от инервираните от тях мускули чрез метода на електромиографията дава отговор на въпроса каква е степента и нивото на увреда на тези нерви при пациента, какъв би бил ефекта от приложеното лечение или развитието на усложнения, и дегенеративни промени, което има отношение към терапевтичните подходи.

-При кой заболявания най-много Ви помага провеждането на електромиография?
Висока диагностична стойност има методът за определяне на функционалното състояние на нервните коренчета при дископатии и радикулити, за диагностициране на синдроми, свързани с притискане на нервите в областта на китката (синдром на карпалния канал) или в областта на лакета (синдром на кубитален канал). Проследяването на електромиограмата в динамика позволява да се обективизира и изясни развитието на дадено заболяване и отчитане на ефекта от  лечениeто или невро-хирургичната интервенция. Електромиографията се използва като метод на диагностика при някои наследствени и вродени дистрофични мускулни заболявания, пириферно-нервни увреди като полиневрити, диабетна полиневропатия, нарушения на нервно-мускулното предаване (миастения, миастеноподобни синдроми), увреждане на двигателните клетки в предните рога на гръбначния мозък. Методът има широко приложение в неврохирургията, при редица ортопедични, ендокринологични (диабет, нарушение на функцията на щитовидната жлеза, на паращитовидните жлези), офталмологични, ревматологични заболявания и др.   

-Какво бихте казали за диагностичните възможности на метода при прояви на треперене (тремор), което нерядко се наблюдава не само при болни, но и при здрави хора?
Много често двигателните нарушения са свързани с проявата на треперене –тремор. Това са неволеви, периодични  движения,  които могат да се проявят в покой (статичен тремор) или при движение (акционен тремор), най-често в горните крайници, предимно в доминантната ръка,  но може да се засегнат и двете ръце, долните крайници, главата, брадичката, езика и др. При пациенти с подобни оплаквания например е задължително провеждането на ЕМГ изследване. Определянето на вида на тремора е от съществено значение за диагностиката, тъй като той може да се наблюдава, както при различни заболявания, така и при здрави хора. Откриването на причината за този тремор електромиографски позволява да се отговори на въпроса дали това е физиологичен или психогенен тремор, дали това е фамилен или сенилен тремор на Минор, дали е израз на органично увреждане на централната или периферна нервна система(паркинсонов, малкомозъчен, тремор при полиневропатии, алкохолен и др.). Екстремалните функционални състояния  като безтегловност, хипокинезия, хипербария често водят до промяна на координацията, които могат да бъдат анализирани посредством електромиографската регистрация. Затова методът има определено място и при космически, хипербарни и други видове научни изследвания в екстремални условия.

-Чрез каква технология се провежда това изследване?
Методът се извършва чрез компютърно програмирана апаратура, която стандартизира  проведените изследвания посредством прилагането на съответен софтуер. Такива апарати има във всички университетски неврологични клиники и повечето неврологични отделения в страната, включително в УМБАЛ „Софиямед“, като изследванията се провеждат от сертифицирани, високо квалифицирани специалисти. На територията на ДКЦ „Софиямед“ също функционира такъв кабинет, в който се извършва диагностична дейност чрез електромиографско изследване.