Нови възможности за лечение на късната паркинсонова болест
събота 01 март 2014

в. Телеграф
1.3.2014


Д-р Татяна Стоянова, невролог в болница „Софиямед“
Има над 37 год. стаж по неврология, като е работила предимно в ІІІ Неврологична клиника на СБАЛНП „Св. Наум“, София. Придобива специалност по неврология през 1985 г. и научна степен „Доктор по медицина“ след защитена кандидатска дисертация. Има над 30 научни публикации в областта на неврологията. Работила е като главен асистент към катедрата по Неврология към МУ – София. Обучавала е повече от 20 години студенти, специализанти и лични лекари. Участвала е в много научни форуми в страната и чужбина. Има богат опит в диагностиката и лечението на паркинсоновата болест, различни видове тумори на нервната система, множествена склероза, периферни заболявания, мозъчно-съдови заболявания, деменции и др. От м. март 2012 г. работи в Отделение по неврология на МБАЛ СОФИЯМЕД.

Паркинсоновата болест /ПБ/ придобива изключително значение през последните години поради нарастване на продължителността на живота на хората. Заболяването започва най-често във възрастта между 55- 65 год., като рискът от заболяване силно нараства с увеличаването на възрастта. У нас общата заболеваемост е около 0,15 %, като в България има около 12 000 болни. ПБ се проявява с класическата триада от симптоми: бради- и хипокинезия (забавени и ограничени движения), ригидност (мускулна скованост) и тремор (треперене) в покой. Лечението на ПБ е субституиращо или заместващо, т.е. не може да се премахне причината, тъй като тя не е известна, но може да се повлияят симптомите на болестта с лекарства, които пациента трябва да взема през целия си живот. Първият медикамент, който е известен от 1970 г, остава най-добър и до момента. Дългогодишното лечение на ПБ обаче не е така многообещаващо, както в началото. С напредването на болестта лекарствата губят своята ефикасност. От друга страна възникват странични явления, които водят до засилване на инвалидността и  влошаване на качеството на живот на пациентите. При късния стадий на болестта на Паркинсон стандартните перорални медикаменти често не са достатъчни за добро клинично повлияване и е необходимо да се имат предвид някои нови методи на лечение, които се използват и у нас. Това е лечението с дуоденална инфузия на определен медицински препарат, която е приложена за първи път през 1986 г, а у нас се прилага от 2009 г. Представлява непрекъсната инфузия на медикамента, която се подава чрез портативна помпа през постоянна ендоскопска гастростома. Лекарството се въвежда директно в дванадесетопръстника, като така се избягват проблемите с храната и стомашния сок, водещи до намаление на клиничната ефикастност. Този метод е създаден на принципа на продължителната допаминова стимулация. Прилага се в късната фаза на ПБ, когато всички други възможности са изчерпани  и липсва ефект от провежданото лечение с медикаменти. Тъй като това е по-инвазивно и скъпо лечение, подбора на пациентите е доста прецизен и се осъществява от специализирана комисия по Паркинсонива болест. Предпочитат се пациенти с тежка форма на болестта, изразени двигателни флуктуации в състоянието, без съпътстващи соматични, психични заболявания и депресия, които са изчерпали терапевтичните възможности с наличните антипаркинсонови средства. Обичайната възраст на болните за това лечение е по малка от 70-75 г. Лечението с непрекъсната дуоденална инфузия подобрява значително състоянието на болните с ПБ, възвръща двигателната им активност и премахва в значителна степен страничните явления от провежданата до момента антипаркинсонова терапия.

Д-р Росен Икономов, завеждащ отделението по неврология в болница „Софиямед“:
В отделението по неврология на МБАЛ „Софиямед“ се преглеждат и лекуват болни с ПБ, като се прави преценка на състоянието и се избира най-добрия за пациента лечебен метод.  Болните, подходящи за лечение с дуоденална инфузия се насочват към специализираната комисия. В отделението се осъществява и проследяване на пациентите, лекувани с този метод, контрол на състоянието им, регистриране на възникнали странични ефекти и усложнения.